Notice: Undefined offset: 1 in /home/visitcen/public_html/includes/controllers/PagesController.controller.php on line 216 галерия фауна

Галерия

07/07/2020 Конкурс за извършване на туристически дейности/услуги в местност Розинска мандра, Дирекция "НП Централен Балкан"

Извършване на туристически дейности/услуги в животновъден заслон за сезонно отглеждане на домашни животни в м. Розинска мандра.

Виж повече  >>
30/06/2020 Изготвен е Годишен план за ползване нa гъби и диворастящи плодове, които не са от лечебни растения в Национален парк Централен Балкан, 2020 г.

Предоставяме на вниманието Ви оповестен със заповед на Директора на ДНПЦБ проект на Годишен план за ползване на гъби и диворастящи плодове, които не са от лечебни растения в Национален парк Централен Балкан, 2020 г.., приемането на който е задължително условие за издаване на позволително за събиране на гъби и диворастящи плодове на територията на Парка.

Виж повече  >>
18/06/2020 Утвърден е годишен план за ползване на лечебни растения в Национален парк „Централен Балкан“, 2020 г

В плана са разписани процедурите по определяне на допустимите за събиране количества от ресурсите от лечебни растения.

Виж повече  >>
16/06/2020 Установен е нов за Национален парк „Централен Балкан“ растителен вид

Парков служител открива находище на вида през миналата година в парков участък „Тъжа“. По време на тазгодишния мониторинг на кафява мечка, експерти от Парковата дирекция откриват второ находище – в резерват „Стара река“

Виж повече  >>
10/06/2020 Oбучение на служители на Дирекция „Национален парк Централен Балкан“

Дирекция „Национален парк Централен Балкан“ ще изпълнява проект за обучение на служителите, финансиран от Оперативна програма „Добро управление“

Виж повече  >>
08/06/2020 Важно! Процедура за случайно разпределение на свободни пасища

На основание т. VII.8. и Приложение №8 от Годишния план за пашата и ползването на сено в Национален парк „Централен Балкан“, 2020 г. утвърден със Заповед № РД-24/24.02.2020 г. Дирекция „Национален парк Централен Балкан“ обявява график за провеждане на процедура по случайно разпределение на свободни пасищни площи на територията на Националния парк.

Виж повече  >>
14/05/2020 В Национален парк „Централен Балкан“ създават противоерозионни насаждения

Служители на Национален парк „Централен Балкан“ залесиха част от площите в парков участък „Троян“ като мярка против ерозия в защитената територия. На 11 май бяха засадени 340 броя сива върба (Salix cinerea), 80 броя трошлива върба (Salix fragilis), 280 броя теснолистна върба (Salix elaagnus), 100 броя планинска върба (Salix caprea) и 40 броя силезийска върба (Salix silesiaca).

Виж повече  >>
12/05/2020 Изготвен е Проект на Годишен план за ползване на лечебни растения в НП „Централен Балкан“

Предоставяме на вниманието Ви оповестен със заповед на Директора на ДНПЦБ проект на Годишен план за ползване на лечебни растения в Национален Парк „Централен Балкан“, 2020 г.

Виж повече  >>
11/05/2020 Литературен конкурс „Мими Праматарова“ 2020

„ На другия ден след COVID 19 – какво ще е новото „нормално“ в поведението ни към околната среда“

Виж повече  >>
05/05/2020 Временно се затваря път в НП „Централен Балкан"

Със заповед на директора на Национален парк “Централен Балкан” от 5 май до 31 декември 2020 година се спира движението, престоя и паркирането на МПС (вкл. ATV и UTV от всички класове) по път „Беклемето“ - хижа „Дерменка“. Това е път със свободен достъп, съгласно План за управление на Национален парк "Централен Балкан" 2016 - 2025 г., приет с Решение на МС №195/24.03.2016 г.

Виж повече  >>
04/05/2020 Указания при посещения на територията на национален парк „Централен Балкан“

На основание Заповед № РД-01-248 от 01.05.2020 г. на Министъра на здравеопазването за организация за посещения на лицата във всички национални паркове, природни паркове, планини и др. обособени маста с паркова среда, извън населените места на територията на общините е задължително спазването на определени правила.

Виж повече  >>
21/04/2020 Промяна в сроковете в обявления за обществени поръчки, стартирали след въвеждане на извънредно положение

На основание разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и във връзка с методически указания МУ-5 от 14.04.2020 г. и МУ-6 от 16.04.2020 г. на Агенцията по обществени поръчки, относно действия на възложителите при възобновяване на спрени срокове в процедури, стартирали след 13.03.2020 г., се променят сроковете по две обществени поръчки.

