Пропастната пещера Птича дупка се намира в източния дял на Троянския Балкан. Заради изключителната си красота може да се нарече “перлата сред троянските пещери”. Входовете й се намират северно от местността Радия трап сред гора и за намирането им няма характерни ориентири.

Масивът "Триглав" е една от най-атрактивните части на Националния парк "Централен Балкан". Издига се на 2276 м. надморска височина.

Тук планината е прорязана от стръмни лавинни улеи, гърмят леденостудените води на Дяволската река.

На изток от Шипка се издига друг исторически връх - Бузлуджа. В подножието му загива войводата Хаджи Димитър, водил неравен бой, начело на малка чета срещу многоброен противник на 30 юли 1868 г.  

Връх Юмрука (1818 м) се намира почти в централната част на Стара планина. Той попада в територията на Национален парк Централен Балкан.

Наречена е на имената на братята Сейо и Съю, които тук са се укривали от турците по време на робството. При преустройството на пещерата са намерени кости на животни, глинени съдове, монети, датиращи от времето на римската империя и император Антоний.

Връх Марагидик – Хубавата Мара – е един от най-красивите върхове в Средна Стара планина. Той остава встрани от централното било, но е висок (1889 м.) и видим от цялото северно подножие на планината източно от прохода Беклемето.

Височината му е 2169 м. Намира се по билния маршрут х. Добрила – вр. Ботев, който се движи по вододелното било на Троянска и Калоферска планина.

Върхът разделя Селската и Капаклийската, от сливането на които се образува една от най-големите ни реки – Тунджа.

Върхът е с височина 1707,9 м и е вододел между реките Пенчовска и Тъжа.

Върхът е висок 1189,9 м и се издига на север от местността Гроба и южно от Дълбока река.

Връх Кадемлия (Везир тепе) – 2275.4 метра надморска височина е вторият по височина връх в Национален Парк “Централен Балкан”.

Връх Параджик – 2208 метра надморска височина, се намира между връх Ботев и връх Юрушка грамада.

Върхът е висок 2136,2 м. Той е част от маршрута вр. Ботев – х. Тъжа, минаващ по откритите, високи части на планината, където времето се променя много бързо, често духат силни ветрове, а през лятото падат градушки.

Той бележи началото на билния маршрут х. Добрила – вр. Ботев, който се движи по вододелното било на Троянска и Калоферска планина.

Върхът следва източно от връх Купена, след преминаването на масива на Кръстците.

Намира се по билния маршрут х. Добрила – вр. Ботев, който се движи по вододелното било на Троянска и Калоферска планина. Не се препоръчва за използване през зимата, защото е лавиноопасен.

С този връх завършва скалистата част на Стара планина, която има по алпийски облик. На запад от него е Костенурката. Жълтец се достига след стръмно изкачване по здападния му ръб, наречен Брустовете.

Равнец е страничен масив, отделен от централното било от дълбоковрязаната долина на Стара Река. Той е разположен между два резервата – “Джендема” и “Стара река”.

Ридът Куманица се спуска от северната страна на връх Левски (Амбарица) към река Черни Осъм.

Връх Момена могила остава северно от централното било и се издига над хижа Амбарица.

Връх Козя стена завършва субалпийския, скалист, варовиков ансамбъл, разположен в най-западната част на Троянската планина. Самият връх е можеби най-впечатляващ от поредицата Ушите, Кучето, Боба (Баба).

Този скалист връх е разположен непосредствено на запад от запомнящата се Козя стена. Той е частот главното било, но не е особено висок.

Върхът е част от масивния Веженски дял на планината.

Върхът е страж на западната граница на парка. Височината му е 2071 м. на изток от него се простират обширните пасища на Булованя.

Връх Вълчата глава, по известен с турското си име Куртбашица е част от високото вододелно било белязано освен от него от върховете Росоватец, Зелениковец и острата пирамида на връх Марагидик (Русалка).

Връх Зелениковец е разположен в източната част на “Централен Балкан”, височината му е 1681 м.

Връх Калпака е двуглав връх северно от пътеката връх Ботев – хижа Тъжа.

Връх Вежен е най-високият от Веженския масив (2198 м.) и седми по височина сред първенците на Балкана.

Най-прекрасният каньон в Стара планина – прочутото Стене, включено в едноименния резерват. Той е изпъстрен с множество пещери, сред които е и Райчова дупка - най-дълбоката пещера в България.

