Регистрирай се Забравена парола
(A+)
По-голям шрифт: А+
По-малък шрифт: A-
Нормален шрифт: A

Флора

01/03/2024

Дирекция "НП Централен Балкан" обявява национален фотоконкурс под надслов "Аз и Балканът".

Дирекция "НП Централен Балкан" обявява национален фотоконкурс,

Виж повече  >>
16/02/2024

Утвърдена е Образователната програма на Д НПЦБ за 2024г.

Дирекция "Национален парк Централен Балкан" представя своята образователна програма за 2024г.

Виж повече  >>
14/02/2024

Мечката позната или не?

Това беше дискутирано с децата от ОУ „Христо Г. Данов“ в гр. Клисура. Темата е част от образователната програма за 2024 г. на Дирекция „Национален парк Централен Балкан“.

Виж повече  >>
09/02/2024

Експерт от Дирекция „Национален парк Централен Балкан“ посети децата от школата по изобразително изкуство при НЧ „Развитие – 1870“ гр. Севлиево.

Петнадесет деца на различна възраст участваха активно в дискусиите за значението на растенията в природата и правила за поведение, при посещение и пребиваване в защитени територии.

Виж повече  >>
05/02/2024

Покана за среща във връзка с разработване на Годишен план за пашата и ползването на сено в Национален парк „Централен Балкан“ за 2024 г.

Дирекция „Национален парк Централен Балкан“ кани кандидат-ползвателите на пасища в Националния парк на информационна среща за запознаване с предстоящи промени в начина на ползване на пасищните ресурси в националните паркове в България.

Виж повече  >>
31/01/2024

На 30 януари служители на Парковата дирекция гостуваха на социалната услуга за деца и семейства в риск Център за обществена подкрепа – гр. Карлово.

Там те демонстрираха оборудване, с което инспекторите от Парковата охрана и експертите от Парковата дирекция си служат в изпълнение на ежедневните си служебни задължения и задачи за охрана и опазване на биологичното разнообразие на територията на Националния парк.

Виж повече  >>

Архив новини

Покажи

В Парка са установени 1 689 вида спорови и семенни растения, 238 вида мъхове, 4 вида плаунови, 4 вида хвощови, 28 вида папрати, 45 вида водорасли, 337 вида макромицети, от които 57 вида ядливи гъби.

  • Фитофондът на НП Централен Балкан представлява 41% от видовото разнообразие на флората в България;
  • Природозащитно значими таксони:
  • 78 вида включени в Закона за биологичното разнообразие (ЗБР);
  • 58 вида включени в Червената книга на България;
  • 120 вида попадащи в Червения списък на висшите растения в България;
  • 17 вида включени в Червения списък на IUCN;
  • 75 вида бакански ендемита;
  • 23 вида локални ендемита;
  • 101 реликтни вида.
БИЛКИТЕ В ПАРКА

Регистрирани са 166 вида лечебни растения или 66.4% от фонда им в страната;
Редица видове лечебни растения са включени в Червената книга на България. Други пък са защитени от съответните природозащитни закони. Не всички растения, включени в Червената книга, са защитени. Но тяхното присъствие там означава: „Внимание! Червен сигнал! Този вид се нуждае от специално внимание и от мерки за опазване, тъй като е сравнително рядък!“

От лечебните растения, разпространени в Централен Балкан, в Червената книга са включени следните:
  • Жълта тинтява (Gentiana lutea)
  • Петниста тинтява (Gentiana punctata)
  • Сгънатолистно шапиче (Alchemilla plicatula)
  • Ахтарово шапиче (Alchemilla achtarowii)
  • Юмрукчалско шапиче (Alchemilla jumrukczalica)
  • Меколистно шапиче (Alchemilla mollis)
  • Балканско шапиче (Alchemilla catachnoa)
  • Неразделнолистно шапиче (Alchemilla indivisa)
  • Звездоцветно шапиче (Alchemilla asteroantha)
  • Пиринейско шапиче (Alchemilla pyrenaica)
  • Кокиче (Galanthus nivalis)
  • Тис (Taxus baccata)
  • Казашка хвойна (Juniperus sabina)
  • Български ранилист (Stachys bulgarica)
  • Мека медуница (Pulmonaria mollissima)
  • Планинска дилянка (Valeriana Montana)
  • Планинска дилянка (Valeriana Montana)
 
СЪБИРАНЕТО НА БИЛКИ

Събирането на билки и горски плодове на територията на Парка се разрешава за лични и стопански нужди. То се контролира от Парковата дирекция.

Ето няколко прости, но важни правила, които трябва да се спазват при събирането:

1. Консултирайте се със специалистите от Парковата дирекция, кои видове можете да събирате на територията на Парка. Не забравяйте, че някои от лечебните растения са редки и защитени.
2. Научете се добре да разпознавате лечебните растения - така ще сте сигурни, че няма да откъснете рядък и защитен вид.
3. He изкоренявайте растенията по време на брането много от тях са многогодишни и от корените следващата година ще се развият нови стръкове. Ако се използват цветовете отрязвайте само съцветието, а не унищожавайте цялото растение.
4. Ако намерите на едно място много индивиди от лечебното растение, не ги събирайте всичките - оставете част от находището да се възобнови.
5. Сушете събраните билки на сянка - при сушене на слънце от тях се изпаряват голяма част от летливите полезни вещества.
 
