Повече информация

16/07/2018 Съветът на Европа поднови Европейската диплома на „Централен Балкан"

Комитетът на министрите към Съвета на Европа поднови Европейската диплома за защитени територии на Национален парк „Централен Балкан“ за още десет години.

Виж повече  >>
16/07/2018 Черни щъркели се излюпиха в Национален парк „Централен Балкан“

Четири черни щъркелчета се излюпиха в Национален парк „Централен Балкан“. Гнездото се намира в типичното за вида местообитание – по скали, близо да речно ждрело в южната част на Парка.

Виж повече  >>
05/07/2018 Находищата на жълта тинтява и скален пелин в НП „Централен Балкан“ са в добро състояниe

Проведеният мониторинг в Национален парк „Централен Балкан“ потвърди, че находищата на жълта тинтява (Gentiana lutea) и скален пелин (Artemisia erianthа) са в добро състояние.

Виж повече  >>

Архив новини

Покажи

 

 

Резерват ДЖЕНДЕМА

Биосферен резерват

 

 

Обявен е през 1953 г., заема площ от 4 220,2 ha.

Резерват Джендема е разположен на юг от вр. Ботев до вр. Равнец над град Калофер. Обхваща водосбора на Бяла река, горното течение на река Тунджа и ждрелото на река Тъжа. Той е най- големият по площ резерват в НП “Централен Балкан” и втори в станата.

Името му идва от турски, т.к. хората са наричали тази територия  “джендемът” или “адът”. В действителност това е най-непристъпната част от планината. Склоновете са стръмни до много стръмни, прорязани от безброй улеи, шеметни пропасти, почти отвесни скални откоси, зъбери, скални венци и трудно достъпни долини. Геологичното богатство е представено от гранит, кристалинни шисти, гнайси, гранитогнайси, варовик. Почвите са представени от  планинско-ливадните в най-високите части, следват тъмноцветни горски и кафяви горски, до канелени горски в най-ниските части. Последните обикновено са излужени и подложени на значителна ерозия.

От резервата водят началото си река Тунджа и Бяла река. В северозападната му част, над хижа Рай, от Райските скали се спуска най-високият водопад в България  Райското пръскало (124,5 m).

Горите заемат около 70 % от площта. Преобладават буковите, в голяма степен нeдокоснати, поради своята трудна достъпност, гори. Възраста им е средно 100  150 години. В по-ниските части се срещат някой от представителите на дъбовете (Quercus), подлагани на стонатска експлоатация в миналото. Иглолистните насаждения се оформят от обикновената ела (Abies alba) и обикновения смърч (Picea abies) с превес на елата. Една трета от резервата съставлява безлесна територия, формирана под влияние на многогодишен пасищен рeжим.

Флористичното разнообразие се определя от представителите на различни групи. Алпийската растителност участва с около 80 вида треви с превес на житни (Poaceae), бобови (Fabaceae), острици (Carex), светлики (Luzula). По горната граница на гората се срещат мощна власатка (Festuca vallida), бяла детелина (Trifolium repens), обикновна полевица (Agrostis capillaris). Характерните планински цветя са планинското омайниче (Geum coccineum), алпийската незабравка (Myosotis alpestris), високопланински карамфил (Dianthus microlepis), жълта и петниста тинтява (Gentiana lutea, G. punctata), връшняк (Bruckenthalia spiculifolia), старопланинска иглика (Primula frondosa). По скалите се настаняват каменоломки (Saxifraga). Съчетанието между геология, релеф и климатични условия на Джендема са предпоставка за появата на формообразуващ център за нови растителни видове. Това е среда, отличаваща се с наличие на ендемизъм, рядкост и застрашеност. Върху варовиците вирее ендемичният силивряк (Haberlea rhodopensis) и др.

Фаунистичният комплекс на резервата е обект на особенна ценност, т.к. тук животинският свят е останал относително най-необезпокояван в парка. Най-голямо спокойствие през годините тук са намирали едрите бозайници и хищните птици. На първо място мощният скален пояс Джендема се свързва с едни от най- големите естествени местообитания на дивата коза (Rupicapra rupicapra). С хабитатна важност е резервата и за снежната полевка (Chionomys nivalis), алпийският тритон (Triturus alpestris), усойницата (Vipera berus) и особено за прилепната ни фауна. От бозайниците се срещат още кафява мечка (Ursus arctos), дива котка (Felis silvestris), невестулка (Mustela nivalis), златка (Martes matres), дива свиня (Sus scrofa) и др. Орнитофауната е представена от сива червенокрила скалолазка (Trichodroma trichodroma), хайдушка гарга (Pyrrhocorax graculus), скален орел (Aquila chrysaetos), балкански кеклик (Alectoris graeca), гълъб хралупар (Columba oenas), гривек (Columba palumbus), червенушка (Pyrrhula pyrrhula), зелен и сив кълвач (Picus viridis, P. canis), глухар (Tetrao urogallus) и др. Горните течения на реките се населяват от балканската пъстърва (Salmo tritta fario), към долната граница на резервата се среща черната мрена (Barbus meridionalis). Безгръбначната фауна е представена от консервационно значими таксони и съобщества. Установени са редки и реликтни видове, индикатори по CORINE или защитени по IUCN.       

 

 
 

Снимки от резервата...

 

Телефон за подаване на сигнали и жалби: +35966801277
(всеки делничен ден от 8:00 до 16:30)
+359886090658
(в извънработно време)
или е-mail адрес:
office@centralbalkan.bg