ИНФОРМАЦИОНЕН БЮЛЕТИН - 05 март 2010

08 Юни 2009

ИНФОРМАЦИОНЕН БЮЛЕТИН
на Дирекция НП Централен Балкан
--------------------------------------------------
5 март 2010 г.


Случи се:

   Нела Рачевиц – директор на Парковата дирекция, участва днес в организирания в Карлово Национален форум „Да запазим заедно българското”. Форумът се провежда под патронажа на инж. Найден Найденов – кмет на Община Карлово и поставя на общественото внимание опазването на местните български породи. В своята презентация професор Светла Бъчварова – председател на Селскостопанската академия, разглежда проблема като предизвикателство пред българското земеделие, а  професор Костадин Желев – председател на Българската национална организация на зооинженерите за развъждане на породисти селскостопански животни, представя някои въпроси, свързани опазването на местните български породи.
   В програмата на Форума е включена и презентацията на Нанко Минков – началник на сектор „Охрана и контрол” в Парковата дирекция, „Национален парк Централен Балкан и възможностите за местните общности”.

    Работна среща „Повторно въвеждане на ловен сокол в България: възможности, предизвикателства, партньорства” се провежда днес в Централния офис на Парковата дирекция в Габрово. Срещата е по инициатива на Централната лаборатория по обща екология към БАН (ЦЛОЕ) и Дирекцията и в нея участват представители на Министерството на околната среда и водите, академичната общност и неправителствени природозащитни организации. Основните презентации и дискусии са по темите  „Предпроектно проучване към програмата за повторно въвеждане на ловния сокол в  България” с докладчик  Димитър Рагьов от ЦЛОЕ, „Възможности за Ex-situ опазване на ловния сокол в Центъра за рехабилитация и размножаване на редки видове – Зелени Балкани, Стара Загора” - Иван Генчев от Федерацията от природозащитни сдружения „Зелени Балкани”, „Таксономия и генетика на ловния сокол” и опит, свързан с реинтродукцията на видове и Агенцията по околна среда на Абу Даби - д-р Андрю Диксън от Международна консултантска фирма по въпросите за дивата природа, базирана в Кармартен, Великобритания и „Дейности на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) и Дирекцията на националния парк за опазването на ловния сокол в района на парка” - Светослав Спасов от БДЗП.
Втората част на срещата е посветена на изготвянето и обсъждането на междуправителствен Меморандум за Разбирателство между Министерството на околната среда и водите на България и Агенцията по околна среда на Абу Даби за опазване на ловния сокол в България посредством програма за неговото повторно  въвеждане. 
Целта на сътрудничеството е да се запази ловният сокол (Falco cherrug) в България, да се подготви и прилага съответно национално законодателство във връзка с международните стандарти, базирани на съответното законодателство на ЕС, Конвенцията за мигриращите видове и Конвенцията за опазване на биоразнообразието. Очаква се Агенцията по околна среда на Абу Даби да подкрепи провеждането на програма за повторно въвеждане според критериите, описани в Закона за биоразнообразието на България и критериите на Световния съюз на природатa (IUCN) за реинтродукции на видове, осъществяване на програма за Ex-situ опазване на вида – чрез създаване на основна размножаваща се група от ловни соколи в плен за целите на бъдещо повторно въвеждане, провеждане на мероприятия за опазването и подобряването на местообитанията на ловния сокол в ключови местообитания на вида в България, обучение и квалификация на служители, мониторинг на състоянието на ловния сокол, неговите потенциалните местообитания и потенциални места за реинтродукция, повишаване на осведомеността сред специфични целеви групи като овчари, ловци, фермери, горски работници и ветеринари, както и сред широката общественост, относно необходимостта от опазване на ловния сокол и неговите местообитания. Съдействие и подкрепа  Агенцията може да окаже за осигуряване на техническа експертиза, приложни изследвания, включително и мониторингови програми върху други видове, което би било полезно за опазването на ловния сокол в България (например сокол скитник Falco peregrinus, белоопашат мишелов Buteo rufinus, скален орел Aquila crysaetos).
В обсъждания проект за Меморандум се предвижда Агенцията по околна среда на Абу Даби да определи като свои местни партньори Британската Международна консултантска фирма по въпросите за дивата природа, със задължения за експертна помощ и контрол на дейностите, свързани с ловния сокол в България; Централната лаборатория по обща екология при БАН - със задължения за координация и изпълнение на дейностите и Федерацията от природозащитни сдружения Зелени Балкани - със задължения по координация и изпълнение на Ex-situ дейностите. Очакванията са Министерството на околната среда и водите да определи за свой местен партньор Дирекцията на Национален парк „Централен Балкан” със задължения за координиране и подпомагане на дейностите в  територията на Парка, включени в Споразумението.
Ще припомним, че по инициатива на Дружеството за защита на хищните птици,  Българското дружество за защита на птиците, Дружеството за защита на хищните птици и Централната лаборатория по обща екология при БАН разработват План за действие за опазване на ловния сокол (Falco cherrug Gray, 1834) в България – 2011-2020 г.
Предмет на този документ е опазването на ловния сокол (Falco cherrug Gray, 1834) в България, като значим елемент на биологичното разнообразие, екосистемите и националното природно наследство, възможен ресурс за екотуризъм и в изпълнение на поети от страната ни международни ангажименти. Ловният сокол е вид, защитен от Закона за биологичното разнообразие. В Плана за действие се посочва, че от 2004 г. ловният сокол е обявен за световно застрашен вид в Червения списък на Международния съюз за защита на природата. Според изследвачите, причината е много бърз спад на световната популация (особено в централноазиатската част на гнездовия ареал), дължащ се на прекомерен улов за целите на соколарството, както и влошаване на местообитанията и влияние на химикали, използвани в селското стопанство. В Европа видът е пострадал основно от загуба и влошаване качеството на степните и сухите тревни съобщества, причинени от интензификацията на земеделието, създаване на трайни насаждения и намаляване на пасищното животновъдство, довели до намаляване на ключови видове-жертви. В България състоянието на вида е критично, след като през периода 1985-2005 г. популацията му е намаляла с минимум 50%, а спрямо 2009 г. намалението е около 90%.

