Галерия

19/09/2019 Национален парк „Централен Балкан“ има нов Център за еднодневен отдих

Център за еднодневен отдих „Козя стена“ бе открит вчера – 18 септември т.г. в Национален парк „Централен Балкан“. Центърът е разположен близо до хижа „Хайдушка песен“, в землището на с. Чифлик, Троянска община. Изграден е от Парковата дирекция по Проект „Опазване на Национален парк Централен Балкан“, финансиран в рамките на десетото, юбилейно издание на Дарителската инициатива на Райфайзенбанк (България) ЕАД - „Избери, за да помогнеш“ 2018.

Виж повече  >>
16/09/2019 Дирекцията на Национален парк „Централен Балкан“ се включи в кампанията „ Да изчистим България заедно“

Служители от Парковата дирекция се включиха в кампанията „Да изчистим България заедно“ с почистване от твърди битови отпадъци и освежаване на посетителска инфраструктура.

Виж повече  >>
10/09/2019 Достигната е допустимата квота за 15.09.2019 г. (неделя) за път х. Тъжа (х-л Табите) - вр. Ботев

Съгласно Плана за управление на НПЦБ по определените пътища с ограничен достъп се допуска движението на до 10 МПС на ден, само събота, неделя и официални празници, в периода от 01 юни до 15 септември, след съгласуване с Дирекция „НП Централен Балкан“.

Виж повече  >>
14/08/2019 Призив към посетителите на Национален парк "Централен Балкан"

Във връзка с постоянно увеличаващата се зона на разпространение на Африканска чума по свинете се обръщаме към вас с призив да проявите разбиране и да подпомогнете усилията на Дирекцията, както и на всички останали институции, така че да не допуснем разпространение на болестта на територията на Парка.

Виж повече  >>
13/08/2019 Стартират ремонтните дейности по път „Беклемето" - хижа „Дерменка“

Дирекция „Национален парк Централен Балкан“ сключи договор за изпълнение на Дейност 6 „Опазване на безлесни природни местообитания чрез ремонт и възстановяване на път „Беклемето“ - хижа „Дерменка“. Договорът се изпълнява в рамките на проект „Възстановяване и опазване на природни местообитания и видове в Национален парк "Централен Балкан", финансиран чрез Оперативна програма „Околна среда 2014 - 2020 г.“

Виж повече  >>
08/08/2019 Достигната е допустимата квота за 11.08.2019 г. (неделя) за път гр. Калофер - вр. Ботев

Съгласно Плана за управление на НПЦБ по определените пътища с ограничен достъп се допуска движението на до 10 МПС на ден, само събота, неделя и официални празници, в периода от 01 юни до 15 септември, след съгласуване с Дирекция „НП Централен Балкан“.

Виж повече  >>
02/08/2019 Достигната е допустимата квота за 04.08.2019 г. (неделя) за път гр. Калофер - вр. Ботев

Съгласно Плана за управление на НПЦБ по определените пътища с ограничен достъп се допуска движението на до 10 МПС на ден, само събота, неделя и официални празници, в периода от 01 юни до 15 септември, след съгласуване с Дирекция „НП Централен Балкан“.

Виж повече  >>
01/08/2019 Достигната е допустимата квота за 03.08.2019 г. (събота) за път гр. Калофер - вр. Ботев

Съгласно Плана за управление на НПЦБ по определените пътища с ограничен достъп се допуска движението на до 10 МПС на ден, само събота, неделя и официални празници, в периода от 01 юни до 15 септември, след съгласуване с Дирекция „НП Централен Балкан“.

Виж повече  >>
01/08/2019 Биосферен парк „Узунбоджак“

Биосферен резерват „Узунбуджак“ обхваща значителна част от Странджа планина (над 78 400 ха). Тя е един от най-интересните и с богато биоразнообразие райони в България и Европа. Територията ѝ се явява естествен преход между растителността, флората и фауната на Европа и Азия, поради наличието на сухоземна връзка, съществувала допреди около 7500 г. на мястото на днешния проток Босфора.

Виж повече  >>
01/08/2019 Достигната е допустимата квота за 04.08.2019 г. (неделя) за път х. Тъжа (х-л Табите) - вр. Ботев

Съгласно Плана за управление на НПЦБ по определените пътища с ограничен достъп се допуска движението на до 10 МПС на ден, само събота, неделя и официални празници, в периода от 01 юни до 15 септември, след съгласуване с Дирекция „НП Централен Балкан“.

