С днешна дата са обявени два от резерватите в Национален парк "Централен Балкан"
11 Юли 2023
Резерват „Соколна“
Резерват „Соколна“ е част от Национален парк Централен Балкан. Обявен е за резерват на 11 юли 1979 г., за да се запазят характерни местообитания и находища на редки и защитени видове в старопланинския масив Триглав. Резерватът е разположен по източните склонове на масива, като обхваща и части от водосборите на реките Соколна и Кюй дере.
Релефът е представен от недостъпни скални масиви, стръмни и урвести варовикови склонове, които придават на долината на река Соколна каньоновиден изглед.
Установени са над 600 вида представители на висшите растения, от които 40 са редки и застрашени. Сред тях е и старопланинският еделвайс.
Съчетанието на релефа и растителните съобщества благоприятства разнообразието на животинския свят. Резерват Соколна е дом за 21 вида бозайници и над 60 вида птици
Горите са съставени от дъб, габър, мъждрян, явор, както и смесени - буково-смърчови и буково-борови. Тисът е рядък вид, включен в Червената книга на България и защитен от закона. В древността го използвали, заради здравата му дървесина. В резерват Соколна още личат следите от вдълбаните в скалите пътеки за свалянето на дървесината.
Резерват Соколна е една от естествените градини на България. Тя съхранява множество редки и застрашени растения, сред които, жълт планински крем – наричан още самодивско лале, черно изтравниче, копитник, родопски силивряк и други.
Едрите бозайници са представени от благородния елен, сърната, дивата свиня. Срещат се още белка, лисица, язовец и пъстър пор.
Богат е птичият свят. В близост до територията на резервата продължава реинтродуцирането на белоглавия лешояд. Възстановяването на стабилни популации на едрите европейски лешояди е от огромно значение за природата.
Основният достъп до резервата е откъм село Габарево. Маршрутът е скалист, стръмен, но изключително красив и панорамен. За любителите на пешеходния планински туризъм през резервата минават части от две туристически пътеки, специално маркирани, защото отклоняването от тях е забранено.
Резерват „Пеещи скали“
Резерватът „Пеещи скали” е разположен в североизточната част на Парка. Обявен е за такъв на 11 юли 1979г. Създаден е с цел да се запазят високопланински безлесни местообитания, естествени букови гори и характерна фауна във водосбора на река Росица. На територията от близо 1500 хектара блика диво великолепие от живот, форми и багри. Резерватът носи името “Пеещи скали” заради чудния феномен – скалните образувания по билото в източните части на Калоферската планина и тяхната загадъчна песен с гласа на ветровете.
Релефът е пресечен с множество повишения и понижения, отвесни скали, лавинни легла, малки полянки.
Резерватът е богат в хидрографско отношение и обхваща изворите, и най-горните течения, на няколко реки. Територията му обхваща горните части от водосборите на реките Цървулщица и Багарещица, притоци на река Росица.
Сред горската растителност доминира букът. Относително неповлияни от човека, горите се отличават с девственост и вековност – възрастта на дърветата стига до над 170 години. Представител на иглолистните е обикновената ела. Освен нея, спътници на бука са обикновен и планински явор, офика, планински ясен, бряст.
Растителното богатство на Пеещи скали се допълва от червена и черна боровинка, а по високопланинските поляни преобладават сибирска хвойна, килими от минзухари покриват поляните на резервата. В горската част се среща лавровишнята, а по влажните скали – родопският силивряк. В резервата не е позволено събирането на гъби, горски плодове, билки, брането на цветя, безпокоенето на дивите животни, а придвижването следва да бъде само по маркираните пътеки.
Резерватът е дом на сърни, вълци, диви кози. В гъстите букови гори потайно обитават златки и диви котки, невестулки и белки, срещат се и диви свине. По стръмните склонове броди и величественият господар на гората – кафявата мечка.
Птичето многообразие на резервата е изключително. В горите гнездят кълвачи, бухал, горска улулица, обикновена кукумявка. Множество хищни птици кръжат в небето над резервата. Тук се среща и най-големият орел у нас – скалният.
Резерват Пеещи скали е достъпен с изкачване откъм хижа Мазалат. Хижата се намира в местността Мандрището. Оттук започват туристически маршрути, които водят до някои от най-величествените върхове на Стара планина.
