РАСТЕНИЯ
    Национален парк “Централен Балкан” опазва изключително разнообразие на флората.
    Досега в Парка са установени около 2340 вида и подвида растения. В тях се включват 1900 вида и подвида висши растения, 15 вида папрати, по един вид плаунообразни и бронецови и 3 вида хвощови. Представени са 166 вида лечебни растения, от които 12 са защитени от закона, 229 вида мъхове, 256 вида гъби (над 12% от установените видове гъби в България).
   Висшите растения представят повече от половината флора на България. 10 вида и 2 подвида от тях се срещат само в Централен Балкан и никъде другаде в света. В девет представителни зони на Парка са установени 697 вида висши растения. Само във високопланинската безлесна зона са описани 676 вида висши растения – житни треви, шапичета, камбанки, съобщества от връшняк, мечо грозде, боровинки и др.
   Броят на консервационно значимите растения включва следните ендемитни видове (с ограничено географско разпространение) – 9 локални, 10 български и 67 балкански.
   Защитени по българското законодателство са 30 вида. 81 вида са включени в Червената книга на България, 9 са в Червения списък на Европа, 10 вида са застрашени в световен мащаб според Международния съюз за защита на природата (IUCN). Видове от световни и европейски червени списъци са трансилванска камбанка, звездоцветно шапиче, неразделнолистно шапиче, кернерова метличина, стефчова тлъстига, български скален копър.

Широколистно дърво с височина до 35 метра. Короната е куполообразна. Кората е гладка, сребристо сива, понякога загрубява при старите дървета. Листата са овални. През есента се оцветяват в оранжево кафяво, а напролет цветът им е изключително красив – прозрачно светло зелен.
Разпространен от 800 до 1600 м н. в. в парка. Буковите съобщества придават общия вид на горската растителност в парка.
Най – широко разпространената формация – 44 % от цялата паркова територия. Заедно с буковите гори в непосредствена близост до парка, образуват най- обширния и еднороден буков масив от този род в цяла Европа – около 60 000 ха.

Вечнозелено дърво, високо до 50 метра. Короната му е конична при младите дървета и подобна на колона при възрастните с плосък връх.

Широколистно дърво, достигащо до 20 метра височина. Короната му е конусовидна. Кората е гладка и розово-сива при младите дървета.

Широколистно дърво, високо до 25 метра. Короната е закръглена. Кората е сребристо сивопепелява, гладка и тънка.

Черната боровинка е нисък храст – до 40 см. Стъблата и са разклонени с ръбести, зеленикави клонки.

Многогодишно тревисто растение, високо до 6 см, гъсто покрито с бели власинки. Цъфти от юни до август. Разпространено в планините на Балканския полуостров и Пиринеите, Алпите, Апенините, Карпатите. Обитава тревисти и каменливи места. В парка видът е сравнително жизнен и показва тенденция на разширяване на популацията си. В резерват “Соколна” се намира находището му, разположено на най-малка надморска височина в света. Застрашено от събирането на цветовете от туристи, като символ на планината. Видът е защитен и включен в Червената книга на България.

Наричат го още “самодивско лале”. Многогодишно луковично растение, разпространено в Стара планина, Витоша, Беласица, Знеполе, Рила и Западни Родопи.

Вечнозелено храстче, разпространено в Централна и Югоизточна Европа. В България обитава само района на Средна Стара планина.

Жълтата тинтява (Gentiana lutea) е многогодишно тревисто растение с месесто дебело коренище.Расте по влажни каменливи склонове и скални полянки, най-често между 1600 – 2200 м надморска височина.

Иглолистно дърво, достигащо 20-27 метра височина с широка корона, образувана от бързо растящите долни клони.