Виж повече  >>
30/07/2019 На заключителната сесия на Летния университет на ЮНЕСКО бяха обсъдени перспективите пред Биосферен парк „Централен Балкан“

На 26 юли от 17 часа в Информационно-културния център на гр. Троян беше проведена заключителната сесия на Летния университет по програмата на ЮНЕСКО „Човекът и биосферата“. Събитието беше открито с приветствие на зам. кмета на община Троян Бистра Чолакова. Г-жа Чолакова разказа на всички присъстващи за историята на община Троян, като демонстрира дългогодишната връзка между запазената природа, съхранените занаяти и български традиции в региона. Тя подчерта, че именно в съчетаването на тези компоненти е същността на биосферните паркове и изрази своята гордост, че община Троян е един от домакините на Летния университет на ЮНЕСКО.

Виж повече  >>
23/07/2019 НП „Централен Балкан“ е домакин на Летен университет на ЮНЕСКО

Национален парк „Централен Балкан“ е домакин на Летен университет на ЮНЕСКО, който беше открит вчера в сградата на Община Карлово. Началото на инициативата дадоха зам.-кметът на Карлово Стойо Карагенски, Христо Георгиев – главен секретар на Националната комисия на България за ЮНЕСКО към Министерството на външните работи, Мирослав Калугеров - директор на Дирекция „Национална служба за защита на природата“ към МОСВ, Генчо Илиев - директор на дирекция „Национален парк Централен Балкан“ и почетният гост от програма МАБ на ЮНЕСКО - Джонатан Бейкър.

Виж повече  >>
15/07/2019 Утвърден е Годишен план за ползване на лечебни растения в Национален парк „Централен Балкан“, 2019 г.

Със Заповед на Директора на НП „Централен Балкан“ е утвърден Годишен план за ползване на лечебни растения в Национален парк „Централен Балкан“, 2019 г.

Виж повече  >>
10/07/2019 Квотата за движение с МПС до вр. Ботев е достигната

Към 14.00 часа на 10.07.2019г. е достигната определената квота за движение на МПС по Път № 60 гр. Калофер – Паниците – вр. Ботев с ограничен достъп за 13.07.2019 г. (неделя).

Виж повече  >>
08/07/2019 Приложение за смартфони в помощ нa посетителите на Централен Балкан

Дирекция „Национален парк Централен Балкан“ сключи договор с „ХАЙ ЛЕВЪЛ ПРОДЖЕКТ“ ЕООД – гр. Варна за разработване на мобилно приложение с информация за туристически маршрути, посетителски обекти и прилежащи видове и местообитания в Национален парк „Централен Балкан“. Приложението се създава в рамките на проект „Възстановяване и опазване на природни местообитания и видове в Национален парк "Централен Балкан”.

Виж повече  >>
05/06/2019 Проект на Годишен план за ползване на лечебни растения в Национален Парк „Централен Балкан“, 2019 г.

Със заповед на Директора на Парковата дирекция е оповестен Проект на Годишен план за ползване на лечебни растения в Национален парк „Централен Балкан“ за 2019 г.

Виж повече  >>
05/06/2019 Проект на Годишен план за ползване на гъби и диворастящи плодове, които не са от лечебни растения в Национален парк „Централен Балкан“, 2019 г.

Със заповед на Директора на Парковата дирекция е оповестен Проект на Годишен план за ползване на гъби и диворастящи плодове, които не са от лечебни растения в Национален парк „Централен Балкан“ за 2019 г.

Виж повече  >>

Архив новини

Покажи

Пещера Птича дупка

Пропастната пещера Птича дупка се намира в източния дял на Троянския Балкан. Заради изключителната си красота може да се нарече “перлата сред троянските пещери”. Входовете й се намират северно от местността Радия трап сред гора и за намирането им няма характерни ориентири.

Виж повече
Масив Триглав

Масивът "Триглав" е една от най-атрактивните части на Националния парк "Централен Балкан". Издига се на 2276 м. надморска височина.

Виж повече
Местност Кривините

Тук планината е прорязана от стръмни лавинни улеи, гърмят леденостудените води на Дяволската река.

Виж повече
Връх “Бузлуджа”

На изток от Шипка се издига друг исторически връх - Бузлуджа. В подножието му загива войводата Хаджи Димитър, водил неравен бой, начело на малка чета срещу многоброен противник на 30 юли 1868 г.  

Виж повече
Връх Юмрука

Връх Юмрука (1818 м) се намира почти в централната част на Стара планина. Той попада в територията на Национален парк Централен Балкан.

Виж повече
Пещера Съева дупка

Наречена е на имената на братята Сейо и Съю, които тук са се укривали от турците по време на робството. При преустройството на пещерата са намерени кости на животни, глинени съдове, монети, датиращи от времето на римската империя и император Антоний.

Виж повече
Връх Марагидик

Връх Марагидик – Хубавата Мара – е един от най-красивите върхове в Средна Стара планина. Той остава встрани от централното било, но е висок (1889 м.) и видим от цялото северно подножие на планината източно от прохода Беклемето.

