Notice: Undefined offset: 1 in /home/visitcen/public_html/includes/controllers/PagesController.controller.php on line 216 галерия фауна

Галерия

02/04/2020 Удължава се срока за прием на заявления за паша

На основание разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение със Заповед на Директора на Дирекция „НП Централен Балкан“ е изменен Годишния план за пашата и ползването на сено в НП „Централен Балкан“, 2020 г.

Виж повече  >>
22/03/2020 22 март е Световен ден на водата.

Като международен празник е предложен през 1992 г. по време на Конференцията за околната среда и развитието, проведена в Рио де Жанейро, а по решение на Общото събрание на Обединените нации 22 март се чества като Световен ден на водата от 1993

Виж повече  >>
16/03/2020 Важно съобщение свързано с функционирането на административните услуги в Дирекция „Национален парк Централен Балкан“

Функциониране на административните услуги в ДНПЦБ във връзка с извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г.

Виж повече  >>
24/02/2020 Планът за пашата и ползването на сено в Национален парк „Централен Балкан“ през 2020 г. е утвърден

Със Заповед на Директора на Парковата дирекция днес, 24 февруари 2020 г. е утвърден Годишният план за пашата и ползването на сено в Национален парк „Централен Балкан“ за 2020 г.

Виж повече  >>

Архив новини

Покажи

 

          Разнообразният климат и релеф на Централен Балкан осигуряват значително многообразие от местообитания. Това превръща Парка в съкровищница на животинския свят. Централен Балкан е едно от последните в Европа места с образци на запазена дива природа, която дава убежище на редки и застрашени животни – вълк, златка, видра, дива котка, трицветен нощник, широкоух прилеп, дългокрил прилеп, обикновен сънливец, дива коза, царски орел, ливаден дърдавец, белогуш дрозд. Това е най-важната в света защитена територия за полубеловратата мухоловка, южния белогръб кълвач, бехщайновия нощник, лалугера, планинското сляпо куче, както и място със световна значимост за птиците от алпийския биом.

 

Балканска пъстърва (Salmo trutta fario)

Балканската пъстърва (Salmo trutta fario) е типичен представител на  бързо течащите бистри води.

Виж повече
Жаба дървесница (Hyla arborea)

Жабата дървесница е сред най-големите кокетки. Суетата и е толкова развита, че мени окраската си според средата, в която попада.

Виж повече
Белоопашат мишелов (Buteo rufinus)

Тези отлични ловци отглеждат по 3-4 малки .Гнездата им са по сравнително труднодостъпни места - скални ниши и козирки в долините на проломи, ждрела, дефилета и други.

Виж повече
Скален орел (Aquila chrysaetos)

Скалният орел е най-едрият орел, срещащ се в Стара планина, с размах на крилата до 225 см.

Виж повече
Царски орел (Aquila heliaca)

Царският орел е внушителна дневна граблива птица с размах на крилата до 205 cm. Той е втори по големина между орлите. Отличава се по светлата глава и ярките бели рамене.

Виж повече
Ливаден дърдавец (Crex crex)

Ливадният дърдавец е прелетен вид – долита през април и отлита през септември. Прелетът извършва поединично, нощем, а през деня се крие в тревата. Зимува в Африка и на остров Мадагаскар.

Виж повече
Бухал (Bubo bubo)

Той е истински “Голиат” сред совите.В много европейски страни видът е на изчезване. В България бухалът е защитен вид.

Виж повече
Врабчова кукумявка (Glaucidium passerinum)

Тя е най-дребната ни кукумявка – теглото и достига едва 75 гр., при по-едрите женски.

Виж повече
Южен белогръб кълвач (Dendrocopos leucotos lilfordi)

У нас обитава подвида южен белогърб кълвач. Той е “среден на ръст” – достига 25 см. Размахът на крилата му е 39 см. При този вид има ясно изразен полов и възрастов диморфизъм.

Виж повече
Балканска завирушка (Prunella collaris subalpina)

Това е един балкански ендемит, който се среща само на нашия полуостров. Обитава високопланинската субалпийска зона, по-специално скалистите терени.

Виж повече
Полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata)

Този дребен горски певец достига едва 13 см. У нас се среща източният подвид на беловратата мухоловка.

Виж повече
Горска ушата сова (Asio otus)

Тя е една от най-елегантните и “стройни” сови. Когато я видите дори в гръб веднага ще се откажете от мисълта, че совите са сиви и мрачни птици. Въпреки че в окраската й преобладава сивият цвят, веднага изпъква ръждивият оттенък в подредени тъмни ивици и щрихи.

Виж повече
Уралска улулица (Strix uralensis)

Тя е една от най-едрите и най-интересни сови в България. С размах на крилата до 129 см и тегло почти до 1 кг , тя е по-дребна само от бухала. Цветът на оперението и имитира кората на дърво. Спада към тъмнооките сови – ирисът и е тъмнокафяв.

