Втори февруари – Световен ден на влажните зони

29 Януари 2016

Влажните зони: Източник на устойчив поминък

 

Какво е това Рамсарска конвенция?

Всяка година, на 2 февруари, ние честваме Световния ден на влажните зони. На този ден през 1971 г. в иранския град Рамсар е подписана Конвенцията за опазване на влажните зони с международно значение и по-специално като местообитание на водолюбиви птици, известна като Рамсарска конвенция. Първоначалният акцент на Конвенцията стои върху опазването и разумното ползване на влажните зони като местообитание на водолюбиви птици. Впоследствие Конвенцията разширява своя обхват, за да обхване всички аспекти на опазването на влажните зони и разумното им ползване. По този начин се съчетава опазването на изключително богатото биологично разнообразие на влажните зони с използването на екосистемите като основен източник на ресурси за местните хора. Конвенцията влиза в сила през 1975 г. и към настоящия момент има 169 страни-членки, включително и България, представени от 2 225 влажни зони.

Какво представляват влажните зони?

Влажните зони са екосистеми, в които водата е основния фактор, от който зависят екологичните условия и свързаните с тях животни и растения. Те могат да бъдат естествени или изкуствени, постоянни или временни, статични или течащи, сладки, бракични или солени, включително територии с морска вода, дълбочината на които при отлив не надхвърля шест метра.

България и Конвенцията за опазване на влажните зони.

За да се присъедини към Конвенцията, дадена страна трябва да определи поне една влажна зона за Рамсарско място, съгласно критериите на Конвенцията. В България Конференцията е подписана през 1974 г. и влиза в сила за страната от 24 януари 1976 г. В списъка на Конвенцията за влажните зони с международно значение, България е представена с 11 Рамсарски места, с обща площ 49 912,43 ха (0,45 % от територията на страната). Това са: Атанасовско езеро, Дуранкулашко езеро, Поморийско езеро, Шабленско езеро, езеро Вая, езеро Сребърна, комплекс Беленски острови, остров Ибиша, местността Пода, комплекс Ропотамо и карстов комплекс Драгоманско блато.

Защо е важно да опазим влажните зони?

За последния век, влажните зони в България са намалели значително. Голяма част от тях са пресушени или превърнати в рибарници и язовири. Най-сериозно са  пострадали блатата и мочурите около река Дунав, Тракия и Софийското поле. Причините за унищожителната човешка намеса е убеждението, споделяно и до днес от някои хора, че териториите, заети от естествените влажни зони, не носят пряка икономическа изгода. Те са били възприемани като зловонни места, развъдници на комари. С унищожаването на влажните зони са изчезнали и много растителни и животински видове от страната ни, значително са намалели колониите от чапли и корморани, популациите на много земноводни и безгръбначни.

Световният ден на влажните зони през 2016 г. ще премине под мотото: Влажните зони: Източник на устойчив поминък.

Обявяването за Рамсарско място не налага специални ограничения при експлоатирането на влажните зони, напротив подкрепя риболова и използването на всякакви други ресурси – тръстика, кал, дивеч, сол и т.н., но в разумни граници, осигурявайки дългосрочното и устойчивото им ползване в бъдеще. Влажните зони са и ценен източник на много ресурси с икономическа стойност, от които зависи изхранването на милиони хора. Загубата на влажни зони би довела изчезването на редица растителни и животински видове – зависими от тяхното съществуване, но би допринесло и за засилване на икономическите проблеми – най-вече до увеличаване на бедността, особено на хора, чиято прехрана пряко зависи от влажните зони.

Телефон за подаване на сигнали и жалби: +35966801277
(всеки делничен ден от 8:00 до 16:30)
+359886090658
(в извънработно време)
или е-mail адрес:
office@centralbalkan.bg