     Знаете ли, че:
2010 година е обявена от Генералната асамблея на Обединените нации за Международна година на биологичното разнообразие. Целта на тази инициатива е да обедини правителствата на 193-те страни-членки на Конвенцията по биологично разнообразие и гражданите на техните страни „да работят заедно за защита на живота на Земята”. Мотото на годината - “Биологичното разнообразие е живот, биологичното разнообразие е нашият живот”, поставя в центъра на общественото внимание решаващата роля на биологичното разнообразие на планетата за благополучието на хората, отбелязва постиженията за опазване на биологичното разнообразие, окуражава усилията да се намали размера на загубата на биологично разнообразие.
България е между европейските страни с най-богато биологично разнообразие и неговото опазване чрез национална мрежа от защитени територии е държавна политика.
През 2009 г. общият брой  защитени територии у нас достига 951, с площ 582076.5 ха, което представлява посочените 5.1% от територията на страната. Разпределението на защитените територии по брой в различните категории (съгласно  IUCN) е следното:  резервати – 55; национални паркове – 3; природни забележителности – 345, поддържани резервати - 35, природни паркове -11 и защитени местности – 502.
Един от националните паркове е Централен Балкан.
Със своите вековни букови гори, прорязани от дълбоки каньони, просторни високопланински пасища и низ от сурови върхове, Национален парк “Централен Балкан” е едно от малкото съхранени райски кътчета на нашата Синя планета.
Разположен в централните части на Стара планина, на площ от 716 кв. км, паркът опазва живите съкровища на България. Разнообразният релеф с разлика в надморските височини до 1 800 м осигурява многообразие от местообитания, които превръщат „Централен Балкан” в оазис на дивия свят. Той съхранява най-богатата флора в българска защитена територия - повече от половината видове в България с установени над 90 вида редки и застрашени растения. Гръбначните животни са 211 вида - 66 % от видовете бозайници, 50 % - от земноводните, 45 % - от гнездящите птици, 40 % от видовете влечуги.
    Сред богатствата на парка са неговите гори, разположени върху 56 % от територията. Близо ¾ от тях са букови. Със средна възраст от 140 г., те са едни от най-обширните, компактни и относително неповлияни от човешка дейност букови масиви в Европа. Освен бука, в тези гори се срещат обикновен габър, обикновена леска, балканският ендемит планински явор, черен и червен бъз, шестил, лавровишня, тис, смърч, ела и тревисти растения като лудото биле, дебрянката, светликите, лазаркинята. Дъбовите гори заемат по-малка площ. В тях преобладава обикновеният горун, наричан още зимен дъб, срещат се дребнолистна липа, хиркански клен, мъждрян, а сред тревите -  влакнеста чубрица, кукуряк, кандилка, снежно кокиче. Обикновеният смърч и обикновената ела определят облика на иглолистните и смесените гори. И двата вида са много високи дървета - достигат над 50 м. Интересни са горите от бяла мура – вид, срещан само на Балканския полуостров. Находището по северните склонове на връх Вежен е единствено в Стара планина и най-северното в света.
Горите са дом и убежище на много животни. Сред тях голям брой са редки и защитени видове. Най-популярна е кафявата мечка - символ на парка. Срещат се също благороден елен, дива свиня, вълк, златка, лисица, язовец, дива котка, прилепи. От земноводните ще видим дъждовника, планинската водна жаба, жабата-дървесница, а от влечугите най-често -  медянката и смока-мишкар. Сред безгръбначните, широко разпространени в буковите гори са алпийският сечко, рядката лилава върбова пеперуда, горските мравки. Най-видимо е присъствието на птиците. В парка са установени над 220 вида, представители на всичките 13 разреда, срещани в България. Характерни са планинските птици и обитателите на старите гори. Тук ще чуем или видим дроздове и синигери, горска дърволазка, горска зидарка, жълтоглаво и червеноглаво кралче, сокерица, както и редки видове като пернатоногата и врабчовата кукумявка, белогърбият кълвач.
