Повече информация

23/04/2021 60 проекта са допуснати до участие в XIII-то издание на Националния ученически конкурс „Посланици на здравето” 2021 г.

60 проекта на ученици от 1-ви до 12-ти клас от цялата страна са допуснати до участие в XIII-то издание на Националния ученически конкурс „Посланици на здравето”. Конкурсът се организира от Министерството на здравеопазването, в партньорство с Министерството на образованието и науката, Министерството на околната среда и водите, Министерството на младежта и спорта, Министерството на културата, Офиса на Световната здравна организация за България, Българския младежки Червен кръст и Националния център по обществено здраве и анализи.

Виж повече  >>
22/04/2021 Дирекция „НП Централен Балкан“ организирa акция за почистване в Деня на Земята

На 22 април – Ден на Земята, служители на Дирекция „НП Централен Балкан“ почистиха района около сградата от отпадъци и ненужна растителност. До Зелената класна стая посадиха цъфтящи сезонни растения, които да посрещат посетителите на Парка. Градинката ще се обогатява периодично с лечебни и ароматни растения.

Виж повече  >>
21/04/2021 22 април – Ден на Земятa

Акцентът на тазгодишното издание на Деня на Земята е поставен върху възстановяването на екосистемите в световен мащаб и ангажираността на обществото с опазването на околната среда. Темата на международния екологичен празник през 2021 г. е „Да възстановим Земята“. За първи път Денят на Земята е отбелязан на 22 април 1970 г. в САЩ и Канада. Първото честване организират Гейлорд Нелсън – бивш губернатор и сенатор от Уискънсин, който издига каузата за опазване на природата и Денис Хейес – изявен студентски лидер. В проявите на Първия Ден на Земята се включват повече от 20 милиона американци от всички краища на страната.

Виж повече  >>
12/04/2021 Дирекция "НП Централен Балкан" ще маркирa границите на управляваните територии.

В рамките на проект Проект №BG16M1OP002-3.007-0006 „Възстановяване и опазване на природни местообитания и видове в Национален парк "Централен Балкан", Парковата Дирекция предприема действия по маркиране на управляваните защитени територии. В изпълнение на дейност 12 „Обозначаване на границите на НПЦБ и резерватите в него“ по Проекта е сключен договор № 97 МВ-2/29.03.2021 г. “Маркиране на терен на границите на НП „Централен Балкан“, резерват „Еленова гора“ и поддържан резерват „Чамджа“, от правоспособни геодезисти.

Виж повече  >>
05/04/2021 Служители на Дирекцията провеждат мониторинг на видовете от семейство Сънливцови (Gliridae) в Национален парк „Централен Балкан“.

Служители на Дирекция "Национален парк Централен Балкан“ и Природонаучен музей – с. Черни Осъм изработиха 32 бр. къщички за сънливци. Тридесет от къщичките бяха поставени в района на КИП „Нешковци“, ПУ „Троян“ с цел провеждане на мониторингови наблюдения на видовете от семейство Сънливцови (Gliridae), а две ще бъдат поставени в двора на Природонаучния музей и ще се използват за образователни нужди.

Виж повече  >>
08/03/2021 Утвърден е Планът за пашата и ползването на сено в Национален парк „Централен Балкан“ през 2021 г.

Със Заповед на Директора на Парковата дирекция днес, 8 март 2021 г. е утвърден Годишният план за пашата и ползването на сено в Национален парк „Централен Балкан“ за 2021 г.

Виж повече  >>
21/07/2020 Дирекция „Национален парк Централен Балкан“ възложи извършването на ремонт на съществуващ път местност Беклемето – хижа „Дерменка“.

Във връзка с разпространена информация Дирекция Национален парк "Централен Балкан" съобщава: Дирекция „Национален парк Централен Балкан“ възложи извършването на ремонт на съществуващ път м. Беклемето – х.„Дерменка“. Рехабилитационните дейности се извършват в рамките на Договор по проект "Възстановяване и опазване на природните местообитания и видове в Национален парк „Централен Балкан”, финансиран по Оперативна програма „Околна среда 2014 - 2020 г.

Виж повече  >>

Архив новини

Покажи

Резерват "КОЗЯ СТЕНА"

       Обявен на 22.12.1987г., разширен е през 1991г.  до площ 904,3 ha.