Виж повече
Връх Голям Купен

Височината му е 2169 м. Намира се по билния маршрут х. Добрила – вр. Ботев, който се движи по вододелното било на Троянска и Калоферска планина.

Виж повече
Връх Капаклия

Върхът разделя Селската и Капаклийската, от сливането на които се образува една от най-големите ни реки – Тунджа.

Виж повече
Връх Козя стена

Върхът е с височина 1707,9 м и е вододел между реките Пенчовска и Тъжа.

Виж повече
Връх Седльовец

Върхът е висок 1189,9 м и се издига на север от местността Гроба и южно от Дълбока река.

Виж повече
Връх Кадемлия

Връх Кадемлия (Везир тепе) – 2275.4 метра надморска височина е вторият по височина връх в Национален Парк “Централен Балкан”.

Виж повече
Връх Параджик

Връх Параджик – 2208 метра надморска височина, се намира между връх Ботев и връх Юрушка грамада.

Виж повече
Връх ”Юрушка грамада”

Върхът е висок 2136,2 м. Той е част от маршрута вр. Ботев – х. Тъжа, минаващ по откритите, високи части на планината, където времето се променя много бързо, често духат силни ветрове, а през лятото падат градушки.

Виж повече
Връх Добрила

Той бележи началото на билния маршрут х. Добрила – вр. Ботев, който се движи по вододелното било на Троянска и Калоферска планина.

Виж повече
Връх Костенурката

Върхът следва източно от връх Купена, след преминаването на масива на Кръстците.

Виж повече
Връх Кръстците

Намира се по билния маршрут х. Добрила – вр. Ботев, който се движи по вододелното било на Троянска и Калоферска планина. Не се препоръчва за използване през зимата, защото е лавиноопасен.

Виж повече
Връх Жълтец

С този връх завършва скалистата част на Стара планина, която има по алпийски облик. На запад от него е Костенурката. Жълтец се достига след стръмно изкачване по здападния му ръб, наречен Брустовете.

Виж повече
Връх Равнец

Равнец е страничен масив, отделен от централното било от дълбоковрязаната долина на Стара Река. Той е разположен между два резервата – “Джендема” и “Стара река”.

Виж повече
Рид Куманица

Ридът Куманица се спуска от северната страна на връх Левски (Амбарица) към река Черни Осъм.

Виж повече
Връх Момина могила

Връх Момена могила остава северно от централното било и се издига над хижа Амбарица.

Виж повече
Връх Козя стена

Връх Козя стена завършва субалпийския, скалист, варовиков ансамбъл, разположен в най-западната част на Троянската планина. Самият връх е можеби най-впечатляващ от поредицата Ушите, Кучето, Боба (Баба).

Виж повече
Връх Кучето

Този скалист връх е разположен непосредствено на запад от запомнящата се Козя стена. Той е частот главното било, но не е особено висок.

Виж повече
връх Ушите

Върхът е част от масивния Веженски дял на планината.

Виж повече
връх Тетевенска баба

Върхът е страж на западната граница на парка. Височината му е 2071 м. на изток от него се простират обширните пасища на Булованя.

Виж повече
Връх Вълчата глава

Връх Вълчата глава, по известен с турското си име Куртбашица е част от високото вододелно било белязано освен от него от върховете Росоватец, Зелениковец и острата пирамида на връх Марагидик (Русалка).

Виж повече
Връх Зелениковец

Връх Зелениковец е разположен в източната част на “Централен Балкан”, височината му е 1681 м.

Виж повече
Връх Калпака

Връх Калпака е двуглав връх северно от пътеката връх Ботев – хижа Тъжа.

Виж повече
връх Вежен

Връх Вежен е най-високият от Веженския масив (2198 м.) и седми по височина сред първенците на Балкана.

Виж повече
Каньонът на река Черни Осъм

Най-прекрасният каньон в Стара планина – прочутото Стене, включено в едноименния резерват. Той е изпъстрен с множество пещери, сред които е и Райчова дупка - най-дълбоката пещера в България.

Виж повече
Погледно място "Стесни магаре"

Непосредствено след Къдравото дере се изкачва каменисто възвишение, завършващо със скално стеснение, през което може да премине само едно магаре.

Виж повече
Скален феномен Стара река

Скалният феномен Стара река е всъщност самият “вход” на едноименния резерват над град Карлово.

Виж повече
Скален мост Крали Маркова дупка

Уникалният скален мост Крали Маркова дупка представлява по своята същност пещера в последния стадий от развитието си, когато по-голямата част от варовиковите й стени са се “разтворили” под действието на водата и изветрянето и така тя се е превърнала в проходна пещера или скален мост.

Виж повече
Пещера Куманица

Пещерата Куманица се намира в източния дял на Троянския Балкан в резерват Стенето - на левия географски бряг на река Куманица, в най-тясната и живописна част на каньона, над красивия водопад Големия Казан.