Виж повече  >>
02/04/2020 Удължава се срока за прием на заявления за паша

На основание разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение със Заповед на Директора на Дирекция „НП Централен Балкан“ е изменен Годишния план за пашата и ползването на сено в НП „Централен Балкан“, 2020 г.

Виж повече  >>
16/03/2020 Важно съобщение свързано с функционирането на административните услуги в Дирекция „Национален парк Централен Балкан“

Функциониране на административните услуги в ДНПЦБ във връзка с извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г.

Виж повече  >>

Архив новини

Покажи

 

          Разнообразният климат и релеф на Централен Балкан осигуряват значително многообразие от местообитания. Това превръща Парка в съкровищница на животинския свят. Централен Балкан е едно от последните в Европа места с образци на запазена дива природа, която дава убежище на редки и застрашени животни – вълк, златка, видра, дива котка, трицветен нощник, широкоух прилеп, дългокрил прилеп, обикновен сънливец, дива коза, царски орел, ливаден дърдавец, белогуш дрозд. Това е най-важната в света защитена територия за полубеловратата мухоловка, южния белогръб кълвач, бехщайновия нощник, лалугера, планинското сляпо куче, както и място със световна значимост за птиците от алпийския биом.

 

Балканска пъстърва (Salmo trutta fario)

Балканската пъстърва (Salmo trutta fario) е типичен представител на  бързо течащите бистри води.

Виж повече
Жаба дървесница (Hyla arborea)

Жабата дървесница е сред най-големите кокетки. Суетата и е толкова развита, че мени окраската си според средата, в която попада.

Виж повече
Белоопашат мишелов (Buteo rufinus)

Тези отлични ловци отглеждат по 3-4 малки .Гнездата им са по сравнително труднодостъпни места - скални ниши и козирки в долините на проломи, ждрела, дефилета и други.

Виж повече
Скален орел (Aquila chrysaetos)

Скалният орел е най-едрият орел, срещащ се в Стара планина, с размах на крилата до 225 см.

Виж повече
Царски орел (Aquila heliaca)

Царският орел е внушителна дневна граблива птица с размах на крилата до 205 cm. Той е втори по големина между орлите. Отличава се по светлата глава и ярките бели рамене.

Виж повече
Ливаден дърдавец (Crex crex)

Ливадният дърдавец е прелетен вид – долита през април и отлита през септември. Прелетът извършва поединично, нощем, а през деня се крие в тревата. Зимува в Африка и на остров Мадагаскар.

Виж повече
Бухал (Bubo bubo)

Той е истински “Голиат” сред совите.В много европейски страни видът е на изчезване. В България бухалът е защитен вид.

Виж повече
Врабчова кукумявка (Glaucidium passerinum)

Тя е най-дребната ни кукумявка – теглото и достига едва 75 гр., при по-едрите женски.

Виж повече
Южен белогръб кълвач (Dendrocopos leucotos lilfordi)

У нас обитава подвида южен белогърб кълвач. Той е “среден на ръст” – достига 25 см. Размахът на крилата му е 39 см. При този вид има ясно изразен полов и възрастов диморфизъм.

Виж повече
Балканска завирушка (Prunella collaris subalpina)

Това е един балкански ендемит, който се среща само на нашия полуостров. Обитава високопланинската субалпийска зона, по-специално скалистите терени.

Виж повече
Полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata)

Този дребен горски певец достига едва 13 см. У нас се среща източният подвид на беловратата мухоловка.

Виж повече
Горска ушата сова (Asio otus)

Тя е една от най-елегантните и “стройни” сови. Когато я видите дори в гръб веднага ще се откажете от мисълта, че совите са сиви и мрачни птици. Въпреки че в окраската й преобладава сивият цвят, веднага изпъква ръждивият оттенък в подредени тъмни ивици и щрихи.

Виж повече
Уралска улулица (Strix uralensis)

Тя е една от най-едрите и най-интересни сови в България. С размах на крилата до 129 см и тегло почти до 1 кг , тя е по-дребна само от бухала. Цветът на оперението и имитира кората на дърво. Спада към тъмнооките сови – ирисът и е тъмнокафяв.

Виж повече
Лалугер (Spermophilus citellus)

Лалугерите са многочислени у нас, но застрашени в световен план поради унищожението на местообитанията им.

Виж повече
Златка (Martes martes)

Златката е типично горско животно. Обитава стари иглолистни и смесени гори с хралупести дървета.

