Най-представителните букови гори в деветте резервата, разположени на територията на Национален парк „Централен Балкан“ -  „Боатин“, „Царичина“, „Козя стена“, „Стенето“, „Соколна“, „Пеещи скали“, „Стара река“, „Джендема“ и „Северен Джендем“ са  част от европейския сериен обект на световното наследство на ЮНЕСКО - „Старите и първични букови гори на Карпатите и други региони в Европа“. Серийният обект е одобрен от Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО на 41-ата му сесия в Краков през юли 2017 г и включва 78 компонента, разположени на територията на 12 държави. 
Повече за процеса на номинация научете от тук. 
Решението на Комитета за световно наследство е международно признание за това, че заедно, тези букови гори дават цялостна представа за еволюцията и въздействието, което буковите екосистеми са имали върху развитието на Европа след последния ледников период. Те са пример за незасегнати, комплексни гори в умерения пояс, които демонстрират разпространението на европейския бук на Стария континент. Уникален за обекта е и големият брой участващи държави –  прецедент в историята на Конвенцията за световно наследство.
Решението за участие на България в серийния обект е взето след допитване до заинтересованите институции на регионално и местно ниво, в чийто териториален обхват попадат резерватите. С обявяването на буковите гори в Национален парк „Централен Балкан“ за част от обекта на световното наследство не се налагат допълнителни режими и ограничения, тъй като те и сега са в територии с най-строг режим на опазване. Резерватите са територии, представляващи изключителна държавна собственост, с най-висока степен на защита съгласно специализираното национално законодателство. Съгласно чл. 17 от Закона за защитените територии в резерватите не се допускат човешки дейности, с изключение на тяхната охрана, посещения с научна и образователна цел и преминаване на посетители през пътеки, определени със заповеди на министъра на околната среда и водите.
Включените букови гори на Националния парк в обекта заемат почти 11 хил. ха, което е около 55% от резерватната площ и над 15% от общата паркова територия. Те са идентифицирани  като гори с необходимите качества за Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, тъй като са представителни, вековни, с високо биоразнообразие, строг законов статут, съгласно националното законодателство и в лицето на Парковата дирекция – с утвърден управленски механизъм, който гарантира съхранението им.
Ефективното опазване в дългосрочен план на номинираните гори  изисква наличие на буферни зони. Като такива са обособени частите от самите резервати, които не са включени в номинацията, и части от зона „Ограничено човешко въздействие“, разположена непосредствено около резерватите. Съгласно Плана за управление на Парка тази зона е с много строги режими, поради което не се налага въвеждането на допълнителни ограничения върху буферните зони на обекта, извън вече съществуващите. Площта на буферните зони на предложените компоненти е над 11 700 ха.
Номинацията на буковите гори в резерватите на Национален парк „Централен Балкан“ за включване в сериен транснационален обект на световното наследство е сред най-високите международни признания за уникалната природа на България като цяло и висока оценка за съхранената дива природа в „Централен Балкан“ – национално богатство и възможност за регионално устойчиво развитие.
Повече за буковите гори в Парка научете от тук.