Повече информация

23/04/2021 60 проекта са допуснати до участие в XIII-то издание на Националния ученически конкурс „Посланици на здравето” 2021 г.

60 проекта на ученици от 1-ви до 12-ти клас от цялата страна са допуснати до участие в XIII-то издание на Националния ученически конкурс „Посланици на здравето”. Конкурсът се организира от Министерството на здравеопазването, в партньорство с Министерството на образованието и науката, Министерството на околната среда и водите, Министерството на младежта и спорта, Министерството на културата, Офиса на Световната здравна организация за България, Българския младежки Червен кръст и Националния център по обществено здраве и анализи.

Виж повече  >>
22/04/2021 Дирекция „НП Централен Балкан“ организирa акция за почистване в Деня на Земята

На 22 април – Ден на Земята, служители на Дирекция „НП Централен Балкан“ почистиха района около сградата от отпадъци и ненужна растителност. До Зелената класна стая посадиха цъфтящи сезонни растения, които да посрещат посетителите на Парка. Градинката ще се обогатява периодично с лечебни и ароматни растения.

Виж повече  >>
21/04/2021 22 април – Ден на Земятa

Акцентът на тазгодишното издание на Деня на Земята е поставен върху възстановяването на екосистемите в световен мащаб и ангажираността на обществото с опазването на околната среда. Темата на международния екологичен празник през 2021 г. е „Да възстановим Земята“. За първи път Денят на Земята е отбелязан на 22 април 1970 г. в САЩ и Канада. Първото честване организират Гейлорд Нелсън – бивш губернатор и сенатор от Уискънсин, който издига каузата за опазване на природата и Денис Хейес – изявен студентски лидер. В проявите на Първия Ден на Земята се включват повече от 20 милиона американци от всички краища на страната.

Виж повече  >>
12/04/2021 Дирекция "НП Централен Балкан" ще маркирa границите на управляваните територии.

В рамките на проект Проект №BG16M1OP002-3.007-0006 „Възстановяване и опазване на природни местообитания и видове в Национален парк "Централен Балкан", Парковата Дирекция предприема действия по маркиране на управляваните защитени територии. В изпълнение на дейност 12 „Обозначаване на границите на НПЦБ и резерватите в него“ по Проекта е сключен договор № 97 МВ-2/29.03.2021 г. “Маркиране на терен на границите на НП „Централен Балкан“, резерват „Еленова гора“ и поддържан резерват „Чамджа“, от правоспособни геодезисти.

Виж повече  >>
05/04/2021 Служители на Дирекцията провеждат мониторинг на видовете от семейство Сънливцови (Gliridae) в Национален парк „Централен Балкан“.

Служители на Дирекция "Национален парк Централен Балкан“ и Природонаучен музей – с. Черни Осъм изработиха 32 бр. къщички за сънливци. Тридесет от къщичките бяха поставени в района на КИП „Нешковци“, ПУ „Троян“ с цел провеждане на мониторингови наблюдения на видовете от семейство Сънливцови (Gliridae), а две ще бъдат поставени в двора на Природонаучния музей и ще се използват за образователни нужди.

Виж повече  >>
08/03/2021 Утвърден е Планът за пашата и ползването на сено в Национален парк „Централен Балкан“ през 2021 г.

Със Заповед на Директора на Парковата дирекция днес, 8 март 2021 г. е утвърден Годишният план за пашата и ползването на сено в Национален парк „Централен Балкан“ за 2021 г.

Виж повече  >>
21/07/2020 Дирекция „Национален парк Централен Балкан“ възложи извършването на ремонт на съществуващ път местност Беклемето – хижа „Дерменка“.

Във връзка с разпространена информация Дирекция Национален парк "Централен Балкан" съобщава: Дирекция „Национален парк Централен Балкан“ възложи извършването на ремонт на съществуващ път м. Беклемето – х.„Дерменка“. Рехабилитационните дейности се извършват в рамките на Договор по проект "Възстановяване и опазване на природните местообитания и видове в Национален парк „Централен Балкан”, финансиран по Оперативна програма „Околна среда 2014 - 2020 г.