Виж повече
Кафява мечка (Ursus arctos)

Властелинът на планината ще познаете по следите от лапите – задните приличат на човешките, но имат ясно изразени следи от нокти. Дължината им издава възрастта и големината на животното. Мъжките достигат тегло до 350 кг. и живеят до 30 год. Обитават горите, но често посещават и планинските пасища.

Виж повече
Дива котка (Felis silvestris)

Тя е малко по-едра от домашната. Тялото и е покрито с гъста и мека козина със сиво-кафява окраска на ивици и петна. Опашката е пухкава, с три-четири напречни ивици и черен връх.

Виж повече
Благороден елен (Cervus elaphus)

Впечатляващ с достолепната си осанка, благородният елен е втори по големина европейски елен. При мъжките – наречени рогачи, средната дължината на тялото е 250 см, височината при холката е средно 152 см, а средното тегло 235 кг. Женските (наричани кошути) са по-дребни.

Виж повече
Дива коза (Rupicapra rupicapra)

Дивата коза се отличава с червеникаво- кафява козина, която през зимата става тъмно кафява. Оцветяването на муцуната е черно-бяло, а по целия гръб има характерна черна ивица. И двата пола имат рога.

Виж повече
Широкоух прилеп (Barbastella barbastellus)

Среден по размери прилеп с дължина на тялото 40 –55 мм и тегло 6 – 13 г., единствен представител на рода в Европа. Обитава съхранени широколистни гори в планинските и полупланински райони и присъствието му там е индикатор за доброто им състояние по отношение запазване богатството на биоразнообразието.

Виж повече
Нощник на Бехщайн (Myotis bechsteinii)

Среден по размери гладконос прилеп (с тегло 7 – 18 г. и дължина на тялото 43 –55 мм) от богатия на видове род Нощници (Myotis). За разлика от останалите средноголеми представители на рода за него са характерни сравнително по-дългите уши, достигащи до около половината от дължината на тялото.

Виж повече
Трицветен нощник (Myotis emarginatus)

Среден по размери прилеп с дължина на тялото 41- 53 мм и тегло 6 – 15г. Среща се в разнообразни местообитания, предоставящи подходящи убежища и храна – паяци, мухи мрежокрили и пеперуди.

Виж повече
Рис (Lynx lynx)

Рисът е вид, изчезнал от българската фауна, в резултат на човешката преса- лов, горска сеч, безпокойство.

Виж повече
Усойница (Vipera berus)

Този вид е широкоразпространен в цяла Европа. На Балканския полуостров разпространението е островно – само по планините, въпреки че в началото на 20 век се е срещал и в стари влажни гори в низините. Понякога се срещат и съвсем черни екземпляри.

Виж повече
Лисица (Vulpes vulpes)

Окраската на лисицата (Vulpes vulpes) е от оранжевочервеникава до черна. Има дълга опашка и добре развит слух.

Виж повече
Вълк (Canis lupus)

По принцип местообитанията с висока плътност на популацията са в глухи, облесени, предимно планински и труднодостъпни райони. Укритията на вълка се намират най-често в отдалечени от човешката активност и гъстообрасли, защитени от релефа склонове или долове. Вълчите следи си приличат със следите, оставени от куче. Вълкът се храни с бозайници и птици.

Виж повече
Язовец (Meles meles)

Окраската по гърба на язовеца (Meles meles) е сребриста, а коремната част е кафява, с черни и бели ивици по главата. Оставените от него следи приличат на мечите, но са много по-малки.

Виж повече
Дива свиня (Sus Scrofa)

Среща се в широколистни и смесени гори. Храни се с плодовете на растения, грудки, дребни бозайници, мърша, яйца и др. Посещава високопланинските пасища в парка при търсенето на храна

Виж повече
Глухар (Tetrao urogallus)

Последното находище на глухар в Средна Стара планина е резерват “Царичина”. Обитава стари иглолистни (смърчови) и смесени гори с поляни.

Виж повече
Сърна (Capreolus capreolus)

Обитава смесени и широколистни гори. В “менюто “ си включва плодове, листа, треви, гъби и др. Размножителният период е през юли – август.

Виж повече
Сляпо куче (Micro-spallax leucodon)

Сляпото куче е наистина напълно сляпо, но не е куче – принадлежи към разреда на мишевидните. Обитава типичните открити пространства.

Виж повече
Сокол-скитник (Falco peregrinus)

Соколът скитник е най- бързото животно на Земята.

Виж повече
Телефон за подаване на сигнали и жалби: +35966801277
(всеки делничен ден от 8:00 до 16:30)
+359886090658
(в извънработно време)
или е-mail адрес:
office@centralbalkan.bg