Буковите гори в Националния парк

15/04/2019 Окончателен график за процедура за случайно разпределение на свободни пасища

​На основание т. VII.8. и Приложение №8 от Годишния план за пашата и ползването на сено в Национален парк „Централен Балкан“, 2019 г. утвърден със Заповед № РД-37/25.02.2019 г. Дирекция „Национален парк Централен Балкан“ обявява график за провеждане на процедура по случайно разпределение на свободни пасищни площи на територията на Националния парк.

Виж повече  >>
11/04/2019 График за процедура за случайно разпределение на свободни пасища

Дирекция „Национален парк Централен Балкан“ обявява график за провеждане на процедура по случайно разпределение на свободни пасищни площи на територията на Националния парк

Виж повече  >>
28/03/2019 Буковите гори на национален парк „Централен Балкан" получиха сертификат за обект на световното наследство на ЮНЕСКО

Заместник-министърът на околната среда и водите Красимир Живков връчи вчера на Генчо Илиев, директор на Дирекция „Национален парк Централен Балкан“, сертификатът, който потвърждава, че буковите гори в резерватите на парка са част от серийния европейски обект на световното наследство „Старите и първични букови гори на Карпатите и други региони в Европа“. Официалната церемония се състоя в МОСВ в присъствието на Христо Георгиев, главен секретар на Националната комисия за България на ЮНЕСКО.

Виж повече  >>

Архив новини

Покажи

Буковите гори в НП „Централен Балкан“ са представителни, естествени, вековни, с високо биоразнообразие, най-широко разпространени, придаващи общия облик на горите в Защитената територия. Заемат близо 30 хиляди ха от площта на Парка и заедно с разположените в непосредствена близост до него, буковите гори покриват 60 000 ха и представляват едни от най-обширните и най-компактни, относително неповлияни от човешката дейност масиви от този вид в цяла Европа.
Със средна възраст 133 г., буките в „Централен Балкан“ са патриарсите в горската обител. Характерно за тези гори е, че са изцяло с естествен произход и със съхранен естествен облик. Над три четвърти от тях са на възраст над 100 години, над 150-годишните букови гори заемат повече от 14 хил. ха, а на отделни места съществуват жизнени гори на възраст над 240 години. Много от старите естествени гори спадат към категорията на „девствените“ гори, което означава, че на практика хората не са се намесвали в тяхното развитие. Защитата на горите в днешната територия на Парка, започва още в средата на миналия век с включването им в резервати, първият от които – резерват „Боатин“, е обявен през 1948г. и опазва едни от най-представителните за Стара планина букови гори със средна възраст над 150 г. и височина отделни представители до 40 – 45 м. От този район е известен т. н. „Боатински бук“.
Буковите гори се разпростират в среднопланинските части – между 800 и 1600 м н. в. Видът предпочита северните изложения, където влагата е повече и почвите са дълбоки, но расте и на по-сухи места и плитка почва. В „Централен Балкан“ е разположен почти равномерно като площ от двете страни на билото. Има ясно изразена компактност. На места буковите гори образуват масиви от порядъка на 1 000 – 3 000 ха.
Обикновеният бук образува чисти и смесени гори. Съжителства най-често с обикновения габър и елата, но се срещат и явор, планински ясен, хиркански клен, офика, шестил. Сред най-разпространените букови местообитания са тези с подлес от лазаркиня и светлика. Смесените елово-букови гори, както и горите с подлес от тис, представляват особена ценност за Парка и природозащитата. Интерес представлява и буковата гора с черна боровинка – най-често в горната граница на гората. Буковата гора с подлес от лавровишня – терциерен реликт, е един от най-редките и специфични типове букова гора в Националния парк, а най-голямото и компактно находище се намира в Троянския балкан.
Буковите гори имат ключова роля при формирането на редици природни местообитания и оцеляването на голяма част от биологичното разнообразие. Старите, стоящите мъртви или паднали дървета осигуряват естествена жизнена среда за стотици растения и животни. Важна е и средообразуващата и водозащитната роля. Подпомага се образуването на почва, предотвратява се ерозия, формира се благоприятен климат.
От горите тръгват множество планински потоци и реки. Горската постилка филтрира и пречиства водата като и придава високи питейни качества, предпазва от наводнения чрез забавяне на потоците от дъждовна вода.
Телефон за подаване на сигнали и жалби: +35966801277
(всеки делничен ден от 8:00 до 16:30)
+359886090658
(в извънработно време)
или е-mail адрес:
office@centralbalkan.bg