ИНФОРМАЦИОНЕН БЮЛЕТИН - 14 май 2010 г.

14 Май 2010

ИНФОРМАЦИОНЕН БЮЛЕТИН
на Дирекция НП Централен Балкан
--------------------------------------------------
14 май 2010 г.

Случи се:

Близо 12 600 ха паркова територия предоставя Дирекцията за паша на домашни животни през тази година.
За по-голяма оперативност, заявленията бяха приемани и разглеждани в четири групи с последователност –   Приоритетна група 1 „Пасторализъм”, Приоритетна група 2 „Традиционни животновъди”, Приоритетна група 3 „Местни земеделски стопани” и четвърта група „Други заявители”.
Досега по всичките четири групи са подадени 312 заявления за площ от 19814,5 ха и по вид и брой животни общо за 26239 овце, 2072 коня и 5737 броя говеда.
Със Заповед на Директора и на основание протоколите от комисиите, разглеждали заявленията, са определени лицата, вида и броя на животните, които ще се извеждат на паша, както и конкретните пасища, които се предоставят за ползване. На основа на заповедите и след заплащане на тарифната такса се издават съответните разрешителни.
Към момента са издадени 176 разрешителни за 17 200 овце, 3216 говеда и 1146 коня за обща пасищна площ 12 588,84 ха.

Започна инвентаризацията на посетителската инфраструктура в националния парк. Целта е да се установи състоянието на обектите след зимата и предприеме необходимия ремонт и подмяна на увредената информационна и интерпретативна инфраструктура преди и в началото на активния туристически сезон. Инвентаризацията се извършва във всички паркови участъци и включва обекти за подслон, пешеходни и специализирани маршрути. За първата група се описва състоянието на територията край обекта – наличие на нерегламентирани дейности като лагеруване, огнища, замърсяване, строителни дейности. Предмет на проверката за туристическите маршрути е състоянието на трасетата и прилежащата им информационна, интерпретативна и посетителска инфраструктура, вкл. информационни табели, интерактивни табла, мостове, парапети, огнища, чешми, паркова мебел в кътовете за почивка и погледните места.
От тази година дирекцията въвежда използването на карнети в електронен формат, което ще позволи по-бързата обработка на данните.
Инвентаризацията ще приключи до края на месец май.

Обявен е пожароопасният сезон за защитената територия. В тази връзка е утвърден и вече действа Оперативният  план за противопожарна дейност за 2010 година. Планът създава административни процедури по основните противопожарни дейности: оповестяване и координация при овладяване на пожарите, превантивна противопожарна дейност, дежурства, пожаронаблюдение, доброволни групи за гасене на пожари, превантивна мобилна и техническа подготовка, оповестяване и действие при възникване на пожар, овладяване на пожари, мероприятия след овладяването на пожарите, отговорности,оценка на щетите, разследване на умишлени пожари, отчетност, координация с други ведомства.
В изпълнение на плана, парковите служители започнаха дежурства и  подвижни наблюдения, издават предписания, указания. За запознаване и ангажиране на посетителите и ползвателите в парка с мерките за спазване на противопожарните изисквания са въведени рамкови декларации - „Декларация за спазване на противопожарните правила”. Тези правила включват забрани и ограничения, сред които: паленето на огън да се извършва само на определени, обезопасени и обозначени за това места; да не се изхвърлят или оставят извън определените и обозначени за това места леснозапалими материали и отпадъци – запалими течности, стъкла, угарки и др., да не се използват оборудване и материали, способни да предизвикат пожар – сигнални и др. ракети, димки, пиратки, огнестрелно оръжие и др., специализираното оборудване - спиртници, газови и петромаксови лампи, оптически прибори и др., да се използва с повишено внимание, старателно да се следи за загасяването на огъня в откритите огнища, да не се пали дървесна, храстова и тревна растителност по високопланинските пасища, горските ливади и поляни, както и пълна забрана за палене на огън в горските масиви.
Планът оценява и пожароопасността на екосистемите.  Безлесната зона, заемаща 39 % от територията, попада в І клас пожароопасност. 20% от нея са площи с високопланински храстови съобщества - предимно от сибирска, ниска хвойна и по-малко клек, планинска и трансилванска върба. Тези съобщества - особено хвойновите, са силно пожароопасни поради наличието на леснозапалими смолисти вещества в тях. Особено рискови са елово-смърчовите и смърчовите иглолистни горски екосистеми в парковите участъци Тетевен, Троян и Карлово – резерватите Царичина, Стенето и Стара река. Над 90 % от пожароопасните местообитания са с европейска значимост съгласно Директива 92/43/ЕЕС и тяхното опазване е приоритетно.
Пожароопасни райони от първи клас са и почти всички територии, разположени на границата на Националния парк и особено тези под 800 м н. в., както и всички изкуствено създадени иглолистни горски култури, гранични територии с активно ползвани селскостопански земи, в близост до военни полигони, територии около пътища от републиканската пътна мрежа преминаващи през защитената територия.
Ще припомним, че физическите и юридически лица, които нарушават противопожарните правила в Националния парк, подлежат на санкции, може да се ограничи или спре функционирането на обекти, използването на технологично оборудване и извършването на дейности в парка, които са в нарушение на описаните в противопожарния план мерки и изисквания за опазване от пожари.

