Повече информация

16/07/2018 Съветът на Европа поднови Европейската диплома на „Централен Балкан"

Комитетът на министрите към Съвета на Европа поднови Европейската диплома за защитени територии на Национален парк „Централен Балкан“ за още десет години.

Виж повече  >>
16/07/2018 Черни щъркели се излюпиха в Национален парк „Централен Балкан“

Четири черни щъркелчета се излюпиха в Национален парк „Централен Балкан“. Гнездото се намира в типичното за вида местообитание – по скали, близо да речно ждрело в южната част на Парка.

Виж повече  >>
05/07/2018 Находищата на жълта тинтява и скален пелин в НП „Централен Балкан“ са в добро състояниe

Проведеният мониторинг в Национален парк „Централен Балкан“ потвърди, че находищата на жълта тинтява (Gentiana lutea) и скален пелин (Artemisia erianthа) са в добро състояние.

Виж повече  >>

Архив новини

Покажи

 

 

Резерват КОЗЯ СТЕНА

       Обявен през 1987г., разширен е през 1991г.  до площ 904,3 ha.

        Козя стена е най- младият и най- малкият резерват в парка, разположен в землещето на с. Чифлик. Границата му се движи по северните склонове на връх Баба (1707,2 m) на запад до връх Ушите, от тук продължава по билната част и се снижава най- ниско при х. Хайдушка песен, която остава извън северната му граница, и достига отново до 1670 m при връх Козя стена.

        Релефът като цяло е силно пресечен и стръмен до урвест. Скалите израстват почти отвесно в горските площи или откритите пространства. Надморската височина се изменя от 1200 до 1600 m. Преобладават северните изложения. Средногодишната температура е около 5,2 оС, а годишното количество на валежите е около 1000 mm. Преобладаващите кафяви горски почви са се развили върху основна скала гранит, доломитизиран варовик, глинисти шисти.

Пресеченият релеф определя наличието на дълбоки речни корита, на гъста речна мрежа с множество потоци, оформящи течението на двете основни реки тук- Камачарска и Рогачева (Бели Осъм).

 

        Изключителна ценност представляват вековните букови гори, характерни за парка като цяло, и недокоснатите от човека елови или смесени елово- букови масиви, които имат важна локална съсредоточеност. Дървесната растителност е представена още от планинска елша (Alnus viridis), смърч (Pica abies), офика (Sorbus aucuparia), планински бряст (Ulmus glabra), тис (Taxus baccata), планински явор (Acer heldreichii) и др. Доминанти в храстовите ценози са калина (Viburnum), малина (Rubus idaeus), шипка (Rosa canina), леска (Corylus avellana), червен бъз (Sambucus racemosus), бясно дърво (Daphne mezereum). Често срещани тревни представители са светлика (Luzula luzuloides), лазаркиня (Galium odoratum), мащерка (Thymus sp.), бял равнец (Achillea millefolium), жълта тинтява (Gentiana lutea).

 

        Независимо от по- малката площ в сравнение с останалите резервати, тук е завиден броят на растителните видове, които имат специфичен природозащитен статус. Видове, включени в Червената книга на България (над 40 вида) са българско, червенодръжково и грациозно шапиче (Alchemilla bulgarica, A. erythropoda, A. gracillima), кълбест салеп (Orchis globosa), широколистна мишовка (Minuartia saxifraga), рохелова каменоломка (Saxifgara marginata), старопланинска теменуга (Viola balcanica), мечешко око (Cortusa matthioli), планински божур (Trollius europaeus), ниско бясно дърво (Daphne cneorum), мечо грозде (Arctostaphyllos uva- ursi), благоево бясно дърво (Daphne blagayana), алпийски плаун (Lycopodium alpinum) и други. Символ на резервата са еделвайсите (Leontopodium alpinum), красящи местността около връх Козя стена. 


         Резерватът е от първостепенно значение за преминаващите през него диви кози (Rupicapra rupicapra), движещи се от изток на запад; още за местата за гнездене на: белогърбия кълвач (Dendrocopos leucotos), малкия и големия ястреб (Accipiter nisus, A. gentilis), лещарката (Bonasa bonasia), черният калвач и бухала (Dryocopus martius, Bubo bubo); за родовите бърлоги на кафявата мечка (Ursus arctos). Постоянни обитатели от бозайниците са още златката (Martes martes), дивият заек (Lepus capensis), лисицата (Vulpes vulpes), а през някой части от годината – вълкът и видрата (Canis lupus, Lutra lutra). Установени са около 68 гнездящи вида птици (от тях 48 пойни) като осояд (Pernis apivorus), скален орел (Aquila chrysaetos), уралска улулица (Strix uralensis). Земноводните и влечугите са представени от смок- мишкар (Elaphe longissima), планинска жаба (Rana temporaria), дъждовник (Salamandra salamandra) и др. Безгръбначната фауна се отличава с висок консервационен статус. Сред ледниковите реликти са Paraleptophlebia tumida (разр. Ephemeroptera), Amaria erratica, Elophorus glacialis (разр. Coleoptera), Erebia epiphron, Larentia cognata (разр. Lepidoptera). Представеността на ендемити сред безгръбначните в резервата е силно застъпена във високопланинската безлесна зона.    

 Снимки от резервата

Телефон за подаване на сигнали и жалби: +35966801277
(всеки делничен ден от 8:00 до 16:30)
+359886090658
(в извънработно време)
или е-mail адрес:
office@centralbalkan.bg