Виж повече
Пещера Райчова дупка

Пропастната пещера Райчова дупка се намира в източния дял на Троянски Балкан в резерват Стенето, по горното течение на Малък Чаушов дол, като надморската височина на входа й е 1400 м.

Виж повече
Пещера Водните дупки

Пещерата се намира югоизточно от хижа Плевен, в северния склон на масива на връх Ботев. Първото проучване и картиране на Водните дупки е през 1961 г. През 1982 г. тя е детайлно изследвана и картирана от пещерен клуб Студенец (Плевен).

Виж повече
Местност Табите (Косишки превал)

Местността Табите  (Косишки превал) е седловина на около 2.30 часа източно от хижа Свищи плаз и западно от връх Косица. Седловината е кръстовищно място, през което преминава т. н. втора Чернивитска пътека (между хижите Свищи плаз и Момина поляна).

Виж повече
Скален феномен Пиростията

Пиростията е скален феномен, който се намира в близост до пътеката от село Тъжа през хижа Русалка за хижа Тъжа.

Виж повече
Скален феномен Сините камъни

Сини камъни се намират преди изкачването в посока връх Белчу. От тях се откриват прекрасни гледки към насрещното главно било на Средна Стара планина.

Виж повече
Рогачеви камъни

Феноменът представлява 50 метрови скални откоси.

Виж повече
Рогачев камък

Тук скалите – част от Ботеввръшкия гранитен навлак, са особено впечатляващи.

Виж повече
Скален феномен Купата

Купата, наричана още Кралимаркова купа, е скален феномен, намиращ се в района на местността Кривините - разположени по летния маршрут от хижа Плевен за връх Ботев.

Виж повече
Новоселски скали

Скалният венец е най-съществената част от неповторимата красота на планината в този район. Той е изключително впечатляващ с непристъпността си и представлява определен интерес в спортно-техническо отношение за алпинисти.

Виж повече
Връх Къдря

На връх Къдря (Кедрия), висок скалист връх в района на село Рибарица, е открито скално светилище от І век пр. Хр. На повърхността са открити фрагменти от тракийски керамични съдове.

Виж повече
Тъжанско ждрело

Горното течение на река Тъжа представлява всечена и величествена речна долина, която не отстъпва на Южния Джендем – прочутите Тъженски теснини с дължина 2.5 км и дълбочина 300-400 м.

Виж повече
Пещера Синьото колело

Пещерата Синьото колело се намира в подножието на Равни камък.

Виж повече
Връх Петрахиля

Връх Петрахиля е символ на град Тетевен. Висок е 1 179 м. Каменният му лоб, с височина около 130 м, пръв посреща слънчевите лъчи. От тук произлиза и името на върха (от гръцки “петрос” – камък и “хелиос” – слънце) – Слънчев камък.

Виж повече
Връх Трескавец

Връх Трескавец е най-далечният, най-труднодостъпният и най-интересният от върховете около Тетевен. Скалната му корона е с височина до 100 м и го опасва от всички страни, а височината му е 1151 м.

Виж повече
Връх Червен

Връх Червен е висок 1221 м и е най-високия връх около Тетевен. Нарича се така, защото се огрява от залязващото слънце с червена светлина.

Виж повече
Връх Острич

Връх Острич е един от най-интересните върхове около Тетевен. Висок e 1069 м. Отличава се от другите върхове с конусовидната си форма.

Виж повече
Връх Равни камък

Стъпаловидната тераса на Равни камък е с дължина около 800 м и ширина около 200 м.

Виж повече
Скално образувание Яна с брата

Скално образувание Яна с брата се намира в местността Скрибътна на около 4 км от град Тетевен, в посока Рибарица.

Виж повече
Скален феномен Кралимаркова дупка

Феноменът представлява красив скален мост, оформен при изветрянето на основната варовикова скала.

Виж повече
Връх Хайдушка поляна

Хайдушката поляна се намира на 2 км от град Тетевен. Висока е 955 м, а самата канара се спуска на 50 м.

Виж повече
връх Опасният зъб

Опасният зъб е най-често посещаваното място в околностите на Тетевен.

Виж повече
Връх Картала

Паметна плоча на връх Картала напомня за състоялата се на 20 юли 1867 година среща между четите на Панайот Хитов и Филип Тотьо.

Виж повече
Връх Паскал

Връх Паскал е скалист връх, висок 2029 м.

Виж повече
Връх Косица

Връх Косица се намира в Златишко-Тетевенската планина. Висок е 2001 м.

Виж повече
Телефон за подаване на сигнали и жалби: +35966801277
(всеки делничен ден от 8:00 до 16:30)
+359886090658
(в извънработно време)
или е-mail адрес:
office@centralbalkan.bg