На днешната дата е обявен резерват „Боатин“
12 Юни 2024
Резерват „Боатин” е обявен на 12 юни 1948 г. и е най-старият от деветте резервата в Национален парк „Централен Балкан”. „Боатин” е защитена територия I категория по класификацията на Международния съюз за защита на природата.
Разположен върху площ от 1597.2 ха, Резерватът заема северните склонове на западния дял на Средна Стара планина под връх Тетевенска Баба. Намира се в землището на с. Черни Вит – Тетевенско, северно от връх Тетевенска Баба и обхваща басейна на река Черни Вит с надморска височина от 800 м до около 2000 м. Горната му граница „опира” в алпийската част на планината, заета от субалпийски и алпийски пасища. Територията е силно пресечена, стръмна и труднопроходима. От централното било на планината се спускат многобройни и много стръмни в горната си част била. Спускащите се надолу реки Боатинска, Средна, Момина, Брусов дол, Калмишки дол и Телитски дол дават началото на р. Черни Вит. Скалната основа е доста разнообразна. Доминират гранитни формации, а в по-ниските части се срещат пясъчници и глинести варовити лиски. Почвите са кафяви горски и планинско горски тъмноцветни.
Основното предназначение на Резервата е да се запазят вековните букови гори, известни като боатински бук. Те са едни от най-старите не само у нас и на Балканския полуостров, но и в Европа. Освен това, в покойните и тихи боатински гори, богати на вода и храна, се срещат голям брой видове животни, чието запазване е много важна задача на тази защитена територия. Висшата флора в Резервата е представена от около 550-600 вида. В него са регистрирани 8 ендемични вида, половината от които са български и половината – балкански ендемити. Българският ендемит трицветна острица, е регистриран досега само в тази част на Парка. Реликтните видове са два – планински явор (жешля) и български скален копър.
В растителната покривка преобладават горските екосистеми, заемащи 99% от територията на Резервата. Основни дървесни видове са букът и смърчът. Доминира формацията на бука, която покрива 82% от площта. Буковите гори формират основния пояс в резервата с ширина 600-800 м от 800 до 1580/1680 м н.в. Средната им възраст е 150 години, а отделни дървета надхвърлят 180-200 години и стигат височина 40 и повече метра.
В буковия пояс се срещат балканските ендемити – планински явор, мизийска камбанка и панчичева пищялка. Разпространени са и редки видове като лудо биле, планинска дилянка и хоботниче. В непосредствена близост до Резервата се намира единственото находище на клек в Средна Стара планина.
Животинският свят е многообразен. Срещат се около 80 вида птици, 64 от тях гнездящи, като уралска улулица – древен пришълец по нашите земи от времената на последните заледявания, едно от малкото реликтни гръбначни животни, пернатонога кукумявка, полубеловратова мухоловка, южен и черен кълвач, сокол скитник. Резерватът е убежище за характерните за планинската зона на умерения пояс животни – кафява мечка, вълк, лисица, дива котка, бялка, златка, благороден елен, сърна, дива свиня. В недалечно минало рисът също е обитавал тези гори.
Разположен върху площ от 1597.2 ха, Резерватът заема северните склонове на западния дял на Средна Стара планина под връх Тетевенска Баба. Намира се в землището на с. Черни Вит – Тетевенско, северно от връх Тетевенска Баба и обхваща басейна на река Черни Вит с надморска височина от 800 м до около 2000 м. Горната му граница „опира” в алпийската част на планината, заета от субалпийски и алпийски пасища. Територията е силно пресечена, стръмна и труднопроходима. От централното било на планината се спускат многобройни и много стръмни в горната си част била. Спускащите се надолу реки Боатинска, Средна, Момина, Брусов дол, Калмишки дол и Телитски дол дават началото на р. Черни Вит. Скалната основа е доста разнообразна. Доминират гранитни формации, а в по-ниските части се срещат пясъчници и глинести варовити лиски. Почвите са кафяви горски и планинско горски тъмноцветни.
Основното предназначение на Резервата е да се запазят вековните букови гори, известни като боатински бук. Те са едни от най-старите не само у нас и на Балканския полуостров, но и в Европа. Освен това, в покойните и тихи боатински гори, богати на вода и храна, се срещат голям брой видове животни, чието запазване е много важна задача на тази защитена територия. Висшата флора в Резервата е представена от около 550-600 вида. В него са регистрирани 8 ендемични вида, половината от които са български и половината – балкански ендемити. Българският ендемит трицветна острица, е регистриран досега само в тази част на Парка. Реликтните видове са два – планински явор (жешля) и български скален копър.
В растителната покривка преобладават горските екосистеми, заемащи 99% от територията на Резервата. Основни дървесни видове са букът и смърчът. Доминира формацията на бука, която покрива 82% от площта. Буковите гори формират основния пояс в резервата с ширина 600-800 м от 800 до 1580/1680 м н.в. Средната им възраст е 150 години, а отделни дървета надхвърлят 180-200 години и стигат височина 40 и повече метра.
В буковия пояс се срещат балканските ендемити – планински явор, мизийска камбанка и панчичева пищялка. Разпространени са и редки видове като лудо биле, планинска дилянка и хоботниче. В непосредствена близост до Резервата се намира единственото находище на клек в Средна Стара планина.
Животинският свят е многообразен. Срещат се около 80 вида птици, 64 от тях гнездящи, като уралска улулица – древен пришълец по нашите земи от времената на последните заледявания, едно от малкото реликтни гръбначни животни, пернатонога кукумявка, полубеловратова мухоловка, южен и черен кълвач, сокол скитник. Резерватът е убежище за характерните за планинската зона на умерения пояс животни – кафява мечка, вълк, лисица, дива котка, бялка, златка, благороден елен, сърна, дива свиня. В недалечно минало рисът също е обитавал тези гори.