"Козя стена" е най- младият и най-малкият резерват в парка, разположен в землещето на с. Чифлик. Границата му се движи по северните склонове на връх Баба (1707,2 m) на запад до връх Ушите, от тук продължава по билната част и се снижава най- ниско при х. Хайдушка песен, която остава извън северната му граница, и достига отново до 1670 m при връх Козя стена.

Релефът като цяло е силно пресечен и стръмен до урвест. Скалите израстват почти отвесно в горските площи или откритите пространства. Надморската височина се изменя от 1200 до 1600 m. Преобладават северните изложения. Средногодишната температура е около 5,2 оС, а годишното количество на валежите е около 1000 mm. Преобладаващите кафяви горски почви са се развили върху основна скала гранит, доломитизиран варовик, глинисти шисти.

Пресеченият релеф определя наличието на дълбоки речни корита, на гъста речна мрежа с множество потоци, оформящи течението на двете основни реки тук- Камачарска и Рогачева (Бели Осъм).

Изключителна ценност представляват вековните букови гори, характерни за парка като цяло, и недокоснатите от човека елови или смесени елово- букови масиви, които имат важна локална съсредоточеност. Дървесната растителност е представена още от планинска елша (Alnus viridis), смърч (Pica abies), офика (Sorbus aucuparia), планински бряст (Ulmus glabra), тис (Taxus baccata), планински явор (Acer heldreichii) и др. Доминанти в храстовите ценози са калина (Viburnum), малина (Rubus idaeus), шипка (Rosa canina), леска (Corylus avellana), червен бъз (Sambucus racemosus), бясно дърво (Daphne mezereum). Често срещани тревни представители са светлика (Luzula luzuloides), лазаркиня (Galium odoratum), мащерка (Thymus sp.), бял равнец (Achillea millefolium), жълта тинтява (Gentiana lutea).

 

Независимо от по- малката площ в сравнение с останалите резервати, тук е завиден броят на растителните видове, които имат специфичен природозащитен статус. Видове, включени в Червената книга на България (над 40 вида) са българско, червенодръжково и грациозно шапиче (Alchemilla bulgarica, A. erythropoda, A. gracillima), кълбест салеп (Orchis globosa), широколистна мишовка (Minuartia saxifraga), рохелова каменоломка (Saxifgara marginata), старопланинска теменуга (Viola balcanica), мечешко око (Cortusa matthioli), планински божур (Trollius europaeus), ниско бясно дърво (Daphne cneorum), мечо грозде (Arctostaphyllos uva- ursi), благоево бясно дърво (Daphne blagayana), алпийски плаун (Lycopodium alpinum) и други. Символ на резервата са еделвайсите (Leontopodium alpinum), красящи местността около връх Козя стена. 

 

Резерватът е от първостепенно значение за преминаващите през него диви кози (Rupicapra rupicapra), движещи се от изток на запад; още за местата за гнездене на: белогърбия кълвач (Dendrocopos leucotos), малкия и големия ястреб (Accipiter nisus, A. gentilis), лещарката (Bonasa bonasia), черният калвач и бухала (Dryocopus martius, Bubo bubo); за родовите бърлоги на кафявата мечка (Ursus arctos). Постоянни обитатели от бозайниците са още златката (Martes martes), дивият заек (Lepus capensis), лисицата (Vulpes vulpes), а през някой части от годината – вълкът и видрата (Canis lupus, Lutra lutra). Установени са около 68 гнездящи вида птици (от тях 48 пойни) като осояд (Pernis apivorus), скален орел (Aquila chrysaetos), уралска улулица (Strix uralensis). Земноводните и влечугите са представени от смок- мишкар (Elaphe longissima), планинска жаба (Rana temporaria), дъждовник (Salamandra salamandra) и др. Безгръбначната фауна се отличава с висок консервационен статус. Сред ледниковите реликти са Paraleptophlebia tumida (разр. Ephemeroptera), Amaria erratica, Elophorus glacialis (разр. Coleoptera), Erebia epiphron, Larentia cognata (разр. Lepidoptera). Представеността на ендемити сред безгръбначните в резервата е силно застъпена във високопланинската безлесна зона.    

 Снимки от резервата

Телефон за подаване на сигнали и жалби: +35966801277
(всеки делничен ден от 8:00 до 16:30)
+359886090658
(в извънработно време)
или е-mail адрес:
office@centralbalkan.bg