Повече информация

15/11/2018 Проект на „Централен Балкан“ e включен в дарителската кампания „Избери, за да помогнеш“

Проектът на парковата дирекция „Централен Балкан – съхрани, опази, наслади се“ е одобрен от Комисията по спонсорствo и дарения на Райфайзенбанк – България и включен в Дарителската инициатива „Избери, за да помогнеш“. Кампанията включва обществено значими проекти на организации с нестопанска цел, болници и др. в сферите на здравеопазването, социалните услуги, културата, образованието и опазването на околната среда.

Виж повече  >>
30/10/2018 Изложбата „Хубава си, моя горо“ гостува в РИОСВ – Велико Търново

ложбата от карикатури „Хубава си, моя горо“ могат да видят от днес – 30 октомври, посетителите в информационния център на Регионалната инспекция по околна среда и води във Велико Търново. Изложбата е предоставена от Дирекцията на Национален парк „Централен Балкан“ и е поредна обща инициатива с Регионалната инспекция.

Виж повече  >>
26/10/2018 Движението на още една мечка ще се следи с GPS

Още една мечка е маркирана с GPS-GSM нашийник и микрочип. Животното е уловено вчера от екип на Сдружението за дива природа „Балкани“ в района на град Априлци, близо да границата с Национален парк „Централен Балкан“.

Виж повече  >>
19/10/2018 МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО ОБЯВЯВА НАЦИОНАЛНИЯ УЧЕНИЧЕСКИ КОНКУРС „ПОСЛАНИЦИ НА ЗДРАВЕТО” 2018-2019 г.

Конкурсът се провежда в рамките на Националната програма за превенция на хроничните незаразни болести 2014-2020 г., приета с Решение № 538 от МС на 12.09.2013г.

Виж повече  >>
28/09/2018 ​Одобрен e за финансиране проект на Дирекция „Национален парк Централен Балкан“ по Оперативна програма „Околна среда 2014 - 2020 г."

Със Заповед №РД-ОП-96/26.09.2018 г на Министъра на околната среда и водите е одобрен за финансиране проект на Дирекция „Национален парк Централен Балкан“ №BG16M1OP002-3.007-0006 „Възстановяване и опазване на природни местообитания и видове в Национален парк "Централен Балкан"

Виж повече  >>

Архив новини

Покажи

 

Резерват СОКОЛНА

Обявен е през 1979г.,изменен е през 1985г., заема площ от 1 250,0 ha.

 

 

Резерват Соколна е обявен с цел запазване на характерни местообитания и находища на редки и застрашени от изчезване растителни и животински видове в старопланинския масив Триглав. Местоположението на резервата е в югоизточната част на масива Триглав, като границите му са естествено очертани от водосборите на р. Соколна и р. Кюй дере. Диапазонът на надморската височина се разгръща от 500 до 1770m. Релефът е представен от недостъпни скални масиви, стръмни и урвести варовикови склонове, които придават на долината на р. Соколна каньоновиден изглед. Основната скала тук е варовикът и вулканичните скали, върху които се образуват кафяви и канелени горски почви.

            Най-характерната и отличителна черта на резервата е оскъдната гора. В по-ниските части на водосбора на р. Соколна са са разпространени гори със субмедитерански характер с доминанти келяв габър (Carpinus orientalis), мъждрян (Fraxinus ornus), люляк (Siringa vulgaris). Над тях, на отделни петна, върху стръмни терени са разположени буковите формации със средна възраст от 90 г. По-голямо разпространение обикновеният бук (Fagus sylvatica) намира в долината на Кюй дере. Образува чисти и смесени насаждения с обикновения габър (Carpinus betulus), планинския явор (Acer heldreihii), обикновената ела (Abies alba), планинския ясен (Fraxinus excelsior). Наблюдават се интересни инверсии на места, при които букът при мезотермни условия остава по-ниско от дъба, намерил по-ксеротермични условия на склоновете и билата.   От иглолистните видове на малки групи е представен и черният бор (Pinus nigra), който на карстов терен образува горната граница на гората. Вероятно тук е най-голямата надморска височина, на която проникват водният габър (Ostrya carpinifolia– 1400m. и червената  хвойна (Juniperus oxycedrus 1200m., както и най-ниската надморска височина, при която се среща еделвайсът (Leontopodium alpinum 1400m. В най-влажните части на доловете се среща лавровишнята (Laurocerasus officinalis).

            Отличителният релеф на резервата, в съчетание с неговата геология, почви и климат, са създали условия за проявата на изключително флористично богатство. Описани са 654 вида висши растения, принадлежащи към 308 рода и 75 семейства или това са 18,4 % от всички видове у нас. Най-богат днес е флористичният състав във вдлъбнатите теренни форми. B резервата са разпространени около 59 ендемични, редки и застрашни от изчезване видове, които съставляват 9,0 % от флористичния му състав. От тях 7 вида са български ендемити, 24 вида са балкански ендемити и субендемити, застрашени от изчезване са 5 вида, а към категорията на застрашените спадат 11 вида. Български ендемити са мишовката (Minuartia bulgarica), старопланинската иглика (Primula frondosa), българският скален копър (Seseli bulgaricum). Балкански ендемити са гръцкият кимион (Carum graecum), Scabiosa balcanica, жълтият лен (Linum capitatum) и др.

            Макар и флористичен като основна функция, резерватът е важен и със своето фаунистично богатство. Едрите бозайници са представени от дивата коза (Rupicapra rupicapra),  мечката (Ursus arctos), благородният елен (Cervus elaphus), сърната (Capreolus capreolus), дивата свина (Sus scrofa). Старите букови гори са най-доброто убежище за златката (Martes martes). Срещат се още белка (Martes foina), лисица (Vulpes vulpes), язовец (Meles meles), пъстър пор (Vormela peregusna). Представители на орнитофауната са мишелов (Buteo buteo), сокол скитник (Falco peregrinus), бухал (Bubo bubo), скален орел (Aquila chrysaetos) и ловен сокол (Falco cherrug), като последните две грабливи птици са силно зависими от местообитанията с алпийски характер. Ентомофауната на разервата е интересна и с предпоставки за висока консервационна значимост, поради карстовите форми и южно изложените тераси и ниши.


 

Снимки от резервата...

 

 

 

 

 

 

         

Телефон за подаване на сигнали и жалби: +35966801277
(всеки делничен ден от 8:00 до 16:30)
+359886090658
(в извънработно време)
или е-mail адрес:
office@centralbalkan.bg