Непосредствено след Къдравото дере се изкачва каменисто възвишение, завършващо със скално стеснение, през което може да премине само едно магаре.

Скалният феномен Стара река е всъщност самият “вход” на едноименния резерват над град Карлово.

Уникалният скален мост Крали Маркова дупка представлява по своята същност пещера в последния стадий от развитието си, когато по-голямата част от варовиковите й стени са се “разтворили” под действието на водата и изветрянето и така тя се е превърнала в проходна пещера или скален мост.

Пещерата Куманица се намира в източния дял на Троянския Балкан в резерват Стенето - на левия географски бряг на река Куманица, в най-тясната и живописна част на каньона, над красивия водопад Големия Казан.

Пропастната пещера Райчова дупка се намира в източния дял на Троянски Балкан в резерват Стенето, по горното течение на Малък Чаушов дол, като надморската височина на входа й е 1400 м.

Пещерата се намира югоизточно от хижа Плевен, в северния склон на масива на връх Ботев. Първото проучване и картиране на Водните дупки е през 1961 г. През 1982 г. тя е детайлно изследвана и картирана от пещерен клуб Студенец (Плевен).

Местността Табите  (Косишки превал) е седловина на около 2.30 часа източно от хижа Свищи плаз и западно от връх Косица. Седловината е кръстовищно място, през което преминава т. н. втора Чернивитска пътека (между хижите Свищи плаз и Момина поляна).

Пиростията е скален феномен, който се намира в близост до пътеката от село Тъжа през хижа Русалка за хижа Тъжа.

Сини камъни се намират преди изкачването в посока връх Белчу. От тях се откриват прекрасни гледки към насрещното главно било на Средна Стара планина.

Феноменът представлява 50 метрови скални откоси.

Тук скалите – част от Ботеввръшкия гранитен навлак, са особено впечатляващи.

Купата, наричана още Кралимаркова купа, е скален феномен, намиращ се в района на местността Кривините - разположени по летния маршрут от хижа Плевен за връх Ботев.

Скалният венец е най-съществената част от неповторимата красота на планината в този район. Той е изключително впечатляващ с непристъпността си и представлява определен интерес в спортно-техническо отношение за алпинисти.

На връх Къдря (Кедрия), висок скалист връх в района на село Рибарица, е открито скално светилище от І век пр. Хр. На повърхността са открити фрагменти от тракийски керамични съдове.

Горното течение на река Тъжа представлява всечена и величествена речна долина, която не отстъпва на Южния Джендем – прочутите Тъженски теснини с дължина 2.5 км и дълбочина 300-400 м.

Пещерата Синьото колело се намира в подножието на Равни камък.

Връх Петрахиля е символ на град Тетевен. Висок е 1 179 м. Каменният му лоб, с височина около 130 м, пръв посреща слънчевите лъчи. От тук произлиза и името на върха (от гръцки “петрос” – камък и “хелиос” – слънце) – Слънчев камък.

Връх Трескавец е най-далечният, най-труднодостъпният и най-интересният от върховете около Тетевен. Скалната му корона е с височина до 100 м и го опасва от всички страни, а височината му е 1151 м.

Връх Червен е висок 1221 м и е най-високия връх около Тетевен. Нарича се така, защото се огрява от залязващото слънце с червена светлина.

Връх Острич е един от най-интересните върхове около Тетевен. Висок e 1069 м. Отличава се от другите върхове с конусовидната си форма.

Стъпаловидната тераса на Равни камък е с дължина около 800 м и ширина около 200 м.

Скално образувание Яна с брата се намира в местността Скрибътна на около 4 км от град Тетевен, в посока Рибарица.

Феноменът представлява красив скален мост, оформен при изветрянето на основната варовикова скала.

Хайдушката поляна се намира на 2 км от град Тетевен. Висока е 955 м, а самата канара се спуска на 50 м.

Опасният зъб е най-често посещаваното място в околностите на Тетевен.

Паметна плоча на връх Картала напомня за състоялата се на 20 юли 1867 година среща между четите на Панайот Хитов и Филип Тотьо.

Връх Паскал е скалист връх, висок 2029 м.

Връх Косица се намира в Златишко-Тетевенската планина. Висок е 2001 м.