Повече информация

20/12/2019 Нов случай на установена Африканска чума по свинете

Нов случай на установено в Националния парк заболяване Африканска чума по свинете.

Виж повече  >>
13/12/2019 Преустановяване ползването на кулата за наблюдение, част от екопътека „Царичина“

Поради влошено техническо състояние и възможна заплаха за живота и здравето на посетителите на Национален парк „Централен Балкан“ временно се преустановява ползването на кулата за наблюдение в района на вр. Шаля – част от екопътека „Царичина“.

Виж повече  >>
12/12/2019 Отново предприети мерки в Националния парк, поради установена Африканска чума по свинете

Втори установен случай на заболяването Африканска чума по свинете.

Виж повече  >>
03/12/2019 Предприети мерки в Националния парк, поради установена Африканска чума по свинете

Със Заповед на Директора на Дирекция „Национален парк Централен Балкан“ в засегнатите от заболяването Африканска чума по свинете територии (подзона А) започва прилагането на мерки за предотвратяване и ликвидиране на болеста.

Виж повече  >>
11/11/2019 Министерството на здравеопазването обявява XII-то издание на Националния ученически конкурс „Посланици на здравето” за учебната 2019/2020 година

Националният ученически конкурс „Посланици на здравето” се провежда в рамките на Националната програма за превенция на хроничните незаразни болести 2014-2020 г. и е в подкрепа на здравословния начин на живот на младите хора.

Виж повече  >>
25/10/2019 Паркови служители и децата от SOS детско селище поставиха хранилки за птици

Служители от Дирекцията на Национален парк „Централен Балкан” посетиха вчера – 24 октомври, децата в SOS детско селище Трявна. Те им разказаха за птиците в парка, за трудния им живот през зимата, как може да им се помогне и поставиха хранилки за диви птици.

Виж повече  >>
11/10/2019 МОСВ обявява фотоконкурс „ПриРодоЛюбие в 4 сезона

Министерството на околната среда и водите обявява фотоконкурс на тема „ПриРодоЛюбие в 4 сезона“. Каним за участие изкушените да намират красотата в природата и да я запечатват в кадри, които са готови да споделят. Фотографиите трябва да отговарят на едно важно условие – да отразяват красотата на родната природа през четирите сезона, да са актуални, заснети в България през последните две години.

Виж повече  >>

Архив новини

Покажи

 

Резерват СЕВЕРЕН ДЖЕНДЕМ

 


            Обявен е 1983 г. заема площ от 1 610,0 ha.

 

 

Северен Джендем е най- високо разположеният резерват в НП Централен Балкан. Той обхваща северните склонове на вр. Ботев и вр. Русалка. Границата му на юг се движи по билото между върховете Юрушка грамада и Параджика (2138,2m) и с нея символично се разделя от резерват Джендема.  

            Релефните форми тук са разнообразни и разчленени – редуват се заравнени била, склонови стъпала, полегати откоси, гранитни навлаци, но най- характерни и впечатляващи са непристъпните скали, стени и пропасти. Морфоложката структура обуславя наличието на много водопади – “Видимското пръскало” (80m), пропастни и водни пещери – “Водните дупки”. Скалите са седиментни и магмени, главно пясъчници, гранити и гранитограйси.Територията се разгръща във височинен диапазон от 1000 до над 2000 m н.в.

 

 

 

            Отличаваща черта на климата в резервата е повишената облачност и мъгливост.  Основната река, която протича през резервата е р. Видима. В нея се вливат Зла река, Раднишка река, Острецка река. Почвите са представени от два основни типа: кафяви горски и планинско ливадни почви.

              В резервата се срещат се около 150 вида макромицети. Типични за буковите гори са Hygnum repandum, Lactarius piperatus, Armilaria melea, Boletus aureus, Boletus aestivalis, които са и ценни ядливи видове.

