Повече информация

21/05/2019 Международен ден на биологичното разнообразие - 22 май

Честванията за 22 май 2019 г. се фокусират върху биологичното разнообразие, като основа за нашата храна и здраве, и ключов катализатор за трансформиране на хранителните системи и подобряване на човешкото здраве. Темата има за цел да привлече знания и да осведоми, че храненето, системите на хранене и здравето зависят от биологичното разнообразие и здравите екосистеми.

Виж повече  >>
20/05/2019 20 май – Световен ден на пчелите

Обявен е с резолюция на ООН през м. декември 2017 г., с цел да се информира обществеността за значението на пчелите и пчелните продукти, както и по въпросите, свързани със защитата на застрашените от изчезване пчели, показвайки ключовата роля на пчелите в опрашването на растенията и живота на Земята.

Виж повече  >>
15/05/2019 Летен Университет по програмата на ЮНЕСКО „Човекът и биосферата“

Министерство на околната среда и водите и Дирекция на Национален парк „Централен Балкан“ ще подкрепят провеждането на Летен Университет по програмата на ЮНЕСКО „Човекът и биосферата“, посветен на Биосферните паркове. Събитието ще се проведе през юли в един от новите биосферни паркове у нас – „Централен Балкан“.

Виж повече  >>
13/05/2019 Национален парк „Централен Балкан“ връчи специални награди във Фестивала "Четирите стихии"

Дирекцията на Национален парк „Централен Балкан“ връчи специални награди на отбори-участници в Семейния фестивал, проведен в събота в габровския парк „Маркотея“.

Виж повече  >>
07/05/2019 Три мечета намериха нов дом в Централен Балкан

Трите малки мечета, намерени през април м.г. в района на язовир Доспат, бяха освободени вчера в Национален парк „Централен Балкан“. Проведената за първи път в България подобна акция осъществи екип от Министерството на околната среда и водите, Организацията за защита на животните „Четири лапи“ и експерти от Дирекцията на Национален парк „Централен Балкан“.

Виж повече  >>
28/03/2019 Буковите гори на национален парк „Централен Балкан" получиха сертификат за обект на световното наследство на ЮНЕСКО

Заместник-министърът на околната среда и водите Красимир Живков връчи вчера на Генчо Илиев, директор на Дирекция „Национален парк Централен Балкан“, сертификатът, който потвърждава, че буковите гори в резерватите на парка са част от серийния европейски обект на световното наследство „Старите и първични букови гори на Карпатите и други региони в Европа“. Официалната церемония се състоя в МОСВ в присъствието на Христо Георгиев, главен секретар на Националната комисия за България на ЮНЕСКО.

Виж повече  >>

Архив новини

Покажи

 

Резерват СОКОЛНА

Обявен е през 1979г.,изменен е през 1985г., заема площ от 1 250,0 ha.

 

 

Резерват Соколна е обявен с цел запазване на характерни местообитания и находища на редки и застрашени от изчезване растителни и животински видове в старопланинския масив Триглав. Местоположението на резервата е в югоизточната част на масива Триглав, като границите му са естествено очертани от водосборите на р. Соколна и р. Кюй дере. Диапазонът на надморската височина се разгръща от 500 до 1770m. Релефът е представен от недостъпни скални масиви, стръмни и урвести варовикови склонове, които придават на долината на р. Соколна каньоновиден изглед. Основната скала тук е варовикът и вулканичните скали, върху които се образуват кафяви и канелени горски почви.

            Най-характерната и отличителна черта на резервата е оскъдната гора. В по-ниските части на водосбора на р. Соколна са са разпространени гори със субмедитерански характер с доминанти келяв габър (Carpinus orientalis), мъждрян (Fraxinus ornus), люляк (Siringa vulgaris). Над тях, на отделни петна, върху стръмни терени са разположени буковите формации със средна възраст от 90 г. По-голямо разпространение обикновеният бук (Fagus sylvatica) намира в долината на Кюй дере. Образува чисти и смесени насаждения с обикновения габър (Carpinus betulus), планинския явор (Acer heldreihii), обикновената ела (Abies alba), планинския ясен (Fraxinus excelsior). Наблюдават се интересни инверсии на места, при които букът при мезотермни условия остава по-ниско от дъба, намерил по-ксеротермични условия на склоновете и билата.   От иглолистните видове на малки групи е представен и черният бор (Pinus nigra), който на карстов терен образува горната граница на гората. Вероятно тук е най-голямата надморска височина, на която проникват водният габър (Ostrya carpinifolia– 1400m. и червената  хвойна (Juniperus oxycedrus 1200m., както и най-ниската надморска височина, при която се среща еделвайсът (Leontopodium alpinum 1400m. В най-влажните части на доловете се среща лавровишнята (Laurocerasus officinalis).

            Отличителният релеф на резервата, в съчетание с неговата геология, почви и климат, са създали условия за проявата на изключително флористично богатство. Описани са 654 вида висши растения, принадлежащи към 308 рода и 75 семейства или това са 18,4 % от всички видове у нас. Най-богат днес е флористичният състав във вдлъбнатите теренни форми. B резервата са разпространени около 59 ендемични, редки и застрашни от изчезване видове, които съставляват 9,0 % от флористичния му състав. От тях 7 вида са български ендемити, 24 вида са балкански ендемити и субендемити, застрашени от изчезване са 5 вида, а към категорията на застрашените спадат 11 вида. Български ендемити са мишовката (Minuartia bulgarica), старопланинската иглика (Primula frondosa), българският скален копър (Seseli bulgaricum). Балкански ендемити са гръцкият кимион (Carum graecum), Scabiosa balcanica, жълтият лен (Linum capitatum) и др.

            Макар и флористичен като основна функция, резерватът е важен и със своето фаунистично богатство. Едрите бозайници са представени от дивата коза (Rupicapra rupicapra),  мечката (Ursus arctos), благородният елен (Cervus elaphus), сърната (Capreolus capreolus), дивата свина (Sus scrofa). Старите букови гори са най-доброто убежище за златката (Martes martes). Срещат се още белка (Martes foina), лисица (Vulpes vulpes), язовец (Meles meles), пъстър пор (Vormela peregusna). Представители на орнитофауната са мишелов (Buteo buteo), сокол скитник (Falco peregrinus), бухал (Bubo bubo), скален орел (Aquila chrysaetos) и ловен сокол (Falco cherrug), като последните две грабливи птици са силно зависими от местообитанията с алпийски характер. Ентомофауната на разервата е интересна и с предпоставки за висока консервационна значимост, поради карстовите форми и южно изложените тераси и ниши.


 

Снимки от резервата...

 

 

 

 

 

 

         

Телефон за подаване на сигнали и жалби: +35966801277
(всеки делничен ден от 8:00 до 16:30)
+359886090658
(в извънработно време)
или е-mail адрес:
office@centralbalkan.bg