Регистрирай се Забравена парола
(A+)
По-голям шрифт: А+
По-малък шрифт: A-
Нормален шрифт: A

Честит празник на резерват „Царичина“

18 Юли 2025
На 18-ти юли честваме 76 години от обявяването на резерват „Царичина“. В пределите му се опазват в естествено състояние гори от смърч, бук, смесени буково-елови гори, както и гори от бяла мура – балкански ендемит и вид оцелял до днес още от ледниковия период. Муровите гори в Резервата се явяват и най-северната граница на разпространение на вида, което ги прави и още по-значими, а тяхното опазване – приоритет. Обект на защита са и множество редки видове растения и животни, които са характерни за района на вр. Вежен.

През годината на създаването си – 1949 г. Резерватът е заемал площ от едва 10 ха. До началото на 90-те години на 20 век той е разширяван шест пъти и днес със своята площ от 3 418,7 ха е третият по големина резерват в границите на Национален парк „Централен Балкан“. Територията му обхваща вр. Вежен и водосборите на реките Заводна и Стара Рибарица. „Царичина“ е изпъстрена с високи хребети и дълбоки речни долини, със скалисти участъци и внушителни гори. Ежегодно привлича множество посетители, които остават запленени от красотата на природата й.

Сред растенията, обект на защита, е и червеното омайниче – още един от символите на Резервата. Народното име на растението – цариче произлиза от легенда за Тамара – дъщерята на цар Иван Асен Втори, която се разболяла тежко и била изпратена от баща си да се възстановява в Тетевенския балкан. Чудната природа на Балкана, спокойствието и червените цветя, които тя закичвала в косите си, постепенно оказали своето благотворно влияние върху царската дъщеря и тя оздравяла. След заминаването на Тамара местните овчари, спомняйки си я с любимото й омайчниче в косите, започнали да наричат растението цариче, а поляната, по която растяло и по която тя  се разхождала Царичина поляна, от където всъщност произлиза и името на Резервата.

Повече за Резерват „Царичина“ ТУК.