Повече информация

21/05/2019 Международен ден на биологичното разнообразие - 22 май

Честванията за 22 май 2019 г. се фокусират върху биологичното разнообразие, като основа за нашата храна и здраве, и ключов катализатор за трансформиране на хранителните системи и подобряване на човешкото здраве. Темата има за цел да привлече знания и да осведоми, че храненето, системите на хранене и здравето зависят от биологичното разнообразие и здравите екосистеми.

Виж повече  >>
20/05/2019 20 май – Световен ден на пчелите

Обявен е с резолюция на ООН през м. декември 2017 г., с цел да се информира обществеността за значението на пчелите и пчелните продукти, както и по въпросите, свързани със защитата на застрашените от изчезване пчели, показвайки ключовата роля на пчелите в опрашването на растенията и живота на Земята.

Виж повече  >>
15/05/2019 Летен Университет по програмата на ЮНЕСКО „Човекът и биосферата“

Министерство на околната среда и водите и Дирекция на Национален парк „Централен Балкан“ ще подкрепят провеждането на Летен Университет по програмата на ЮНЕСКО „Човекът и биосферата“, посветен на Биосферните паркове. Събитието ще се проведе през юли в един от новите биосферни паркове у нас – „Централен Балкан“.

Виж повече  >>
13/05/2019 Национален парк „Централен Балкан“ връчи специални награди във Фестивала "Четирите стихии"

Дирекцията на Национален парк „Централен Балкан“ връчи специални награди на отбори-участници в Семейния фестивал, проведен в събота в габровския парк „Маркотея“.

Виж повече  >>
07/05/2019 Три мечета намериха нов дом в Централен Балкан

Трите малки мечета, намерени през април м.г. в района на язовир Доспат, бяха освободени вчера в Национален парк „Централен Балкан“. Проведената за първи път в България подобна акция осъществи екип от Министерството на околната среда и водите, Организацията за защита на животните „Четири лапи“ и експерти от Дирекцията на Национален парк „Централен Балкан“.

Виж повече  >>
28/03/2019 Буковите гори на национален парк „Централен Балкан" получиха сертификат за обект на световното наследство на ЮНЕСКО

Заместник-министърът на околната среда и водите Красимир Живков връчи вчера на Генчо Илиев, директор на Дирекция „Национален парк Централен Балкан“, сертификатът, който потвърждава, че буковите гори в резерватите на парка са част от серийния европейски обект на световното наследство „Старите и първични букови гори на Карпатите и други региони в Европа“. Официалната церемония се състоя в МОСВ в присъствието на Христо Георгиев, главен секретар на Националната комисия за България на ЮНЕСКО.

Виж повече  >>

Архив новини

Покажи

 

Резерват СЕВЕРЕН ДЖЕНДЕМ

 


            Обявен е 1983 г. заема площ от 1 610,0 ha.

 

 

Северен Джендем е най- високо разположеният резерват в НП Централен Балкан. Той обхваща северните склонове на вр. Ботев и вр. Русалка. Границата му на юг се движи по билото между върховете Юрушка грамада и Параджика (2138,2m) и с нея символично се разделя от резерват Джендема.  

            Релефните форми тук са разнообразни и разчленени – редуват се заравнени била, склонови стъпала, полегати откоси, гранитни навлаци, но най- характерни и впечатляващи са непристъпните скали, стени и пропасти. Морфоложката структура обуславя наличието на много водопади – “Видимското пръскало” (80m), пропастни и водни пещери – “Водните дупки”. Скалите са седиментни и магмени, главно пясъчници, гранити и гранитограйси.Територията се разгръща във височинен диапазон от 1000 до над 2000 m н.в.

 

 

 

            Отличаваща черта на климата в резервата е повишената облачност и мъгливост.  Основната река, която протича през резервата е р. Видима. В нея се вливат Зла река, Раднишка река, Острецка река. Почвите са представени от два основни типа: кафяви горски и планинско ливадни почви.

              В резервата се срещат се около 150 вида макромицети. Типични за буковите гори са Hygnum repandum, Lactarius piperatus, Armilaria melea, Boletus aureus, Boletus aestivalis, които са и ценни ядливи видове.