Знаете ли, че:

На 15 май се отбелязва Световния ден на климата. 
Наблюдаваните промени поставят силната проява на парниковия ефект и свързаното с него глобално затопляне сред основните проблеми на човечеството в наши дни.  В Доклад на експерти от Програмата на ООН за околната среда се прогнозира, че ако темповете на глобалното затопляне са все така интензивни, след 30 години повече от половината хора на Земята ще страдат от недостиг на вода, а 2,5 на сто от населението на планетата ще гладува.
Доказателство за опасността е и фактът, че десетте най-горещи години в историята са били след 1980 г. Глобалното затопляне е повишаването на средната температура на атмосферата и на световния океан, наблюдавано през последните десетилетия. През 20-ти век средната температура на Земята се е повишила средно с 0.6 градуса, което води до парников ефект – затопляне на долната част на атмосферата. Наред с природните източници на парникови газове - изригването на вулкани и изветряването на варовиковите скали, сред причините за силната проява на парниковия ефект и свързаното с него глобално затопляне е увеличеното изгаряне на горива в транспорта, енергетиката и промишлеността, което предизвиква отделянето на въглероден диоксид и други парникови газове. Всяка година в атмосферата се изпускат 25 млрд. тона въглероден диоксид, т. е. 70 млн. т на ден или 800 т за 8 сек.
Прогнозите за последиците от климатичните промени са неблагоприятни за човечеството:  ще се повиши температурата на земята – от 1.5 – 4.5 градуса при оптимистичните прогнози и до 7.7 градуса при песимистичните; ще се повиши нивото на световния океан; ще изчезнат цели островни групи и ще бъдат потопени крайбрежия; драстично ще се промени количеството и разпределението на валежите; ще се увеличи честотата на сушите и на ураганите; ще изчезнат горски масиви, поради изменение на естествената им среда; половината от човечеството ще страда от недостиг на вода.
Според доклада „Климатични промени”, изготвен от експерти на Световната банка, през следващите 10-20 години гъвкавостта на Европа и Централна Азия спрямо шоковите промени в климата е възможно да бъде засилена чрез подобряване на инфраструктурата и системата на екологично управление, което би имало положително въздействие върху устойчивото развитие. Независимо какви климатични промени ще настъпят, Европа и Централна Азия ще спечелят от подобряване на системата на управление на водните ресурси, от решаването на проблемите, свързани със замърсяването на околната среда, от модернизацията на занемарените инфраструктура и жилища, както и от усъвършенстването на политиката при природни бедствия. Всички тези стъпки до голяма степен биха повишили способността на региона да се справя и с проблемите на климата.  
В усилието за намаляване на глобалното затопляне може да помогне всеки от нас. Има няколко правила, спазването на които не изисква усилие, но има голям ефект: изваждайте зарядното устройство от контакта, ограничете карането на кола, перете на по-ниска температура, само със смяната на една обикновена крушка с енергоспестяваща ще намалите със 70 кг въглеродния двуокис в атмосферата, зареждайте биодизел, засадете дръвчета - всяко дърво абсорбира 1 тон въглероден двуокис.
Този факт потвърждава ролята на горите срещу промените на климата. Благодарение на тях се пречистват въздуха и водите, регулира се климата, образува се почвата и се противостои на ерозията, болестите и вредителите, намаляват се щетите от природни бедствия. Сериозна е ролята на старите гори за намаляване на глобалното затопляне чрез мъртвата дървесина – едно своеобразно огромно дългосрочно хранилище на въглерод.
Затова и значението на Национален парк Централен Балкан, на неговите вековни горски масиви, се определя както от тяхната природозащитна ценност, така и от дългосрочните ползи на екологичните услуги, които те предоставят на хората, на ролята им за поддържане на равновесието в естествения свят, за биологичното разнообразие, за защитата на природата и за живота на човека.


Утре – 15 май, е празникът на Габрово. Градът на Рачо Ковача ще отбележи своята 150-годишнина. Нашият поздрав е за всички жители на града, обединил възрожденските традиции със съвременния търсещ дух. Въздигнал името ГАБРОВЕЦ в емблема на изобретателност, трудолюбие и постоянство, а ГАБРОВО – в световна столица на жизнеутвърждаващия целебен смях.
Честит празник!

Очаквайте в следващия бюлетин:
-    актуални новини
 

Телефон за подаване на сигнали и жалби: +35966801277
(всеки делничен ден от 8:00 до 16:30)
+359886090658
(в извънработно време)
или е-mail адрес:
office@centralbalkan.bg