Обща информация за Национален парк "Централен Балкан"

Национален парк „Централен Балкан” е разположен в сърцето на България – в най-високата и най-живописна част на Балкана. Със своята площ от 72021.07 ха, той е вторият по големина национален парк в България.

Създаден е, за да съхрани неповторимата дива природа на Средна Стара планина и свързаните с нея традиции и поминък. Държавата и обществеността гарантират опазването на това богатство чрез обявяването на Националния парк през 1991 г. и създаването на специализирана управленска структура – Дирекция, регионален орган на Министерството на околната среда и водите. За опазването на дивата природа, Дирекцията работи съвместно с местни организации, доброволци и приятели на планината.

“Централен Балкан” е една от най-ценните и най-големите защитени територии в Европа – втора категория според Международния съюз за защита на природата (IUCN). В Парка има девет строги резервата с обща площ 20 019 ха – Боатин, Царичина, Стенето, Джендема, Козя стена, Северен Джендем, Пеещи скали, Соколна и Стара река. Първите четири от тях са  част от Световната мрежа биосферни резервати по Програмата “Човек и биосфера” на ЮНЕСКО. Националният парк и 8 от неговите резервати са в Списъка на представителните защитени територии на ООН.

В парка са представени 29 типа природни местообитания по Директива 92/43/ЕИО на Съвета за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна, посочени в Приложение № 1 на Закона за биологичното разнообразие. От тях 5 типа са приоритетни за опазване.

Границите на парка са очертани така, че да създават условия за опазване на уникалната природа – естествени, почти непроменени от човека горски и високопланински саморегулиращи се екосистеми с изключително биологично разнообразие, съобщества и местообитания на редки и застрашени видове. Дължината на парка е около 85 км, а средната ширина – 10 км. Безлесната зона обхваща 27 668,7 ха, горите покриват останалите 44 000, 8 ха. Характерни са големите разлики в надморската височина – най-ниската точка на Централен Балкан е около 500 м – близо до Карлово, а най-високата – връх Ботев, с неговите 2 376 м. Сред характерните черти на защитената територия са уникалният релеф - стръмни склонове от юг и полегати от север, живописните каньони и ждрела. Неповторим чар придават множеството планински потоци, реки и живописни пръскала – водопади, среди които е и най-високият в България – Райското пръскало, с височина 124,5 м.

Многолика е природата в Централен Балкан. В Парка, разположен в центъра на  биогеографския кръстопът, където се намира България, откриваме късче от тундрата, гори от тайгата, средноевропейски широколистни гори, растителни и животински видове – характерни за Средиземноморието. Поразително е биологичното разнообразие. По-голямата част от територията на Парка е покрита с вековни букови гори (Fagus sylvatica), смърч (Picea abies), ела (Abies alba), габър (Carpinus betulus) и горун (Quercus dalechampii). Установените в Парка видове висши растения са повече от половината флора на България. От тях 10 вида и 2 подвида се срещат само в Централен Балкан и никъде другаде в света, 166 вида са лечебните растения. Дивото богатство допълват 229 вида мъхове, 256 вида гъби, 188 вида водорасли. Тази част на Стара планина обитават 20% от безгръбначните и 62% от гръбначните животни в България. Птичият свят е представен от 224 вида, сред които такива, които отреждат на Парка статут на Орнитологично важно място в международен мащаб. Над 130 вида висши растения и животни, срещани в Централен Балкан, са вписани в българската и световна Червена книга. Цялото това живо богатство населява 0,6% от площта на страната ни.

Отличителна черта на това разнообразие е неговата уникалност. Централен Балкан е дом за 29 вида безгръбначни животни и 10 вида растения, които не се срещат никъде другаде в света. От световно значение са опазваните в парка популации на дивата котка (Felis silvestris), Бехщайновия нощник (Myotis bechsteinii), снежната полевка (Chionomys nivalis), обикновения и лешниковия сънливец (Myoxus glis, Muscardinus avellanarius), балканската дива коза (Rupicapra rupicapra), лалугера (Spermophilus citellus), сляпото куче (Nannospalax leucodon), на някои видове птици - полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata), белогуш дрозд (Turdus torquatus), балканска чучулига (Eremophila alpestris balcanica), балканска завирушка (Prunella collaris subalpina) и южен белогръб кълвач (Dendrocopos leucotos lilfordi). Паркът има европейска значимост за опазването на едрите хищници - вълка (Canis lupus) и кафявата мечка (Ursus arctos) и за дневни грабливи птици като ловния сокол (Falco cherrug) и скалния орел (Aquila chrysaetos). Десетки са видовете в парка, които могат да се видят само на Балканския полуостров и нещо наистина забележително – докато в света изчезват видове, в Централен Балкан – в района на планинските масивите Ботев и Триглав, и днес продължава образуването на нови растителни видове.

Още по- показателно е световното значение на екосистемите, опазвани в Централен Балкан, 70 % от които са естествени. С изключително биологично разнообразие са горите от воден габър (Ostrya carpinifolia), горун (Quercus dalechampii), ясен (Fraxinus), липа (Tilia) и други широколистни видове. Буковите гори в Парка, заедно с непосредствено близките до него, заемат около 60 000 ха и представляват едни от най-обширните и най-компактни, относително неповлияни от човешка дейност, букови масиви в Европа. Горната граница на гората бележат смърчът (Picea abies) и бялата мура (Pinus peuce) – в резерват Царичина е най-северното находище на този вид в света. Безлесната част на Парка е заета от високопланински храстови и тревни съобщества, включващи много ендемични видове.

От 2003 г. паркът е приет за член на Европейската мрежа защитени територии PAN Parks - едно международно признание за неговата добре запазена и управлявана дива природа. През 2004 година и регионът на парка става носител на PAN Parks сертификат, а през следващата година са сертифицирани първите бизнеспартньори на Фондация PAN Parks и на Д „НП Централен Балкан” - предприемачи в областта на туризма. PAN Parks сертификатите са знак, че защитената територия се опазва заради високата значимост на биоразнообразието в нея, но и заради ролята й за общественото развитие чрез устойчивия туризъм – източник на поминък за местните хора. Политика на парковата дирекция е да създава условия за пълноценен отдих, туризъм и рекреация на посетителите по начин, който не уврежда дивата природа, но позволява на хората да изпитат удоволствие и наслада от досега си с нея.

От 2006 година паркът е член на EUROPARC - Федерацията на природните и национални паркове на Европа. Заради своите съхранени местообитания и изключително биологично разнообразие, от 2008 г. Централен Балкан е обявен за Защитена зона за опазване на местообитанията и Защитена зона за опазване на дивите птици в Единната Европейска екологична мрежа НАТУРА 2000.

През 2009 г. Националният парк е отличен с Европейска диплома за защитени територии - първият и единствен в България носител на престижната международна награда, присъждана от Комитета на министрите на Съвета на Европа. С Дипломата се удостояват защитени територии със специална европейска значимост за опазването на биологичното, геоложкото и ландшафтно разнообразие. Тя е отличие, което оценява не само качествата на природното наследство, но и ефективността на защитата и системата на управление.

           Понастоящем паркът е включен в "индикативния" списък на обекти, които могат да бъдат предложени за включване в Списъка на световното културно и природно наследство след оценка на международните експерти на организацията. 



Базова карта на парка