Повече информация

21/05/2019 Международен ден на биологичното разнообразие - 22 май

Честванията за 22 май 2019 г. се фокусират върху биологичното разнообразие, като основа за нашата храна и здраве, и ключов катализатор за трансформиране на хранителните системи и подобряване на човешкото здраве. Темата има за цел да привлече знания и да осведоми, че храненето, системите на хранене и здравето зависят от биологичното разнообразие и здравите екосистеми.

Виж повече  >>
20/05/2019 20 май – Световен ден на пчелите

Обявен е с резолюция на ООН през м. декември 2017 г., с цел да се информира обществеността за значението на пчелите и пчелните продукти, както и по въпросите, свързани със защитата на застрашените от изчезване пчели, показвайки ключовата роля на пчелите в опрашването на растенията и живота на Земята.

Виж повече  >>
15/05/2019 Летен Университет по програмата на ЮНЕСКО „Човекът и биосферата“

Министерство на околната среда и водите и Дирекция на Национален парк „Централен Балкан“ ще подкрепят провеждането на Летен Университет по програмата на ЮНЕСКО „Човекът и биосферата“, посветен на Биосферните паркове. Събитието ще се проведе през юли в един от новите биосферни паркове у нас – „Централен Балкан“.

Виж повече  >>
13/05/2019 Национален парк „Централен Балкан“ връчи специални награди във Фестивала "Четирите стихии"

Дирекцията на Национален парк „Централен Балкан“ връчи специални награди на отбори-участници в Семейния фестивал, проведен в събота в габровския парк „Маркотея“.

Виж повече  >>
07/05/2019 Три мечета намериха нов дом в Централен Балкан

Трите малки мечета, намерени през април м.г. в района на язовир Доспат, бяха освободени вчера в Национален парк „Централен Балкан“. Проведената за първи път в България подобна акция осъществи екип от Министерството на околната среда и водите, Организацията за защита на животните „Четири лапи“ и експерти от Дирекцията на Национален парк „Централен Балкан“.

Виж повече  >>
28/03/2019 Буковите гори на национален парк „Централен Балкан" получиха сертификат за обект на световното наследство на ЮНЕСКО

Заместник-министърът на околната среда и водите Красимир Живков връчи вчера на Генчо Илиев, директор на Дирекция „Национален парк Централен Балкан“, сертификатът, който потвърждава, че буковите гори в резерватите на парка са част от серийния европейски обект на световното наследство „Старите и първични букови гори на Карпатите и други региони в Европа“. Официалната церемония се състоя в МОСВ в присъствието на Христо Георгиев, главен секретар на Националната комисия за България на ЮНЕСКО.

Виж повече  >>

Архив новини

Покажи

 

 

Резерват СТАРА РЕКА

 

 

Обявен е през 1981г., заема площ от 1 974,7 ha.

Резерват Стара река обхваща водосбора на едноименната река на север от гр. Карлово. Западната му граница се движи по западното водоразделно било на Малка река, преминава на север по южните склонове на вр. Левски (2166 m) и вр. Купена (2168,8 m), за да слезе на юг по източното водоразделно било на Голяма река. Над Карлово резерватът се стеснява фуниевидно в естествен скален венец по горното течение на Стара река.

            Релефът е подчертано каньоновиден по поречието на Стара река и долинен по нейните притоци. Терените на места са трудно достъпни или изцяло скалисти, което ги е запазило от прекомерно ползване. Надморската височина се изменя между 1000  и 1800 m. Южните склонове на Стара планина предлагат по-мек климат с по-високи средногодишни температури, а снежната покривка се задържа средно 120 дни. Значително е разнообразието на почвени типове  планинско-ливадни, кафяви горски до канелени горски в най-ниските части. Дълбочината на почвения профил и влагообезпечеността му намаляват с намаляване на надморската височина. Основна почвообразуваща скала е гранитът и пясъчниците.

            Стара река се приема за една от най-красивите старопланински реки. По нейното течение се образуват множество вирове и водоскоци.

             Резерватът опазва уникален комплекс от горска растителност  реликтни иглолистни и смесени гори. Мезоклимата във водосбора на Стара река определя формирането на съобщества от средно четири до пет дървесни вида. С богатството си и участието на иглолистни видове, те наподобяват на характерни за Рилородопския фитогеографски район съобщества. В Централен Балкан обаче, те са представени само в няколко локалитета. В най-ниските части на рзервата обикновеният бук (Fagus sylvatica) си съжителства с мъждряна (Fraxinus ornus), водния и келявия габър (Ostrya carpinifollia, Carpinus orientalis ) и особено с горуна (Quercus dalechampii). Над тях се простират буково-елови и сравнително редките за Стара планина буково-елово-смърчови гори. В тази най-обширна зона са още кленът (Acer campestre), планинският ясен (Acer heldreichii), брезата (Betula pendula). В най-северната част на резервата букът образува горната граница на гората, в отделни чисти гори на не много стръмни склонове с южно изложение. В най-високите източни и западни части се настанява обикновеният смърч (Picea abies).

               Във флористично отношение впечатляващ е броят на редките видове. В Червената книга на България са вписани над 45 вида, 20 от тях са български ендемити като кернерова метличина (Centaurea kerneriana), троянска камбанка (Campanula trojanensis), български ранилист (Stachys alpina).

            Наличието на лалугерови популации и подходящи местообитания за сухоземните костенурки са предпоставка за добра хранителна база за царския и скален орел (Aquila heliaca, A. chrysaetos), малкия орел (Hieraaetus pennatus), белоопашатия мишелов (Buteo rufinus) и ловния сокол (Falco cherrug). Богатството от грабливи птици се допълва още от големия и малък ястреб (Accipiter gentilis, A. nisus), осояда (Pernis apivorus), сокол орко (Falco subbuteo), а в южната скалиста част на долината гнездят соколът скитник (Falco peregrinus) и бухала (Bubo bubo). Орнитофауната изпъква още с лещарката (Bonasa bonasia), белогръб и черен кълвач (Dendrocopos leucotos, Dryocopus martius), и др.

            Бозайниците са също твърде интересни от природозащитна гледна точка. В Стара река е най-западното постоянно находище по южните старопланински склонове на дивата коза (Rupicapra rupicapra), която осъществява миграции тук от резерват Джендема през зимата. В хабитатно отношение на резервата в голяма степен разчитат златката (Martes martes), кафявата мечка (Ursus arctos) и видрата (Lutra lutra).



 

Снимки от резервата...

Телефон за подаване на сигнали и жалби: +35966801277
(всеки делничен ден от 8:00 до 16:30)
+359886090658
(в извънработно време)
или е-mail адрес:
office@centralbalkan.bg