От Райските скали в Средна Стара планина се спуска най-високият от всичките 300 водопади в България - Райското пръскало.

Водопадът Кадемлийското пръскало е едно от творенията на природата, пред които човешкият гений е безсилен.

Дължината на река Янтра е 268 км., а водосборната й площ е около 7 860 кв.км. Реката извира от Стара планина и се влива в Дунав.

Разположен в северната част на биосферният резерват “Северен Джендем” в Стара планина, водопадът “Видимско пръскало” омайва с неземната си прелест и очарование.

По размери то не може да се мери с останалите пръскала в "Централен Балкан", но наравно с другите пленява с красотата си туристите.

Река Черни Осъм, която се приема за начало на река Осъм, води началото си от западната част на Троянския балкан, югозападно от връх Левски.

Язовир Сопот се намира на приблизително 30 км северозападно от град Троян, край село Голяма Желязна. Той е чудесно място за отдих, плаж, водомоторни спортове и воден туризъм.

Река Голяма Бъзовица извира от района на заслон Маринка (на източните склонове на връх Ботев) и тече през главоломно разхвърляните скални зъбери над Рогачевата пещера.

Най-голямата река в района на град Априлци е Видима, която извира под връх Ботев. В района на местността Мазането, водите и се отбиват в канал, отвеждащ ги в изравнителния басейн на ВЕЦ "Видима".

Река Костина е приток на Бели Вит, вливайки се в него в село Рибарица. Води началото си от главното било на планината, върховете Братаница и Булуваня.

Река Черни Вит извира от подножието на връх Тетевенска Баба. Тече през резервата “Боатин”.

Река Бели Вит е формирана от реките Стара Рибарица и Черната река, които се сливат в района на махала Стара Рибарица.

Река Бели Осъм, която заедно с Черни Осъм образува река Осъм, се формира при сливането на Рогачевата река и река Козещица в района на минералните басейни на село Чифлик.

Джуфар дере се формира от три рекички, основната от които се спуска от южните слонове на връх Лепенят. Самото дере се изкачва от началото на прохода Троян-Кърнаре до заслон Орлово гнездо, през него е маркирана и туристическа пътека, извеждаща бързо и неусетно до главното било на планината.

Манастирското дере може да се наблюдава почти при цялото изкачване с лифта от Сопот да хижа Незабравка.

Голямата река е основния приток на Стара река. Тя събира водите си от множество притоци, спускащи се от върховете Купена, Костенурката, Жълтец и масива Равнец.

Малката река извира почти от самия връх Амбарица (Васил Левски).

За начало на Стара река се считат Малка река, извираща под връх Левски в Троянската планина и Голяма река, извираща южно от връх Жълтец и северно от връх Кочмара, на която в района на хижа Васил Левски е образувано Карловското пръскало.

Санър дере е разположено в най-югозападната част на парка “Централен Балкан”.

Река Заводна е приток на Бели Вит, вливайки се в него в село Рибарица. Извира под връх Вежен.

Боатинската река е основния приток на река Черни Вит.

Най-прекрасният каньон в Стара планина – прочутото Стене, включено в едноименния резерват. Той е изпъстрен с множество пещери, сред които е и Райчова дупка - най-дълбоката пещера в България.

Река Крайовица се слива с река Куманица в местността Смесите, откъдето продължава пътя си като река Черни Осъм.

Рогачева река се спуска от стръмните северни склонове на резерват Козя стена – подножието на връх Кучето.

Река Гребешница е най-източният приток на река Крайовица.

Река Пръскалска извира от седловината Пилешки полог, разположена между върховете Юрушка грамада и Параджика.

Река Багарещица извира от местността Чим колиба, източно от връх Росоватец.

Река Цървулщица извира в района на връх Вълчата глава (Куртбашица).

Целите северни склонове на Стара планина, от връх Зелениковец до рида Осениковец на изток са обхванати от широкия водосборен басейн на река Росица (дължина 164 км и водосборна площ 2262 кв.км.).

Река Габровница извира в подножието на масива Триглав, отделяйки го от основното било оставащо на север.

Река Тъжа извира от връх Зелениковец и събира в себе си множество притоци, извиращи от Юрушка грамада на запад или масива Триглав на изток.

Десетки десни притоци на река Тополница извират в района на Златишко-Тетевенската планина.

Изворния приток на река Стряма е река Каменидица, извираща от южното подножие на връх Вежен.

Антонският водопад е малко водопадче, намиращо се непосредствено над подбалканското шосе, малко след село Антон по пътя за Бургас.

Това са два последователни 10 метрови водопада на река Куманица.

Водопадите представляват каскади на река Дълбоката река с височина на падове между 10 и 40 м.

Карловското пръскало се намира на Голямата река – ляв приток на Стара река. Намира се в резервата „Стара река” на територията на Национален парк „Централен Балкан“.  Височината на водния пад е над 30 метра. 

Пръскалото се намира на около 200 - 300 м от Контролно-информационния пост Сладката вода на Дирекцията на Националния парк Централен Балкан.

Планинският поток събира води от местността Пенчов пряслап, северозападно от Козя стена.

Пръскалото се намира се над пътеката хижа Плевен - местността Поленици, на Семова река, с водосборен басейн северно от върховете Жълтец и Млечния чал.

Много красив водопад но за съжаление има вода само през пролетта и есента.