Видовото име на черната боровинка идва от древногръцкия митологичен герой Myrtilus- Миртил, син на Хермес.

Плодовете се използват и като гарнитура в месни гозби. Те са ценна храна за редица ловни птици – глухари, лещарки. Намира приложение като декоративно растение в паркове и градини, заради вечнозелените си листа.

Според легендата Ахил излекувал ранения мизийски цар Телеф с бял равнец. Макар че според друга версия това е станало с ръждивото острие на копието му, името на Ахил е влязло в латинското наименование на растението.

Латинското име се получава от лат. sorbeo – “поглъщам”, auca – “птица” и pario – “раждам”.

В българския фолклор жълтият кантарион се нарича още “самодивско цвете”. Бере се специално на Еньовден, когато се смята, че е най-лековит.

Риганът е едно от най-широко употребяваните растения за приготвянето на билков чай, известен под името “балкански чай”. Билката влиза в състава на габровския кувет-маджун. Заради превъзходната си миризма, се използва за ароматизиране на ястия от месо и особено за дивечови гозби.

Латинското име идва от лат. centaurus – “кентавър” и гр. erithros – “червен”, поради баграта на цветовете. Според древногръцката легенда, кентаврите били диво тесалийско племе, наполовина хора, наполовина коне.

Младите листа на малината се използват като заместител на чая. Те са богати на дъбилни вещества и могат да се използват за дъбене (щавене) на кожи.

Вярва се, че в дом, в който има имел, ще бъде щастлив, а стопаните здрави. За най-лековит и чудотворен у нас се смята имелът...

По света растението намира разнообразна приложение: младите листа се използват като зеленчук в салати или добавени към супи. Пепелта от изсушените листа е била използвана като заместител на солта. Младите корени се използват за храна захаросани в захарен сироп.

Лечебните му свойства са познати още от древността, а към тях е било приписвано и магическо действие.