Проблематика и необходимост
Вследствие интензивната паша в близкото минало (1950 – 1980 г.) и произлязлото от това прекомерно натоварване на пасищата в безлесната част с едър и дребен рогат добитък, са образувани големи по площи ерозирани участъци, на повечето места с напълно унищожени хабитати. Преизпасването на някои видове със силно развита коренова система от родовете Festuca ssp., Poa ssp., Carex ssp. довежда до значително намаляване на тяхното участие в растителната тревна покривка. Това отслабва задържащите функции на почвения субстрат и води до неговото постепенно ерозиране. Под влияние на интензивния пасищен режим в миналото, растителната покривка в субалпийския пояс претърпява сложни сукцесионни изменения, довели до устойчиви, заемащи обширни територии съобщества на картъла (Nardus stricta). Пашата и предизвиканите пожари ограничавали разпространението на сибирската хвойна.
През периода 1990 – 2005 г. силно редуцираният, на много места и окончателно преустановен пасищен режим, довежда до нови сукцесионни изменения на растителността. Картъловите съобщества отстъпват място на богат набор от различни тревни асоциации.
Прекомерното натоварване на пасищата с животни е довело постепенно до уплътняването на почвения субстрат, на места – до неговото разкъсване и разчленяване. Плътният почвен слой рязко намалява влагата, която постъпва в кореновите системи на тревните видове, което води до постепенна смяна на растителността и временното изчезване на устойчиви и важни за хабитатите индикаторни видове със сериозни почвозадържащи и почвообразуващи функции. След всеки проливен дъжд, цели парцели в тези райони са били отмиване и изнесени.
Не малка роля в уреждането на субалпийските и алпийските хабитати играе и силното преовлажняване на терените над 1 800 м н. в., съчетано с големи периоди на замръзване и ниски температури. Годишно по тези места падат над 1 350 мм валежи - в отделни случаи до 200 мм за денонощие. Поради ниските температури почвообразувателният процес е много бавен, а усвоимите вещества - малко. Поради това усвоимият хумусен слой естествено не може да се възстанови след ерозиране на терена или това става за хиляди години.
Силна роля при увреждането на хабитатите играе и интезивното в миналото и до днес опожаряване на субалпийската растителност с цел освобождаване на пасищни терени. По този начин са били унищожени огромни масиви от сибирска хвойна, които в момента се възстановяват частично. Тази храстова растителност е с неоценими функции. Нейното появяване и развитие е част от естествена историческа фитогеографска сукцесия, която в момента протича. Видът сибирска хвойна е с уникални снегозадържащи, водосъбирателни, противоерозионни и др. функции. Неговото масово опожаряване и унищожаване води до бърза и често пъти безвъзвратна ерозия, рязко намаляване на вододайните функции на пасищата, дори до увреждане на горските дървостои в горната граница на гората поради недостиг на почвена влага и хранителни вещества. Сибирската хвойна е вид, който осигурява водния отток, необходим както за горските екосистеми, така и използван за стопански, питейни, енергийни и др. цели.
През последните години все повече ерозирани участъци са резултат от нерегламентираното използване на пътната мрежа в НП. Движението на високопроходими МПС директно през поляните и пасищата за кратко време води до невъзстановима по естествен път ерозия и унищожаване на хабитатите.