            Основен средообразуващ вид е обикновеният бук (Fagus sylvatica). Средната възраст на горите е 155 години. Негови спътници са обикновената ела (Abies alba) и по-рядко  жешлята (Acer heldreichii) и обикновеният явор (Acer pseudoplatanus). Подлесът от храсти се формира от лавровишня (Laurocerasus officinalis), обикновена леска (Corylus avelana), малина (Rubus idaeus), черна боровинка (Vaccinium myrtillus). Освен елата, иглолистните видове са представени и от смърча (Picea abies), разпространени фрагментарно.

            Над горната граница на гората до билото, без да се включват най-високите върхове се простира субалпийският пояс. Тук са установени около 3000 растителни формации. С най-висок процент на представеност са формациите на сибирската хвойна (Juniperus sibirica), черната боровинка, връшняка (Bruckenthalia spiculifolia), малината и мечото грозде (Arctostaphyllos uva ursi). Тревните съобщества са представени от житни видове, редки петрофилни групировки, ендемични формации с участие на дълголистна, стоянова и балканска власатка (Festuca heterophylla, F. сtojsnovii, F. balcanica), балканска гъжва (Sesleria balcanica), редки формации с участие на миртоволистно вълче листно лико (Rhododendron myrtifolium), сребърник (Dryas octopetala) и други. За съобществата от алшийски тип са характерни синята боровинка (Vaccinium uliginosum), скалната полевица (Agrostis rupestris), триделна дзука (Juncus trifidus), извита острица (Carex curvula).

            Животинското богатство на резeрвата е обусловено от многообразието на местообитания и екологични ниши. Проучванията върху ентомофауната извеждат 376 вида и подвида насекоми, като те се оценяват като само една трета от очакваното разнообразие. С най-висок процент на ендемизъм е разред Coleoptera – 17 % от видовете, като някой от тях са: Amaria messae, Bembidion rhodopense, Carabus montivagus, Xenion ignitum, Carabus  violaceus, Oriena variabilis balcanica и други. С висока ендемичност сред пеперудите е род Erebia – E. alberganus, E. cassioides kinoshitai, E. rhodopensis. Установени са 15 реликтни таксона, концентрирани основно във високите части на планините – Phytocoris pini, Lygus wagneri, Nibis brevis, Orthops basalis (разред Heteroptera), Gnophos glaucinarius peruni (разред Lepidoptera).

 

 

 

            Основен представител на рибите е балканската пъстърва (Salmo truta  fario). Сред земноводните и влечугите типични, както за парка като цяло, така и тук са жълтокоремна бумка (Bombina variegata), жаба дървесница (Hyla arborea), живороден гущер (Lacerta vivipara), усoйница (Vipera berus), медянка (Coronella austriaca) и др.

            Орнитофауната на резервата е представена от около 80 вида. Сред тях са  обитатели на високата планина като планински кеклик (Alectoris graeca), алпийски бързолет (Apus malba), жълтоклюна гарга (Pyrrhocorax graculus), балканска завирушка (Prunella collaris), скална овесарка (Emberiza cia), птици на буковите гори- полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata), белогуш дрозд (Turdus torquatus), белогръб кълвач (Dryocopus leucotos), привързани към субалпийските съобщества видове- сивогуша завирушка (Prunella modularis), горска бъбрица (Anthus trivialis), елов певец (Phylloscopus collybita).

            Северен Джендем е еталон за богатството и състоянието на прилепната фауна у нас. Установени са 18 вида, от които 8 са световно застрашени. Дребните бозайници са представени от 25 вида (разр. Insectivora – 6, разр. Lagomorpha – 1, разр. Rodentia – 16). Интерес представляват популациите на лалугера (Spermophilus citellus) и сляпото куче (Nannospalax leucodon). От едрите бозайници емблематична е дивата коза (Rupicapra rupicapra). Срещат се още вълкът (Canis lupus), сърната (Capreollus capreollus), дивата свиня (Sus scrofa), белката (Martes foina), кафявата мечка (Ursus arctos)и др.

 

 

 

 


 

Снимки от резервата...

 

 

 

 

 

 

 

Телефон за подаване на сигнали и жалби: +35966801277
(всеки делничен ден от 8:00 до 16:30)
+359886090658
(в извънработно време)
или е-mail адрес:
office@centralbalkan.bg