Информация

16/07/2018 Съветът на Европа поднови Европейската диплома на „Централен Балкан"

Комитетът на министрите към Съвета на Европа поднови Европейската диплома за защитени територии на Национален парк „Централен Балкан“ за още десет години.

Виж повече  >>
16/07/2018 Черни щъркели се излюпиха в Национален парк „Централен Балкан“

Четири черни щъркелчета се излюпиха в Национален парк „Централен Балкан“. Гнездото се намира в типичното за вида местообитание – по скали, близо да речно ждрело в южната част на Парка.

Виж повече  >>
05/07/2018 Находищата на жълта тинтява и скален пелин в НП „Централен Балкан“ са в добро състояниe

Проведеният мониторинг в Национален парк „Централен Балкан“ потвърди, че находищата на жълта тинтява (Gentiana lutea) и скален пелин (Artemisia erianthа) са в добро състояние.

Виж повече  >>

Архив новини

Покажи

 

Национален парк “Централен Балкан” опазва изключително разнообразие от гръбначни животни.

 

          Бозайници

Бозайниците са сред видовете с най-висока консервационна значимост в Парка. Сред тях са 18 вида прилепи, 8 вида насекомоядни, 17 вида дребни и 16 вида едри бозайници.

Местообитанията на всички видове прилепи в Парка се смятат за застрашени в Европа, а 8 от видовете се приемат за световно застрашени. Таралежът и къртицата са широко разпространени насекомоядни бозайници. Снежната полевка е вписана в световната Червена книга, както и лалугерът, катерицата, горският и обикновеният сънливец. Лалугерът и сляпото куче се смятат за уязвими от човешкото въздействие в световен мащаб. Най-голямата в Европа популация на кафява мечка, която живее в защитена територия, се намира в Централен Балкан.

От копитните животни за най-многобройна се счита сърната. За съжаление, рязко е намалял броят на елените. Бракониерството се отразява най-неблагоприятно на дивата коза. В България обитава подвидът на дивата коза Rupicapra rupicapra balcanica, разпространен само на Балканския полуостров и включен в Червената книга на България.

Хищниците в парка са 12 вида – вълк, чакал, лисица, мечка, невестулка, черен и пъстър пор, белка, златка, видра, язовец, дива котка. От тях особено значим вид в консервационно отношение е видрата, включена в световната Червена книга. 

Дивата котка в Централен Балкан е с максимално чиста популация в сравнение с популациите в останалата част на страната и в Европа. Някога златката е била широко разпространена, но в последните години сечта и другите човешки намеси стесняват местообитанията й и облагодетелстват по-приспособимата белка.

         

          Птици
 

Централен Балкан е признат за Орнитологично важно място със световно значение, защото съхранява всички срещащи се в България видове птици от алпийския биом и значими в световен мащаб популации на други видове птици. Общо в Парка се срещат 224 вида птици. Установени са 123 вида през гнездовия период, 22 от тях са включени в Червената книга на България. Тук се размножават пъстрогушата завирушка, скалолазката и жълтоклюната хайдушка гарга – биомно ограничени видове за алпийската зона.       

В Парка има и 16 вида дневни грабливи птици. В Парка живеят над 5% от българската популация на скален орел и гнездят над 5% от бухалите в България. Царският орел е вид, вписан в световната Червена книга. Застрашени в една или друга степен не само в България, но и в цяла Европа, са белоопашатият мишелов, орелът змияр, ловният сокол, соколът скитник.

Централен Балкан е с национално значение за съхраняването и на черношипата ветрушка, планинския кеклик, бухала, уралската улулица, врабчовата кукумявка, малката мухоловка, пъстрия скален дрозд, черния кълвач.
 

          Влечуги


Паркът е обитаван от 14 вида влечуги. Характерни са типичните високопланински видове като усойницата и живородният гущер. Усойницата е типичната отровна змия на високопланинските райони. В по-ниските части тя е заместена от пепелянката.

По слънчевите и южните склонове на планината често се срещат късокракият и кримският гущер, а по припечените скали – стенният гущер. Високите открити части на Балкана са местообитания на ливадния гущер. От змиите често срещана е медянката, по-рядък обитател на широколистните гори е смокът мишкар, а големият стрелец се среща само на две места в Парка.

 

          Земноводни


От земноводните в Парка се срещат 8 вида.

Сред най-разпространените са дъждовникът, дългокраката горска жаба, голямата крастава жаба. Зелената крастава жаба е открита в Централен Балкан едва през последните години. В долния горски пояс често се наблюдава жабата дървесница. Тя е в списъка на световно застрашените видове. Паркът има съществено значение за опазването на тези видове за фауната на България и света.

         

           Риби


Национален парк “Централен Балкан” обхваща най-високата, “пъстървова” зона на реките. От 12 вида риби, намирани в реките на средна Стара планина, в парковата територия са установени 6 вида – балканска пъстърва, лешанка, главоч, балканска мряна, дъгова пъстърва и сивен. Дъговата пъстърва не е местен, а внесен вид. Тя, както главочът и балканската мряна, се срещат на отделни места, на границата на Парка, на височина не повече от 700 м. За съжаление, днес сивенът вече е изчезнал. Срещал се е до 70-те години на ХХ век по река Бели Вит.

Особено консервационно значение от рибите на Централен Балкан има балканската пъстърва – вид, смятан за застрашен в Европа. Популацията на тази пъстърва в Парка е от национално значение.

 


Телефон за подаване на сигнали и жалби: +35966801277
(всеки делничен ден от 8:00 до 16:30)
+359886090658
(в извънработно време)
или е-mail адрес:
office@centralbalkan.bg