Днес отбелязваме 45 г. от обявяването на резервата „Стенето“
05 Април 2024
Днес отбелязваме 45 г. от обявяването на резервата „Стенето“. През 1962 г. е обявен за народен парк, прекатегоризиран е в резерват през 1979 г. С площ почти 3600 хектара резерватът е вторият по големина в Национален парк „Централен Балкан“ след Джендема.
Обхваща ждрелото на река Черни Осъм, наречено Стенето, което с отвесните си скали е запазило в девствен вид уникален за Европа комплекс от планински, предимно горски, екосистеми и скални образувания. Релефът в резервата е силно разчленен от речни долове, над които се издигат стръмни каменни стени и отвесни скални венци. Стръмните скали в местностите „Хайдушкото игрило”, „Бивола”, „Станчов полугар” достигат височина до 150 метра.
Типични за „Стенето“ са пещери, пропасти и водопади. Райчовата дупка е най-дълбоката пропастна пещера в България. Тук е и Куманица – най-дългата водна пещера. Близо до резервата е и внушителният скален феномен Кралимаркова дупка. Сводестата арка някога е била пещера, а легенди свързват името й с подвизите на легендарния владетел.
Резерватът е създаден, за да защити вековни – до 280 годишни, първични букови гори, заемащи близо 79% от територията му, както и столетни смърчови гори с богатото им разнообразие от растения и животни. В горския пояс преобладават кафявите горски почви. Предимно върху варовикова скална основа, на един хектар са установени до 20 дървесни вида, сред които обикновен и воден габър, черен и бял бор, смърч, ела, офика, зимен дъб, явор и др.
Горите в резервата са букови, някои от дърветата достигат възраст 250 години. Сравнени с другите букови гори в парка, тези в „Стенето“ са запазили в най-голяма степен естествения си характер. Резерватът и периферните му територии съхраняват и най-големия масив от топлолюбиви гори с богато тревно разнообразие. Скалите са дали убежище на реликтни видове, останали тук още от времето на последния ледников период.
Скалните терени са местообитание на различни видове растения. „Стенето“ опазва над 1000 вида висши растения, около една четвърт от българската висша флора. Сред тях има голям брой ендемични, редки и защитени видове. Типични скални видове са, скален карамфил, стенно изтравниче, миризлив здравец, пурпурна детелина, рохелова каменоломка, родопски силивряк. В резервата не е позволено събирането на гъби, горски плодове, билки, брането на цветя, безпокоенето на дивите животни, а придвижването следва да бъде само по маркираните пътеки.
Животинският свят в резерват „Стенето” също се отличава с разнообразие – срещат се над 440 вида животни и птици. В него са установени около 90 вида гнездящи птици, сред които и най-голямата дневна граблива птица у нас – скалният орел, рядко срещаната врабчова кукумявка, множество пойни птици и кълвачи. Резерватът е същинско птиче царство – срещат се още осояд, бухал, уралска улулица, чинка, горска зидарка, елов певец и други. Дивите, непристъпни каньони таят легенди за минало величие, за несметни богатства, приказни съкровища и за златна река – Куманица. Те са едно от най-сигурните и в същото време най-важните български убежища за кафявата мечка – вид, унищожен в почти цяла Европа. Една от целите на резервата е да опази дома на това животно.
Животинското богатство на „Стенето“ се определя от горските местообитания, карстовия комплекс от пропасти и пещери, речната мрежа и субалпийските местообитания, срещат се представители на влечугите. В бистрите води е домът на балканската пъстърва. Каньоните на реките Куманица – както се нарича още горното течение на река Черни Осъм, и Сухата река, са убежища за едрите бозайници – вълк, сърна, елен, дива свиня, дива котка, златка, белка и язовец.
Главна река, протичаща през резервата, е Черни Осъм. По-големите й притоци са Сухата река и потоците на Конски Дол, Боров Дол, Чаушев, Данков Дол, Малък ЖиДов дол. Величественото ждрело на Черни Осъм е с дължина около 4км. Каньонът на реката се е образувал заедно с формирането на старопланинската верига. Тук изобилстват дълбоки пещери и причудливи скални феномени. 100 метровите скални стени се редуват с дълбоки пропасти, в дъното на които шумят водопади. Голямото богатство на митичната златна река – Куманица, основен приток на Черни Осъм, са вековните буки, заели над половината площ на резервата. Смесените гори от бук, ела, обикновен и воден габър внасят колорит в цветната картина, окръжена от тъмнозеления пояс на смърча. С богато дървесно разнообразие са и смесените гори – буково-елови, буково-смърчови, буково-борови и други.
В близост до резервата е интерпретираният маршрут „Беклемeто – Курт хисар“. Той започва от кръстопътя на Ком-Емине с римския път Ескус-Филипопол и се отклонява вдясно, за да продължи по античното трасе в посока към връх Курт хисар. Общата дължина на пътя е около 9 км.
От „Дерменка“ по международния туристически маршрут Е3, Ком – Емине, в източна посока се отправяме към връх Добрила. Добрила е изходен пункт за хижа Васил Левски, през върховете Левски, Купена и Костенурката през зимата или с подсичане през лятото през местността Топалица. Панорамите в тази част на планината са впечатляващи и смайват със своята красота.