Виж повече  >>

Архив новини

Покажи

Резерват "СОКОЛНА"

Обявен е на 11.07.1979г.,изменен е през 1985г., заема площ от 1 250,0 ha.

Резерват "Соколна" е обявен с цел запазване на характерни местообитания и находища на редки и застрашени от изчезване растителни и животински видове в старопланинския масив Триглав. Местоположението на резервата е в югоизточната част на масива Триглав, като границите му са естествено очертани от водосборите на р. Соколна и р. Кюй дере. Диапазонът на надморската височина се разгръща от 500 до 1770m. Релефът е представен от недостъпни скални масиви, стръмни и урвести варовикови склонове, които придават на долината на р. Соколна каньоновиден изглед. Основната скала тук е варовикът и вулканичните скали, върху които се образуват кафяви и канелени горски почви.

Най-характерната и отличителна черта на резервата е оскъдната гора. В по-ниските части на водосбора на р. Соколна са са разпространени гори със субмедитерански характер с доминанти келяв габър (Carpinus orientalis), мъждрян (Fraxinus ornus), люляк (Siringa vulgaris). Над тях, на отделни петна, върху стръмни терени са разположени буковите формации със средна възраст от 90 г. По-голямо разпространение обикновеният бук (Fagus sylvatica) намира в долината на Кюй дере. Образува чисти и смесени насаждения с обикновения габър (Carpinus betulus), планинския явор (Acer heldreihii), обикновената ела (Abies alba), планинския ясен (Fraxinus excelsior). Наблюдават се интересни инверсии на места, при които букът при мезотермни условия остава по-ниско от дъба, намерил по-ксеротермични условия на склоновете и билата.   От иглолистните видове на малки групи е представен и черният бор (Pinus nigra), който на карстов терен образува горната граница на гората. Вероятно тук е най-голямата надморска височина, на която проникват водният габър (Ostrya carpinifolia– 1400m. и червената  хвойна (Juniperus oxycedrus 1200m., както и най-ниската надморска височина, при която се среща еделвайсът (Leontopodium alpinum 1400m. В най-влажните части на доловете се среща лавровишнята (Laurocerasus officinalis).
 

Отличителният релеф на резервата, в съчетание с неговата геология, почви и климат, са създали условия за проявата на изключително флористично богатство. Описани са 654 вида висши растения, принадлежащи към 308 рода и 75 семейства или това са 18,4 % от всички видове у нас. Най-богат днес е флористичният състав във вдлъбнатите теренни форми. B резервата са разпространени около 59 ендемични, редки и застрашни от изчезване видове, които съставляват 9,0 % от флористичния му състав. От тях 7 вида са български ендемити, 24 вида са балкански ендемити и субендемити, застрашени от изчезване са 5 вида, а към категорията на застрашените спадат 11 вида. Български ендемити са мишовката (Minuartia bulgarica), старопланинската иглика (Primula frondosa), българският скален копър (Seseli bulgaricum). Балкански ендемити са гръцкият кимион (Carum graecum), Scabiosa balcanica, жълтият лен (Linum capitatum) и др.
 

Макар и флористичен като основна функция, резерватът е важен и със своето фаунистично богатство. Едрите бозайници са представени от дивата коза (Rupicapra rupicapra),  мечката (Ursus arctos), благородният елен (Cervus elaphus), сърната (Capreolus capreolus), дивата свина (Sus scrofa). Старите букови гори са най-доброто убежище за златката (Martes martes). Срещат се още белка (Martes foina), лисица (Vulpes vulpes), язовец (Meles meles), пъстър пор (Vormela peregusna). Представители на орнитофауната са мишелов (Buteo buteo), сокол скитник (Falco peregrinus), бухал (Bubo bubo), скален орел (Aquila chrysaetos) и ловен сокол (Falco cherrug), като последните две грабливи птици са силно зависими от местообитанията с алпийски характер. Ентомофауната на разервата е интересна и с предпоставки за висока консервационна значимост, поради карстовите форми и южно изложените тераси и ниши.

 

Снимки от резервата...

Телефон за подаване на сигнали и жалби: +35966801277
(всеки делничен ден от 8:00 до 16:30)
+359886090658
(в извънработно време)
или е-mail адрес:
office@centralbalkan.bg