Информация

15/07/2019 Утвърден е Годишен план за ползване на лечебни растения в Национален парк „Централен Балкан“, 2019 г.

Със Заповед на Директора на НП „Централен Балкан“ е утвърден Годишен план за ползване на лечебни растения в Национален парк „Централен Балкан“, 2019 г.

Виж повече  >>
10/07/2019 Квотата за движение с МПС до вр. Ботев е достигната

Към 14.00 часа на 10.07.2019г. е достигната определената квота за движение на МПС по Път № 60 гр. Калофер – Паниците – вр. Ботев с ограничен достъп за 13.07.2019 г. (неделя).

Виж повече  >>
08/07/2019 Приложение за смартфони в помощ нa посетителите на Централен Балкан

Дирекция „Национален парк Централен Балкан“ сключи договор с „ХАЙ ЛЕВЪЛ ПРОДЖЕКТ“ ЕООД – гр. Варна за разработване на мобилно приложение с информация за туристически маршрути, посетителски обекти и прилежащи видове и местообитания в Национален парк „Централен Балкан“. Приложението се създава в рамките на проект „Възстановяване и опазване на природни местообитания и видове в Национален парк "Централен Балкан”.

Виж повече  >>
05/06/2019 Проект на Годишен план за ползване на лечебни растения в Национален Парк „Централен Балкан“, 2019 г.

Със заповед на Директора на Парковата дирекция е оповестен Проект на Годишен план за ползване на лечебни растения в Национален парк „Централен Балкан“ за 2019 г.

Виж повече  >>
05/06/2019 Проект на Годишен план за ползване на гъби и диворастящи плодове, които не са от лечебни растения в Национален парк „Централен Балкан“, 2019 г.

Със заповед на Директора на Парковата дирекция е оповестен Проект на Годишен план за ползване на гъби и диворастящи плодове, които не са от лечебни растения в Национален парк „Централен Балкан“ за 2019 г.

Виж повече  >>

Архив новини

Покажи

 

Национален парк “Централен Балкан” опазва изключително разнообразие от гръбначни животни.

 

          Бозайници

Бозайниците са сред видовете с най-висока консервационна значимост в Парка. Сред тях са 18 вида прилепи, 8 вида насекомоядни, 17 вида дребни и 16 вида едри бозайници.

Местообитанията на всички видове прилепи в Парка се смятат за застрашени в Европа, а 8 от видовете се приемат за световно застрашени. Таралежът и къртицата са широко разпространени насекомоядни бозайници. Снежната полевка е вписана в световната Червена книга, както и лалугерът, катерицата, горският и обикновеният сънливец. Лалугерът и сляпото куче се смятат за уязвими от човешкото въздействие в световен мащаб. Най-голямата в Европа популация на кафява мечка, която живее в защитена територия, се намира в Централен Балкан.

От копитните животни за най-многобройна се счита сърната. За съжаление, рязко е намалял броят на елените. Бракониерството се отразява най-неблагоприятно на дивата коза. В България обитава подвидът на дивата коза Rupicapra rupicapra balcanica, разпространен само на Балканския полуостров и включен в Червената книга на България.

Хищниците в парка са 12 вида – вълк, чакал, лисица, мечка, невестулка, черен и пъстър пор, белка, златка, видра, язовец, дива котка. От тях особено значим вид в консервационно отношение е видрата, включена в световната Червена книга. 

Дивата котка в Централен Балкан е с максимално чиста популация в сравнение с популациите в останалата част на страната и в Европа. Някога златката е била широко разпространена, но в последните години сечта и другите човешки намеси стесняват местообитанията й и облагодетелстват по-приспособимата белка.

         

          Птици
 

Централен Балкан е признат за Орнитологично важно място със световно значение, защото съхранява всички срещащи се в България видове птици от алпийския биом и значими в световен мащаб популации на други видове птици. Общо в Парка се срещат 224 вида птици. Установени са 123 вида през гнездовия период, 22 от тях са включени в Червената книга на България. Тук се размножават пъстрогушата завирушка, скалолазката и жълтоклюната хайдушка гарга – биомно ограничени видове за алпийската зона.       

В Парка има и 16 вида дневни грабливи птици. В Парка живеят над 5% от българската популация на скален орел и гнездят над 5% от бухалите в България. Царският орел е вид, вписан в световната Червена книга. Застрашени в една или друга степен не само в България, но и в цяла Европа, са белоопашатият мишелов, орелът змияр, ловният сокол, соколът скитник.

Централен Балкан е с национално значение за съхраняването и на черношипата ветрушка, планинския кеклик, бухала, уралската улулица, врабчовата кукумявка, малката мухоловка, пъстрия скален дрозд, черния кълвач.
 

          Влечуги


Паркът е обитаван от 14 вида влечуги. Характерни са типичните високопланински видове като усойницата и живородният гущер. Усойницата е типичната отровна змия на високопланинските райони. В по-ниските части тя е заместена от пепелянката.

По слънчевите и южните склонове на планината често се срещат късокракият и кримският гущер, а по припечените скали – стенният гущер. Високите открити части на Балкана са местообитания на ливадния гущер. От змиите често срещана е медянката, по-рядък обитател на широколистните гори е смокът мишкар, а големият стрелец се среща само на две места в Парка.

 

          Земноводни


От земноводните в Парка се срещат 8 вида.

Сред най-разпространените са дъждовникът, дългокраката горска жаба, голямата крастава жаба. Зелената крастава жаба е открита в Централен Балкан едва през последните години. В долния горски пояс често се наблюдава жабата дървесница. Тя е в списъка на световно застрашените видове. Паркът има съществено значение за опазването на тези видове за фауната на България и света.

         

           Риби


Национален парк “Централен Балкан” обхваща най-високата, “пъстървова” зона на реките. От 12 вида риби, намирани в реките на средна Стара планина, в парковата територия са установени 6 вида – балканска пъстърва, лешанка, главоч, балканска мряна, дъгова пъстърва и сивен. Дъговата пъстърва не е местен, а внесен вид. Тя, както главочът и балканската мряна, се срещат на отделни места, на границата на Парка, на височина не повече от 700 м. За съжаление, днес сивенът вече е изчезнал. Срещал се е до 70-те години на ХХ век по река Бели Вит.

Особено консервационно значение от рибите на Централен Балкан има балканската пъстърва – вид, смятан за застрашен в Европа. Популацията на тази пъстърва в Парка е от национално значение.

 


Телефон за подаване на сигнали и жалби: +35966801277
(всеки делничен ден от 8:00 до 16:30)
+359886090658
(в извънработно време)
или е-mail адрес:
office@centralbalkan.bg