В резерват Стенето природата е изградила своя храм, а човек може само да поспре, да помечтае и да оцени подаръка ѝ. Шеметните долини и непристъпни местности крият много тайни, за които хората може би не трябва да научават – защото дивите обитатели имат свой свят и своя хармония, а Стенето е техен дом от незапомнени времена.
Обхваща ждрелото на река Черни Осъм, наречено Стенето, което с отвесните си скали е запазило в девствен вид уникален за Европа комплекс от планински, предимно горски, екосистеми и скални образувания. Релефът в резервата е силно разчленен от речни долове, над които се издигат стръмни каменни стени и отвесни скални венци. Стръмните скали в местностите „Хайдушкото игрило”, „Бивола”, „Станчов полугар” достигат височина до 150 метра.
Типични за „Стенето“ са пещери, пропасти и водопади. Райчовата дупка е най-дълбоката пропастна пещера в България. Тук е и Куманица – най-дългата водна пещера. Близо до резервата е и внушителният скален феномен Кралимаркова дупка. Сводестата арка някога е била пещера, а легенди свързват името й с подвизите на легендарния владетел.
Резерватът е създаден, за да защити вековни – до 280 годишни, първични букови гори, заемащи близо 79% от територията му, както и столетни смърчови гори с богатото им разнообразие от растения и животни. В горския пояс преобладават кафявите горски почви. Предимно върху варовикова скална основа, на един хектар са установени до 20 дървесни вида, сред които обикновен и воден габър, черен и бял бор, смърч, ела, офика, зимен дъб, явор и др.
Горите в резервата са букови, някои от дърветата достигат възраст 250 години. Сравнени с другите букови гори в парка, тези в „Стенето“ са запазили в най-голяма степен естествения си характер. Резерватът и периферните му територии съхраняват и най-големия масив от топлолюбиви гори с богато тревно разнообразие. Скалите са дали убежище на реликтни видове, останали тук още от времето на последния ледников период.
Скалните терени са местообитание на различни видове растения. „Стенето“ опазва над 1000 вида висши растения, около една четвърт от българската висша флора. Сред тях има голям брой ендемични, редки и защитени видове. Типични скални видове са, скален карамфил, стенно изтравниче, миризлив здравец, пурпурна детелина, рохелова каменоломка, родопски силивряк. В резервата не е позволено събирането на гъби, горски плодове, билки, брането на цветя, безпокоенето на дивите животни, а придвижването следва да бъде само по маркираните пътеки.
Животинският свят в резерват „Стенето” също се отличава с разнообразие – срещат се над 440 вида животни и птици. В него са установени около 90 вида гнездящи птици, сред които и най-голямата дневна граблива птица у нас – скалният орел, рядко срещаната врабчова кукумявка, множество пойни птици и кълвачи. Резерватът е същинско птиче царство – срещат се още осояд, бухал, уралска улулица, чинка, горска зидарка, елов певец и други. Дивите, непристъпни каньони таят легенди за минало величие, за несметни богатства, приказни съкровища и за златна река – Куманица. Те са едно от най-сигурните и в същото време най-важните български убежища за кафявата мечка – вид, унищожен в почти цяла Европа. Една от целите на резервата е да опази дома на това животно.
Животинското богатство на „Стенето“ се определя от горските местообитания, карстовия комплекс от пропасти и пещери, речната мрежа и субалпийските местообитания, срещат се представители на влечугите. В бистрите води е домът на балканската пъстърва. Каньоните на реките Куманица – както се нарича още горното течение на река Черни Осъм, и Сухата река, са убежища за едрите бозайници – вълк, сърна, елен, дива свиня, дива котка, златка, белка и язовец.
Главна река, протичаща през резервата, е Черни Осъм. По-големите й притоци са Сухата река и потоците на Конски Дол, Боров Дол, Чаушев, Данков Дол, Малък ЖиДов дол. Величественото ждрело на Черни Осъм е с дължина около 4км. Каньонът на реката се е образувал заедно с формирането на старопланинската верига. Тук изобилстват дълбоки пещери и причудливи скални феномени. 100 метровите скални стени се редуват с дълбоки пропасти, в дъното на които шумят водопади. Голямото богатство на митичната златна река – Куманица, основен приток на Черни Осъм, са вековните буки, заели над половината площ на резервата. Смесените гори от бук, ела, обикновен и воден габър внасят колорит в цветната картина, окръжена от тъмнозеления пояс на смърча. С богато дървесно разнообразие са и смесените гори – буково-елови, буково-смърчови, буково-борови и други.
В близост до резервата е интерпретираният маршрут „Беклемeто – Курт хисар“. Той започва от кръстопътя на Ком-Емине с римския път Ескус-Филипопол и се отклонява вдясно, за да продължи по античното трасе в посока към връх Курт хисар. Общата дължина на пътя е около 9 км.
От „Дерменка“ по международния туристически маршрут Е3, Ком – Емине, в източна посока се отправяме към връх Добрила. Добрила е изходен пункт за хижа Васил Левски, през върховете Левски, Купена и Костенурката през зимата или с подсичане през лятото през местността Топалица. Панорамите в тази част на планината са впечатляващи и смайват със своята красота.
В резерват Стенето природата е изградила своя храм, а човек може само да поспре, да помечтае и да оцени подаръка ѝ. Шеметните долини и непристъпни местности крият много тайни, за които хората може би не трябва да научават – защото дивите обитатели имат свой свят и своя хармония, а Стенето е техен дом от незапомнени времена.