Виж повече
Лалугер (Spermophilus citellus)

Лалугерите са многочислени у нас, но застрашени в световен план поради унищожението на местообитанията им.

Виж повече
Златка (Martes martes)

Златката е типично горско животно. Обитава стари иглолистни и смесени гори с хралупести дървета.

Виж повече
Кафява мечка (Ursus arctos)

Властелинът на планината ще познаете по следите от лапите – задните приличат на човешките, но имат ясно изразени следи от нокти. Дължината им издава възрастта и големината на животното. Мъжките достигат тегло до 350 кг. и живеят до 30 год. Обитават горите, но често посещават и планинските пасища.

Виж повече
Дива котка (Felis silvestris)

Тя е малко по-едра от домашната. Тялото и е покрито с гъста и мека козина със сиво-кафява окраска на ивици и петна. Опашката е пухкава, с три-четири напречни ивици и черен връх.

Виж повече
Благороден елен (Cervus elaphus)

Впечатляващ с достолепната си осанка, благородният елен е втори по големина европейски елен. При мъжките – наречени рогачи, средната дължината на тялото е 250 см, височината при холката е средно 152 см, а средното тегло 235 кг. Женските (наричани кошути) са по-дребни.

Виж повече
Дива коза (Rupicapra rupicapra)

Дивата коза се отличава с червеникаво- кафява козина, която през зимата става тъмно кафява. Оцветяването на муцуната е черно-бяло, а по целия гръб има характерна черна ивица. И двата пола имат рога.

Виж повече
Широкоух прилеп (Barbastella barbastellus)

Среден по размери прилеп с дължина на тялото 40 –55 мм и тегло 6 – 13 г., единствен представител на рода в Европа. Обитава съхранени широколистни гори в планинските и полупланински райони и присъствието му там е индикатор за доброто им състояние по отношение запазване богатството на биоразнообразието.

Виж повече
Нощник на Бехщайн (Myotis bechsteinii)

Среден по размери гладконос прилеп (с тегло 7 – 18 г. и дължина на тялото 43 –55 мм) от богатия на видове род Нощници (Myotis). За разлика от останалите средноголеми представители на рода за него са характерни сравнително по-дългите уши, достигащи до около половината от дължината на тялото.

Виж повече
Трицветен нощник (Myotis emarginatus)

Среден по размери прилеп с дължина на тялото 41- 53 мм и тегло 6 – 15г. Среща се в разнообразни местообитания, предоставящи подходящи убежища и храна – паяци, мухи мрежокрили и пеперуди.

Виж повече
Рис (Lynx lynx)

Рисът е вид, изчезнал от българската фауна, в резултат на човешката преса- лов, горска сеч, безпокойство.

Виж повече
Усойница (Vipera berus)

Този вид е широкоразпространен в цяла Европа. На Балканския полуостров разпространението е островно – само по планините, въпреки че в началото на 20 век се е срещал и в стари влажни гори в низините. Понякога се срещат и съвсем черни екземпляри.

Виж повече
Лисица (Vulpes vulpes)

Окраската на лисицата (Vulpes vulpes) е от оранжевочервеникава до черна. Има дълга опашка и добре развит слух.

Виж повече
Вълк (Canis lupus)

По принцип местообитанията с висока плътност на популацията са в глухи, облесени, предимно планински и труднодостъпни райони. Укритията на вълка се намират най-често в отдалечени от човешката активност и гъстообрасли, защитени от релефа склонове или долове. Вълчите следи си приличат със следите, оставени от куче. Вълкът се храни с бозайници и птици.

Виж повече
Язовец (Meles meles)

Окраската по гърба на язовеца (Meles meles) е сребриста, а коремната част е кафява, с черни и бели ивици по главата. Оставените от него следи приличат на мечите, но са много по-малки.

Виж повече
Дива свиня (Sus Scrofa)

Среща се в широколистни и смесени гори. Храни се с плодовете на растения, грудки, дребни бозайници, мърша, яйца и др. Посещава високопланинските пасища в парка при търсенето на храна

Виж повече
Глухар (Tetrao urogallus)

Последното находище на глухар в Средна Стара планина е резерват “Царичина”. Обитава стари иглолистни (смърчови) и смесени гори с поляни.

Виж повече
Сърна (Capreolus capreolus)

Обитава смесени и широколистни гори. В “менюто “ си включва плодове, листа, треви, гъби и др. Размножителният период е през юли – август.

Виж повече
Сляпо куче (Micro-spallax leucodon)

Сляпото куче е наистина напълно сляпо, но не е куче – принадлежи към разреда на мишевидните. Обитава типичните открити пространства.

Виж повече
Сокол-скитник (Falco peregrinus)

Соколът скитник е най- бързото животно на Земята.

Виж повече
Телефон за подаване на сигнали и жалби: +35966801277
(всеки делничен ден от 8:00 до 16:30)
+359886090658
(в извънработно време)
или е-mail адрес:
office@centralbalkan.bg