Два от резерватите на Национален парк „Централен Балкан“ празнуват днес
11 Юли 2025
На днешната дата, 11 юли, преди 46 години са обявени два от резерватите, намиращи се в границите на Национален парк „Централен Балкан“. Това са „Пеещи скали“ и „Соколна“ – и двата впечатляващи със своите характерни и незабравими релефни форми и пейзажи.
Резерват „Пеещи скали“ е получил името си от едноименния скален феномен в района. Причудливите форми на скалите му пречупват ветровете, нахлуващи от юг и сътворяват мелодии и песни, които всеки любител на Балкана трябва да чуе поне веднъж в живота си. „Пеещи скали“ е разположен в североизточната част на Националния парк и е с площ близо 1 500 ха. Обявен е с цел опазване на високопланинските безлесни местообитания, естествените букови гори и характерната фауна във водосбора на река Росица. Въпреки компактната си форма и малка площ разликата в надморската височина от най-ниската до най-високата му точка е близо 1 400 м, а релефът му е пресечен от множество повишения и понижения.
Буковите гори в пределите му впечатляват със своята възраст от над 170 години. Чисти или изпъстрени с ели, явори, ясени или други широколистни представители те остават в съзнанието на всеки докоснал се до тях. Горите осигуряват спокойствие и дом на множество животински видове – предпочитан е едновременно и от благородния елен, и от мечката, както и от много от птиците, срещащи се в Парка.
Повече за резерват „Пеещи скали“ ТУК.
Резерват „Соколна“ се намира в югоизточните части на Парка. Той е създаден за да запази характерните местообитания и находища на редки и застрашени от изчезване видове в района на старопланинския масив Триглав. Днес Резерватът заема площ от 1 250 ха, които се характеризират с впечатляващи карстови образования като кари, жлебове и гребени, въртопи, скални венци, ниши, пещери, пропасти и карстови извори.
Именно те, в съчетание със своеобразните климатични особености в тази част на Балкана са създали условия за развитието на невероятно растително биоразнообразие. В пределите на „Соколна“ горите са кът, но изключително интересни като състав и разпределение. Тук се срещат естествени насаждения от люляк и черен бор, както и находища от тис и казашка хвойна. За ботаниците Резерватът е рай и не случайно е наричан естествена ботаническа градина. Градина, изпълнена с много редки и застрашени видове растения и в която човек може да се полюбува на дивния еделвайс на изключително ниска за вида надморска височина.
Животинското разнообразие в пределите на „Соколна“ по нищо не отстъпва на растителното. Редица бозайници и хищници бродят сред урвите и деретата на защитената територия и намират идеални условия за живот. Резерватът със своите алпийски местообитания играе ключова роля в опазването на популациите на скалния орел и ловния сокол, както и на други грабливи птици.
Повече за резерват „Соколна“ ТУК.
Резерват „Пеещи скали“ е получил името си от едноименния скален феномен в района. Причудливите форми на скалите му пречупват ветровете, нахлуващи от юг и сътворяват мелодии и песни, които всеки любител на Балкана трябва да чуе поне веднъж в живота си. „Пеещи скали“ е разположен в североизточната част на Националния парк и е с площ близо 1 500 ха. Обявен е с цел опазване на високопланинските безлесни местообитания, естествените букови гори и характерната фауна във водосбора на река Росица. Въпреки компактната си форма и малка площ разликата в надморската височина от най-ниската до най-високата му точка е близо 1 400 м, а релефът му е пресечен от множество повишения и понижения.
Буковите гори в пределите му впечатляват със своята възраст от над 170 години. Чисти или изпъстрени с ели, явори, ясени или други широколистни представители те остават в съзнанието на всеки докоснал се до тях. Горите осигуряват спокойствие и дом на множество животински видове – предпочитан е едновременно и от благородния елен, и от мечката, както и от много от птиците, срещащи се в Парка.
Повече за резерват „Пеещи скали“ ТУК.
Резерват „Соколна“ се намира в югоизточните части на Парка. Той е създаден за да запази характерните местообитания и находища на редки и застрашени от изчезване видове в района на старопланинския масив Триглав. Днес Резерватът заема площ от 1 250 ха, които се характеризират с впечатляващи карстови образования като кари, жлебове и гребени, въртопи, скални венци, ниши, пещери, пропасти и карстови извори.
Именно те, в съчетание със своеобразните климатични особености в тази част на Балкана са създали условия за развитието на невероятно растително биоразнообразие. В пределите на „Соколна“ горите са кът, но изключително интересни като състав и разпределение. Тук се срещат естествени насаждения от люляк и черен бор, както и находища от тис и казашка хвойна. За ботаниците Резерватът е рай и не случайно е наричан естествена ботаническа градина. Градина, изпълнена с много редки и застрашени видове растения и в която човек може да се полюбува на дивния еделвайс на изключително ниска за вида надморска височина.
Животинското разнообразие в пределите на „Соколна“ по нищо не отстъпва на растителното. Редица бозайници и хищници бродят сред урвите и деретата на защитената територия и намират идеални условия за живот. Резерватът със своите алпийски местообитания играе ключова роля в опазването на популациите на скалния орел и ловния сокол, както и на други грабливи птици.
Повече за резерват „Соколна“ ТУК.
