Горите са гордостта на НП "Централен Балкан“

02 Април 2018
Горите в НП „Централен Балкан“ са уникални за Европа . Заемат 61 % от територията, голяма част от тях са строго защитени с включването им в резервати.  Разпределението на дървесните видове е повлияно от разликата в надморските височини, разликата в климатичните и почвени условия,  сложния релеф, изложението и екологичните изисквания на видовете.
В парка са представени изцяло или частично шест растителни пояса, четири от които създават горска среда. Основните видове, които се срещат в пояса на сухоустойчивите и топлолюбиви дъбови гори  са цер, благун и космат дъб.
Обикновен горун, обикновен и келяв габър и по-ограничено мъждрян, липа и воден габър са най-срещаните в пояса на приспособените към умерени условия на овлажняване дъбови и габърови гори - пояс с важна противоерозионна роля.
В буковия пояс най-широко разпространения вид е обикновеният бук. Буковите гори заемат 44 % от парковата територия, средната им възраст е 133 г., като на площ от над 24 400 ха те са над стогодишни. В резервата „Боатин“ се опазват най-представителните за старопланинския буков масив гори със средна възраст над 150 г.
През 2017 г., почти 11 хил. ха букови гори в резерватите на парка са включени в  сериен обект на ЮНЕСКО „Старите и първични букови гори на Карпатите и в други региони на Европа“. В българската митология букът е свещено дърво. Вярва се, че в него живеят самодиви. Символ е на благополучие и  божественост. По традиция и днес на Гергьовден от раззеленените клонки на бука вият венци, кичат се домовете за здраве, късмет и берекет.
 Иглолистните заемат ограничена площ, най-големи са горите от смърч, срещат се обикновена ела, бял и чер бор. Специално място имат тисът и бялата мура. Тисът, наричан още „отровачка“ е рядък вид, включен в Червената книга на България . Прочут е със здравата си дървесина. От тис изработвали корабите за римската флота, както и английският дълъг лък. В парка е запазено най-голямото тисово находище в България. В „Централен Балкан“, между върховете Картала и Юмрука се намират и най-северните в света гори от срещаната само на Балканите бяла мура.
Вековните гори внушават почитание с огромните си дървета, с контраста между младите фиданки и могъщите стволове с дълбоко набраздена кора. Старите дървета, повалените стъбла и клони имат важна роля за здравословното състояние на гората, поддържат нейната продуктивност, осигуряват влага и хранителни вещества. Българите почитат вековните дървета. Народната вяра забранява да се сече старо дърво. Под стари дъб или бук се правели венчавки с вярата за богатство, плодородие, против уроки и магии.  Според  вярванията  не се сече дърво при манастир, извор и воденица. В славянската митология дъбът е свещено дърво и е възприеман като образ на бог Перун,покровител на мълниите. В обредни практики с дъбова тояга прогонвали змиите, жълъдът символизирал съзидателното начало и плодовитост. Венците от дъбови клонки са символ на силата и властта и са отличителен белег на много владетели. Изображения на дъбови листа използвали в хералдиката при гербове на владетели и държави.
Столетните буки, смърчове, мури и ели са естествена жизнена среда за стотици растения. Многообразен е и животинският свят. От безгръбначни видове като алпийският сечко, плуващи, пълзящи, подскачащи и крилати обитатели, до едрите бозайници, сред които емблематичната за българската природа и за НП“ Централен Балкан“  кафява мечка.
Горските екосистеми в парка осигуряват за хората  и екологични услуги. Поречията на реките Вит, Осъм, Видима, Росица, Тополница, Стряма и Тунджа осигуряват вода с отлични питейни качества, но и поминък на хората по тях. Поддържащите услуги, необходими за предоставянето на екосистемни услуги,  са произвеждането на кислород в атмосферата, формирането и задържането на почвата, кръговрат на хранителните вещества и на водата и осигуряването на местообитания са неизмерими, тъй като стоят в основата на живота.
Горите в Националния парк „Централен Балкан“ предизвикват наслада от красивите пейзажи и запазената девствена природа, духовно вдъхновение, чувство за родова принадлежност.  
Телефон за подаване на сигнали и жалби: +35966801277
(всеки делничен ден от 8:00 до 16:30)
+359886090658
(в извънработно време)
или е-mail адрес:
office@centralbalkan.bg