Пеещите скали са един от най-популярните скални феномени в националния парк.
Резерват „Соколна“ е част от Национален парк Централен Балкан. Обявен е за резерват на 11 юли 1979 г., за да се запазят характерни местообитания и находища на редки и защитени видове в старопланинския масив Триглав. Резерватът е разположен по източните склонове на масива, като обхваща и части от водосборите на реките Соколна и Кюй дере.
Релефът е представен от недостъпни скални масиви, стръмни и урвести варовикови склонове, които придават на долината на река Соколна каньоновиден изглед.
Установени са над 600 вида представители на висшите растения, от които 40 са редки и застрашени. Сред тях е и старопланинският еделвайс.
Съчетанието на релефа и растителните съобщества благоприятства разнообразието на животинския свят. Резерват Соколна е дом за 21 вида бозайници и над 60 вида птици
Горите са съставени от дъб, габър, мъждрян, явор, както и смесени - буково-смърчови и буково-борови. Тисът е рядък вид, включен в Червената книга на България и защитен от закона. В древността го използвали, заради здравата му дървесина. В резерват Соколна още личат следите от вдълбаните в скалите пътеки за свалянето на дървесината.
Резерват Соколна е една от естествените градини на България. Тя съхранява множество редки и застрашени растения, сред които, жълт планински крем – наричан още самодивско лале, черно изтравниче, копитник, родопски силивряк и други.
Едрите бозайници са представени от благородния елен, сърната, дивата свиня. Срещат се още белка, лисица, язовец и пъстър пор.
Богат е птичият свят. В близост до територията на резервата продължава реинтродуцирането на белоглавия лешояд. Възстановяването на стабилни популации на едрите европейски лешояди е от огромно значение за природата.
Основният достъп до резервата е откъм село Габарево. Маршрутът е скалист, стръмен, но изключително красив и панорамен. За любителите на пешеходния планински туризъм през резервата минават части от две туристически пътеки, специално маркирани, защото отклоняването от тях е забранено.
Резерват „Пеещи скали“
Резерватът „Пеещи скали” е разположен в североизточната част на Парка. Обявен е за такъв на 11 юли 1979г. Създаден е с цел да се запазят високопланински безлесни местообитания, естествени букови гори и характерна фауна във водосбора на река Росица. На територията от близо 1500 хектара блика диво великолепие от живот, форми и багри. Резерватът носи името “Пеещи скали” заради чудния феномен – скалните образувания по билото в източните части на Калоферската планина и тяхната загадъчна песен с гласа на ветровете.
Релефът е пресечен с множество повишения и понижения, отвесни скали, лавинни легла, малки полянки.
Резерватът е богат в хидрографско отношение и обхваща изворите, и най-горните течения, на няколко реки. Територията му обхваща горните части от водосборите на реките Цървулщица и Багарещица, притоци на река Росица.
Сред горската растителност доминира букът. Относително неповлияни от човека, горите се отличават с девственост и вековност – възрастта на дърветата стига до над 170 години. Представител на иглолистните е обикновената ела. Освен нея, спътници на бука са обикновен и планински явор, офика, планински ясен, бряст.
Растителното богатство на Пеещи скали се допълва от червена и черна боровинка, а по високопланинските поляни преобладават сибирска хвойна, килими от минзухари покриват поляните на резервата. В горската част се среща лавровишнята, а по влажните скали – родопският силивряк. В резервата не е позволено събирането на гъби, горски плодове, билки, брането на цветя, безпокоенето на дивите животни, а придвижването следва да бъде само по маркираните пътеки.
Резерватът е дом на сърни, вълци, диви кози. В гъстите букови гори потайно обитават златки и диви котки, невестулки и белки, срещат се и диви свине. По стръмните склонове броди и величественият господар на гората – кафявата мечка.
Птичето многообразие на резервата е изключително. В горите гнездят кълвачи, бухал, горска улулица, обикновена кукумявка. Множество хищни птици кръжат в небето над резервата. Тук се среща и най-големият орел у нас – скалният.
Резерват Пеещи скали е достъпен с изкачване откъм хижа Мазалат. Хижата се намира в местността Мандрището. Оттук започват туристически маршрути, които водят до някои от най-величествените върхове на Стара планина.
Пеещите скали са един от най-популярните скални феномени в националния парк.