Национален парк „Централен Балкан“ включва в своята територия различни типове природни комплекси: гори, реки, алпийски и субалпийски поляни и пасища, скални терени и др.
ГОРИТЕ В ПАРКА
  • Горите заемат най-голяма площ - около 60% от територията на Парка;
  • Значителна част от площта на горите (84.8 %) са широколистни;
  • Буковите съобщества покриват 42% от парковата територия;
  • Средната възраст на буковите съобщества е 133 г., като на площ от 24 401 ха те са на възраст над 100 г.;
  • Старите букови гори в резерватите на Националния парк са включени в сериен обект под егидата на ЮНЕСКО;
  • Широколистните видове са много повече. Единично или на малки групи растат планинският явор (Acer heldreichii), шестилът (Acer platanoides) , дивата череша (Prunus avium), планинският ясен (Fraxinus excelsior) и много други.
  • От иглолистните дървесни видове,  най-широко разпространение имат съобществата доминирани от смърча (Picea abies), като площта, заета от смърчови гори е 1 825 ха, а средната възраст на горите в пояса е около 115 г.;
  • Други характерни иглолистни видове са обикновената ела (Abies alba) и бялата мура (Pinus peuce). Тисът (Taxus baccata)  е вид от Червената книга на Р България, а клекът (Pinus mugo) e представен с едно единствено находище в Парка.
  • Много редки са естествените ксерофитни гори доминирани от черен бор (Pinus nigra ssp. pallassiana) и горите с доминиране на бял бор (Pinus sylvestris), разположени предимно в по-високите части на Централен Балкан.
ВЪЗНИКВАНЕ НА ГОРИТЕ

Една от най-характерните особености на горите в Централен Балкан е, че голяма част от тях са слабо повлияни от намесата на човека, особено в по-недостъпните части на Парка. Условията, които оказват най-силно влияние върху разпределението на горите са изложението, надморската височина, които от своя страна определят режима на температурата и светлината, типът и богатството на почвата, почвената и въздушна влажност. Цялата тази група от условия, които учените наричат екологични фактори, образува горите.

ГОРАТА Е БЪДЕЩЕ

Горите поддържат водния режим на потоците и подпочвените води, отговорни за снабдяването на селищата с питейна вода. Те противостоят на ерозията, болестите и вредителите, ограничават щетите от природни бедствия.
Горите формират местообитания, осигуряват подслон и храна за птици, прилепи и други бозайници и са особено важни за трудно забележимите горски видове, като насекоми, гъби и лишеи.
Горите пречистват въздуха и водите, регулират микроклимата, участват в почвообразуването, фотосинтезата, кръговрата на веществата.
Горите  имат научна, образователна и естетична стойност – изумителният колорит  и многообразие от пейзажи зареждат с духовна енергия, събуждат жаждата за открития и приключения, предизвикват чувство на гордост от уникалната природа на България. Създават условия за наслада сред дивия свят чрез туризъм, възстановяване, спорт, отдих и почивка.

 

Обикновена (Бяла) Ела (Abies alba)

Вечнозелено дърво, високо до 50 метра.

Виж повече
Обикновен бук (Fagus sylvatica)

Обикновеният бук е един от видовете с най- важна роля за Балкана. Той е високо дърво с много характерно стъбло...

Виж повече
Планински явор (жешля) (Acer heldreichii)

Широколистно дърво, достигащо до 25-30 метра височина. Короната му е конусовидна. Кората е гладка и розово-сива при младите дървета.

Виж повече
Габър (Carpinus betulus)

Широколистно дърво, високо до 30 метра. Короната е закръглена. Кората е сребристо сивопепелява, гладка и тънка.

Виж повече
Обикновен тис (Taxus baccata)

Иглолистно дърво, достигащо 20-27 метра височина с широка корона, образувана от бързо растящите долни клони. У нас най- често се среща като храст.

Виж повече
Обикновен смърч (Picea abies)

Обикновеният смърч е дърво, достигащо до 50 м височина, с правилна и конусовидна корона.

Виж повече
Сибирска хвойна (Juniperus sibirica)

Наричат я още “смрика” или “ардъч” или "планинската хвойна"

Виж повече
Бяла мура (Pinus peuce)

В Средна Стара планина видът е разпространен основно в района на резерват Царичина, където е най-северното му находище в света.

Виж повече
Черен бор (Pinus nigra )

Черният бор (Pinus nigra) е дърво, достигащо до 30 м височина, с неправилна и разперена корона. Кората е дебела, сива на цвят и дълбоко напукана.

Виж повече
Благаево бясно дръвче (Daphne blagayana)

Вечнозелено храстче, разпространено в Централна и Югоизточна Европа. В България обитава само района на Средна Стара планина.