Високопланинската безлесна зона е с богата флора. Сред храстите разпознаваме сибирската хвойна и балканският зановец, миризливата хвойна, черна и червена боровинка, връшняк и защитеният вид благаево бясно дърво, а сред тревите - мощна и чернееща власатка и качулата гъжва. Много от видовете са ендемични, редки и защитени - самодивско лале, балканска фитеума, планински божур, жълта и петниста тинтява, троянска камбанка, различни видове шапичета, червеното омайниче, балканската теменуга. Върху варовитите терени откриваме планинския символ – еделвайса, редките видове осмолистен сребърник, балкански равнец. Върху скалните образувания в алпийския пояс растат червеникав и мраморен дебелец, нежит, златовръх, алпийска тлъстига, мечешко око.
Откритите пространства над горната граница на гората са убежище и източник на храна за 118 вида гръбначни животни, много от които отглеждат тук потомството си. Сред дивите треви откриваме лалугера, живородния и ливадния гущер, усойницата, открояват се редките пеперуди - аполонова и българска еребия - локален ендемит. Острите зъбери и скални стени предоставят сигурно убежище за цялата старопланинска популация на дивата коза. Богат е птичият свят. Срещат се обикновен мишелов, соколи, планински кеклик, ливаден дърдавец, планинска чучулига, сивогушата и планинската завирушка. Единствено тук може да се видят скалолазката и жълтоклюната хайдушка гарга. По каменните ниши гнезди скалният орел.
Крайречните местообитания и теченията на потоците и малките реки са дом на много влаголюбиви видове. В горите откриваме дървесни видове като черна елша, ива, теснолистна върба и ракита, тревисти растения, сред които панчичева пищялка и хоботниче. Край малките потоци във високопланинските ливади и пасища растат балканска петлюга, старопланинска иглика, дребно плюскавиче, влаголюбиви видове шапичета. Водите са дом за балканската пъстърва – застрашен вид в Европа, планинската водна жаба, водни змии. Свързана с реките и крайречните местообитания е и видрата – вид от Червената книга на България.
Национален парк „Централен Балкан” е резервоар за генетичните ресурси на България.
Тук са установени 2337 вида и подвида растения, сред тях 1900 вида и подвида висши, 188 вида водорасли, 229 вида мъхове 15 вида папрати, 256 вида гъби. Срещат се 10 вида локални, 10 вида български и 67 вида балкански ендемитни растения. Сред локалните ендемити са старопланинска иглика, старопланинска теменуга,  ахтарово шапиче,  кернерова метличина. Определяща е ролята на парка за опазването на застрашени от изчезване, редки и защитени видове като жълта и безстъблена тинтява, мечешко око, снежно кокиче, панчичева пищялка, мечо грозде, нарцисовидна съсънка, благаево бясно дърво, еделвайс, трансилванска камбанка, звездоцветно шапиче, родопски силивряк, ванерова симфиандра, изтравниче. 
     „Централен Балкан” е убежище за над 2 300 вида безгръбначни животни - сред които 19 вида световно застрашени, 6 вида риби, 8 вида земноводни,  14 вида влечуги, 60 вида бозайници. Сред тях са 21 вида световно и 44 вида европейски застрашени гръбначни животни. Дивата котка, благородният елен и кафявата мечка са видове, застрашени в европейски план. Популациите на 8 вида бозайници, като  снежната полевка, лалугерът, сляпото куче, обикновеният сънливец и балканската дива коза са световно значими. Паркът е обявен за орнитологично важно място със световно значение. Тук се срещат 224 вида птици, от които 123 вида гнездящи. Със световно значими популации са полубеловратата мухоловка, белогушият дрозд, балканската завирушка, балканската чучулига и южният белогръб кълвач. 25 вида, сред които орел–змияр, белоопашат мишелов, скален орел, бухал и сив кълвач, имат в парка популации от европейско значение.
    Заради своите съхранени местообитания и изключително биоразнообразие, „Централен Балкан” е защитена зона в Единната Европейска екологична мрежа НАТУРА 2000.

Телефон за подаване на сигнали и жалби: +35966801277
(всеки делничен ден от 8:00 до 16:30)
+359886090658
(в извънработно време)
или е-mail адрес:
office@centralbalkan.bg