            Основен средообразуващ вид е обикновеният бук (Fagus sylvatica). Средната възраст на горите е 155 години. Негови спътници са обикновената ела (Abies alba) и по-рядко  жешлята (Acer heldreichii) и обикновеният явор (Acer pseudoplatanus). Подлесът от храсти се формира от лавровишня (Laurocerasus officinalis), обикновена леска (Corylus avelana), малина (Rubus idaeus), черна боровинка (Vaccinium myrtillus). Освен елата, иглолистните видове са представени и от смърча (Picea abies), разпространени фрагментарно.

            Над горната граница на гората до билото, без да се включват най-високите върхове се простира субалпийският пояс. Тук са установени около 3000 растителни формации. С най-висок процент на представеност са формациите на сибирската хвойна (Juniperus sibirica), черната боровинка, връшняка (Bruckenthalia spiculifolia), малината и мечото грозде (Arctostaphyllos uva ursi). Тревните съобщества са представени от житни видове, редки петрофилни групировки, ендемични формации с участие на дълголистна, стоянова и балканска власатка (Festuca heterophylla, F. сtojsnovii, F. balcanica), балканска гъжва (Sesleria balcanica), редки формации с участие на миртоволистно вълче листно лико (Rhododendron myrtifolium), сребърник (Dryas octopetala) и други. За съобществата от алшийски тип са характерни синята боровинка (Vaccinium uliginosum), скалната полевица (Agrostis rupestris), триделна дзука (Juncus trifidus), извита острица (Carex curvula).

            Животинското богатство на резeрвата е обусловено от многообразието на местообитания и екологични ниши. Проучванията върху ентомофауната извеждат 376 вида и подвида насекоми, като те се оценяват като само една трета от очакваното разнообразие. С най-висок процент на ендемизъм е разред Coleoptera – 17 % от видовете, като някой от тях са: Amaria messae, Bembidion rhodopense, Carabus montivagus, Xenion ignitum, Carabus  violaceus, Oriena variabilis balcanica и други. С висока ендемичност сред пеперудите е род Erebia – E. alberganus, E. cassioides kinoshitai, E. rhodopensis. Установени са 15 реликтни таксона, концентрирани основно във високите части на планините – Phytocoris pini, Lygus wagneri, Nibis brevis, Orthops basalis (разред Heteroptera), Gnophos glaucinarius peruni (разред Lepidoptera).

 

 

 

            Основен представител на рибите е балканската пъстърва (Salmo truta  fario). Сред земноводните и влечугите типични, както за парка като цяло, така и тук са жълтокоремна бумка (Bombina variegata), жаба дървесница (Hyla arborea), живороден гущер (Lacerta vivipara), усoйница (Vipera berus), медянка (Coronella austriaca) и др.

            Орнитофауната на резервата е представена от около 80 вида. Сред тях са  обитатели на високата планина като планински кеклик (Alectoris graeca), алпийски бързолет (Apus malba), жълтоклюна гарга (Pyrrhocorax graculus), балканска завирушка (Prunella collaris), скална овесарка (Emberiza cia), птици на буковите гори- полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata), белогуш дрозд (Turdus torquatus), белогръб кълвач (Dryocopus leucotos), привързани към субалпийските съобщества видове- сивогуша завирушка (Prunella modularis), горска бъбрица (Anthus trivialis), елов певец (Phylloscopus collybita).

            Северен Джендем е еталон за богатството и състоянието на прилепната фауна у нас. Установени са 18 вида, от които 8 са световно застрашени. Дребните бозайници са представени от 25 вида (разр. Insectivora – 6, разр. Lagomorpha – 1, разр. Rodentia – 16). Интерес представляват популациите на лалугера (Spermophilus citellus) и сляпото куче (Nannospalax leucodon). От едрите бозайници емблематична е дивата коза (Rupicapra rupicapra). Срещат се още вълкът (Canis lupus), сърната (Capreollus capreollus), дивата свиня (Sus scrofa), белката (Martes foina), кафявата мечка (Ursus arctos)и др.

 

 

 

 


 

Снимки от резервата...

 

 

 

 

 

 

 

Телефон за подаване на сигнали и жалби: +35966801277
(всеки делничен ден от 8:00 до 16:30)
+359886090658
(в извънработно време)
или е-mail адрес:
office@centralbalkan.bg