Лечебни видове в парка

15/04/2019 Окончателен график за процедура за случайно разпределение на свободни пасища

​На основание т. VII.8. и Приложение №8 от Годишния план за пашата и ползването на сено в Национален парк „Централен Балкан“, 2019 г. утвърден със Заповед № РД-37/25.02.2019 г. Дирекция „Национален парк Централен Балкан“ обявява график за провеждане на процедура по случайно разпределение на свободни пасищни площи на територията на Националния парк.

Виж повече  >>
11/04/2019 График за процедура за случайно разпределение на свободни пасища

Дирекция „Национален парк Централен Балкан“ обявява график за провеждане на процедура по случайно разпределение на свободни пасищни площи на територията на Националния парк

Виж повече  >>
28/03/2019 Буковите гори на национален парк „Централен Балкан" получиха сертификат за обект на световното наследство на ЮНЕСКО

Заместник-министърът на околната среда и водите Красимир Живков връчи вчера на Генчо Илиев, директор на Дирекция „Национален парк Централен Балкан“, сертификатът, който потвърждава, че буковите гори в резерватите на парка са част от серийния европейски обект на световното наследство „Старите и първични букови гори на Карпатите и други региони в Европа“. Официалната церемония се състоя в МОСВ в присъствието на Христо Георгиев, главен секретар на Националната комисия за България на ЮНЕСКО.

Виж повече  >>

Архив новини

Покажи


Богатството и ценността на лечебните растения в парка изисква тяхното опазване и специфичен режим на ползване. Тук може да се запознаете с някои от лечебните растиния (вкл. диворастящи плодове) и билки от тях, разрешени за събиране за лични нужди.

 

Черна боровинка (Vaccinium myrtillus)

Видовото име на черната боровинка идва от древногръцкия митологичен герой Myrtilus- Миртил, син на Хермес.

Виж повече
Червена боровинка (Vaccinium vitis-idaea)

Плодовете се използват и като гарнитура в месни гозби. Те са ценна храна за редица ловни птици – глухари, лещарки. Намира приложение като декоративно растение в паркове и градини, заради вечнозелените си листа.

Виж повече
Бял равнец (Achillea millefolium)

Според легендата Ахил излекувал ранения мизийски цар Телеф с бял равнец. Макар че според друга версия това е станало с ръждивото острие на копието му, името на Ахил е влязло в латинското наименование на растението.

Виж повече
Офика (Sorbus aucuparia)

Латинското име се получава от лат. sorbeo – “поглъщам”, auca – “птица” и pario – “раждам”.

Виж повече
Жълт кантарион (Hypericum perforatum)

В българския фолклор жълтият кантарион се нарича още “самодивско цвете”. Бере се специално на Еньовден, когато се смята, че е най-лековит.

Виж повече
Риган (Origanum vulgare)

Риганът е едно от най-широко употребяваните растения за приготвянето на билков чай, известен под името “балкански чай”. Билката влиза в състава на габровския кувет-маджун. Заради превъзходната си миризма, се използва за ароматизиране на ястия от месо и особено за дивечови гозби.

Виж повече
Червен кантарион (Centaurium erythraea)

Латинското име идва от лат. centaurus – “кентавър” и гр. erithros – “червен”, поради баграта на цветовете. Според древногръцката легенда, кентаврите били диво тесалийско племе, наполовина хора, наполовина коне.

Виж повече
Малина (Rubus idaeus)

Младите листа на малината се използват като заместител на чая. Те са богати на дъбилни вещества и могат да се използват за дъбене (щавене) на кожи.

Виж повече
Бял имел (Viscum album)

Вярва се, че в дом, в който има имел, ще бъде щастлив, а стопаните здрави. За най-лековит и чудотворен у нас се смята имелът...

Виж повече
Подбел (Tussilago farfara)

По света растението намира разнообразна приложение: младите листа се използват като зеленчук в салати или добавени към супи. Пепелта от изсушените листа е била използвана като заместител на солта. Младите корени се използват за храна захаросани в захарен сироп.

Виж повече
Червено подъбиче (Teucrium chamaedrys)

Лечебните му свойства са познати още от древността, а към тях е било приписвано и магическо действие.

Виж повече
Телефон за подаване на сигнали и жалби: +35966801277
(всеки делничен ден от 8:00 до 16:30)
+359886090658
(в извънработно време)
или е-mail адрес:
office@centralbalkan.bg