Виж повече
Жълт планински крем (Lilium jankae)

Видът е Балкански ендемит. Застрашен вид, включен в Червената книга на България и Червения списък на IUCN.

Виж повече
Черна боровинка (Vaccinium myrtillus)

Видовото име на черната боровинка идва от древногръцкия митологичен герой Myrtilus- Миртил, син на Хермес.

Виж повече
Жълта тинтява (Gentiana lutea)

Жълтата тинтява е многогодишно тревисто растение с месесто дебело коренище. Листата са срещуположни, елипсовидни с дъговидно жилкуване. Цветовете са златистожълти, приседнали в пазвите на стъбловите листа.

Виж повече
Старопланинска иглика (Primula frondosa)

Видът се среща край потоци и влажни места, из влажни скални пукнатини, предимно на варовик, между 900 и 2000 м. в Средна Стара планина.

Виж повече
Снежно кокиче (Galanthus nivalis L.)

Разпространено е в Средна Европа и на Балканския полуостров. Обитава храсталаци, гори и поляни до около 1800 м н. в.

Виж повече
Планински божур (Trollius europaeus)


Видът е включен в Червената книга на България, защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Виж повече
Лудо биле (Atropa belladonna)

Лудото биле е многогодишно тревисто растение, което може да достигне до 3m височина. Цветовете са тъмночервени до кафяви, камбанковидни, а плодовете са лъскавочерни ягоди.

Виж повече
Петров кръст (Lilium martagon)

Петровият кръст е изключително красиво луковично растение, което достига височина до 100 сm.

Виж повече
Червена боровинка (Vaccinium vitis-idaea)

Плодовете се използват и като гарнитура в месни гозби. Те са ценна храна за редица ловни птици – глухари, лещарки. Намира приложение като декоративно растение в паркове и градини, заради вечнозелените си листа.

Виж повече
Панчичева пищялка (Angelica pančičii)

Народът нарича това растение пищялка. Според една средновековна легенда, ангел разкрил в сън лечебното действие на билката срещу чумата. В негова чест растението било наречено Angelica. Латинското име идва от лат. angelicus – “ангелски”.

Виж повече
Бял равнец (Achillea millefolium)

Според легендата Ахил излекувал ранения мизийски цар Телеф с бял равнец. Макар че според друга версия това е станало с ръждивото острие на копието му, името на Ахил е влязло в латинското наименование на растението.

Виж повече
Обикновен блатняк (Caltha palustris)

Латинското име произлиза от гр. calathos – “чаша” заради формата на цветовете и лат. palus – “блато”, където предпочитано се среща.

Виж повече
Офика (Sorbus aucuparia)

Латинското име се получава от лат. sorbeo – “поглъщам”, auca – “птица” и pario – “раждам”.

Виж повече
Обикновено бясно дърво (Daphne mezereum)

Според древногръцката легенда веднъж Аполон срещнал красивата Дафне и пламенно я обикнал. Но нимфата обягнала, защото преди време Ерос пронизал сърцето й със стрела, убиваща любовта и причиняваща ужасни страдания.

Виж повече
Жълт кантарион (Hypericum perforatum)

В българския фолклор жълтият кантарион се нарича още “самодивско цвете”. Бере се специално на Еньовден, когато се смята, че е най-лековит.

Виж повече
Риган (Origanum vulgare)

Риганът е едно от най-широко употребяваните растения за приготвянето на билков чай, известен под името “балкански чай”. Билката влиза в състава на габровския кувет-маджун. Заради превъзходната си миризма, се използва за ароматизиране на ястия от месо и особено за дивечови гозби.

Виж повече
Червен кантарион (Centaurium erythraea)

Латинското име идва от лат. centaurus – “кентавър” и гр. erithros – “червен”, поради баграта на цветовете. Според древногръцката легенда, кентаврите били диво тесалийско племе, наполовина хора, наполовина коне.

Виж повече
Малина (Rubus idaeus)

Младите листа на малината се използват като заместител на чая. Те са богати на дъбилни вещества и могат да се използват за дъбене (щавене) на кожи.

Виж повече
Бял имел (Viscum album)

Вярва се, че в дом, в който има имел, ще бъде щастлив, а стопаните здрави. За най-лековит и чудотворен у нас се смята имелът...

Виж повече
Подбел (Tussilago farfara)

По света растението намира разнообразна приложение: младите листа се използват като зеленчук в салати или добавени към супи. Пепелта от изсушените листа е била използвана като заместител на солта. Младите корени се използват за храна захаросани в захарен сироп.

Виж повече
Червеникав дебелец (Sempervivum erythreum)

Червеникавият дебелец е многогодишно сукулентно тревисто растение, достигащо до 20 cm височина. Приосновните листа образуват розетка, а цветовете са розово- червени с тесни венчелистчета.

Виж повече
Червено подъбиче (Teucrium chamaedrys)

Лечебните му свойства са познати още от древността, а към тях е било приписвано и магическо действие.

Виж повече