Информационен бюлетин на Дирекция НП Централен Балкан

27 Март 2013

Централен Балкан


Случи се:
 
Събудиха се мечките в Централен Балкан
Потвърждават се народните вярвания, че на Благовецмечката излиза от зимното си леговище.  По данни от мониторинга на биологичното разнообразие на територията на Парка,мечките вече са излезли от състоянието си на хибернация и са активни. През месец февруари и през първата половина на месец март са регистрирани над 10 наблюдения на мечки, както и на следи от тях. Един от фотокапаните е успял да „залови“ мече в Парков участък „Стоките“. Следите на мечката са характерни и рядко могат да бъдат сгрешени с дири от други животни. Задните й стъпки наподобяват тези, оставени от бос човешки крак.
Българската митология отрежда на мечката почетно място. Приказки и легенди разказват, че мечката е произлязла от човек - девойка, изпратена от мащехата си да пере черна вълна докато стане бяла, се превърнала в мечка. Мечката се намира на границата между човешката и животинската природа: като положително същество с човекоподобна същност - като “свой” /някога е била човек/ и като същество от животинския свят  - “чужд” /стопанин на гората/. 
Мечката (Ursus arctos L.)е  застрашен вид в Европа, защитена е от Закона за биологичното разнообразие, включена е в редица международни природозащитни договорености. В Директивата на Европейския съюз за опазване на местообитанията е сред видовете от интерес за Европейската общност, които изискват обявяване на специални зони на опазване. Опазваната в Парка популация има европейска значимост. У нас e създаден План за действие за кафявата мечка, който определя дейностите за опазването на вида и предвижда осигуряване на подкрепата на хората, които живеят в близост до местообитанията му.
 
Ловно соколче изпраща данни
От четирите соколчета, освободени през 2012 г. в Национален парк Централен Балкан, едно все още ни праща данни - съобщава специално за Парковата дирекция Димитър Рагьов, ръководител на проекта „Реинтродукция на ловен сокол в България”. От трите други млади птици не се получават данни, но само за едно – Деси, е установено със сигурност, че е загинало в началото на октомври м. г. от токов удар край Стара Загора.
Според Димитър Рагьов, на пръв поглед смъртността изглежда висока, но всъщност тя е равна на смъртността на дивите млади соколи, маркирани с предаватели в Унгария и Словакия (75% за първата година). Така че новините всъщност са добри. Последното соколче –Крис, презимува в Източна Турция на брега на Черно море. От няколко дни то се придвижва на запад и сега е в Истанбул. Случайно е заснето от фотограф. Надеждата на Екипа от Проекта е, че Крис ще е оцелее и е тръгнал към България и Централен Балкан, което ще е добър индикатор за успех на Проекта. На практика, това ще значи, че птиците разпознават мястото като свое родно.
Ще припомним, че Проект „Реинтродукция на ловен сокол в България” е част от изследователската и консервационна програма на Environment Agency – Abu Dhabiи се изпълнява от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания – БАН, Федерацията на природозащитните сдружения „Зелени Балкани” и International Wildlife Consultants (UK) Ltd. с подкрепата на Дирекцията на НП „Централен Балкан” и Спатия Уайлдайф.

 Грижа за белоглавите лешояди в Централен Балкан
На 23 март (събота), доброволци от Пловдив, Стара Загора, Кърджали и Францияпочистиха площадката за подхранване на лешояди, изградена до клетката за адаптация край с. Манолово, община Павел баня – съобщава Елена Кметова, ръководител на Проект „Завръщане на лешоядите в България”. Площадката е оградена е с ограда и електропастир, за да попречи на влизането на лисици, чакали и домашни кучета и се поддържа от Федерацията на природозащитните сдружения „Зелени Балкани” в рамките на Проекта.
До площадката доброволците са посрещнати от пет белоглави лешояда, сред които и един див, немаркиран, дошъл на гости на събратята си във волиерата.
Всички събрани остатъци са заровени в специално направена яма.
Възвръщането на белоглавите лешояди в небето над Централен Балкан става възможно чрез проект „Завръщане на лешоядите в България”, осъществяван с подкрепата на финансовия инструмент LIFE на Европейската общност.
 
Резерват Джендема става на 60 години
Резерват Джендема -защитена територия Iкатегория по класификацията на Международния съюз за защита на природата (IUCN), е обявен на 28 март 1953 г. за опазване на ценни видове животни - диви кози, елени, сърни, лещарки. С площ от 4 220,2 ха, Джендема е най-големият Старопланински резерват и един от най-големите в България. Разположен е в Калоферската планина, по южния склон на Ботеввръшкия масив. Дълбоките и тесни каньони, шилестите скали и пенестите водопади внушават заслужено уважение към природата. Безспорното богатство са горите – почти недокоснати от човешка ръка и обширните пасища, превзети от вдъхващи страхопочитание скални венци. Поради уникалната си геология и климат, районът е в сърцето на съвременен център за формиране на нови видове растителни съобщества, богат на ендемични и редки растения.
В резервата са речните басейни на реките Тунджа, Бяла река и Тъжа, по чиито течения речните легла образуват стотици вирове и водни каскади. Множество водопади, сред които Голям Джендемски водопад, Сухото пръскало, Пенчовското пръскало и Райското пръскало (124,5 м) - най-високият водопад в България, придават характерните черти на пейзажа.
Горите са предимно широколистни. Доминиращ вид е букът, пръснато по групи или единично се срещат обикновен габър, воден габър, келяв габър, планински явор, шестил, мекиш, мъждрян, дървесна леска, зимен дъб, бреза, планински ясен, офика и др. Иглолистни гори има само в западната част на резервата - в района на Голям Джендемски водопад и връх Хайдут тепе, представени предимно от формацията на смърча  и единично пръснато от  ела. Смесените гори са малко, основни видове в тях са бук и смърч.
Флората е многообразна - представени са повечето от 1900-те вида и подвида висши растения, срещани в Национален парк Централен Балкан. Сред тях са консервационно значимите видове снежно кокиче, жълта и петниста тинтява, златовръх, както и локалните ендемити – Юмрукчалско шапиче и Старопланинска иглика.
В царството на животните намираме балканска пъстърва, пепелянка, усойница, смок мишкар, слепок, живороден гущер и др. Сред многобройните видове птици откриваме балкански кеклик, жълтоклюна хайдушка гарга, скалолазка, белогуш дрозд, голям пъстър кълвач, зеленогръб кълвач, скален орел. Резерватът е убежище за много видове бозайници -  горска полевка, дива котка, язовец, сърни и диви свине, както и  за символите на българската природа -  благороден елен, вълк, кафява мечка. Резерват “Джендема” е и царството на дивите кози в Националния парк.
Наричат го  Джендема /Адът/, но за планинските обитатели - вълци, мечки, елени, диви кози, царски и скални орли и много други живи създания, тук е рай.
           
 

Телефон за подаване на сигнали и жалби: +35966801277
(всеки делничен ден от 8:00 до 16:30)
+359886090658
(в извънработно време)
или е-mail адрес:
office@centralbalkan.bg