Галерия

22/05/2018 Денят на биологичното разнообразие беше отбелязан в детска градина в Габрово

Дирекция „Национален парк Централен Балкан“ организира празник в габровската детска градина „Радост“–1, група „Пчелица“ по повод Международния ден на биологичното разнообразие. Експерт от дирекцията запозна малчуганите с дивите животни и заедно потърсиха техни „роднини“ сред домашните животни. Децата разгледаха с интерес паячета под лупа и после ги нарисуваха. Запознанството с Парка и дивата природа ще продължи с подарените от Дирекцията образователни материали.

Виж повече  >>
18/05/2018 21 май – Европейски ден на мрежата от защитени зони Натура 2000

Денят на мрежата Натура 2000 се отбелязва съгласно специална декларация, подписана през 2017 г. от Европейската комисия, Европейския парламент, Председателството на Съвета и Комитета на регионите. Датата е определена във връзка с одобрената през 1992 г. Директива за местообитанията на ЕС, която, заедно с Директивата на птиците (одобрена по-рано през 1979 г. и изменена през 2009 г.), създава основа за изграждане на Мрежата. В края на 2017 г., в рамките на двустранна среща между представители на българските институции и на Европейската комисия, наред с обсъжданите въпроси за изграждането и управлението на Мрежата в България, е решено от 2018 г. в България да се отбелязва Европейския ден на мрежата от защитени зони Натура 2000.

Виж повече  >>
16/04/2018 Процедура за случайно разпределение на свободни пасища

Дирекция "Национален парк Централен Балкан" обявава график за провеждане на процедура по случайно разпределение на свободни пасищни площи на територията на Националния парк

Виж повече  >>
02/04/2018 ДНП „Централен Балкан“ подреди двe изложби за Седмицата на гората

Дирекция Национален парк „Централен Балкан“ представя две изложби, посветени на Седмицата на гората 2-8 април 2018 г. Художествена фотоизложба на тема „Балканът – вечната приказка“ днес очаква гости на официално откриване на Седмицата на гората в габровската зала „Възраждане“. Колекцията е от 18 пълноцветни фотоса с емблематични пейзажи от НП „Централен Балкан“.

Виж повече  >>
02/04/2018 Горите са гордостта на НП "Централен Балкан“

Горите в НП „Централен Балкан“ са уникални за Европа . Заемат 61 % от територията, голяма част от тях са строго защитени с включването им в резервати. Разпределението на дървесните видове е повлияно от разликата в надморските височини, разликата в климатичните и почвени условия, сложния релеф, изложението и екологичните изисквания на видовете.

Виж повече  >>
02/04/2018 „За Балкана с любов“ е инициативата на ДНП „Централен Балкан“ за Седмицата на горатa

Дирекцията на Националния парк „Централен Балкан“ посвети на Седмицата на гората първото пролетно почистване в Парка. Под мотото „За Балкана с любов“ доброволците – ученици от Природо-математическата гимназия „Никола Обрешков“ в Казанлък посетиха Екопътеката „Бяла река“, един от най-популярните туристически обекти в „Централен Балкан“.

Виж повече  >>
28/03/2018 Най-големият Старопланински резерват „Джендема“ има рожден ден днес

Резерват „Джендема“ в Национален парк „Централен Балкан“ е обявен на 28 март 1953 г. за да опази ценни видове животни - диви кози, елени, сърни, лещарки. С площ от 4 220,2 ха, „Джендема“ е най-големият Старопланински резерват и един от най-големите в България. Разположен е в Калоферската планина, по южния склон на Ботеввръшкия масив. Дълбоките и тесни каньони, шилестите скали и пенестите водопади внушават заслужено уважение към природата.

Виж повече  >>
22/03/2018 Световен ден на водата

Генералната асамблея на Обединените нации определя като Световен ден на водата да се чества 22 март, празникът се отбелязва официално от 1993 г. Инициативата да се посвети специален ден на водата (World Water Day) се поражда през 1992 г. на Конференцията на Обединените нации „Екология и развитие”, проведена в Рио де Жанейро, Бразилия.

Виж повече  >>
08/03/2018 Европейска седмицa на устойчивото развитие - 30 май - 5 юни 2018 г.

Европейската седмица на устойчивото развитие е общоевропейска инициатива, организирана ежегодно от Европейската мрежа за устойчиво развитие (ESDN) и подкрепена от Министерството на устойчивото развитие и туризма на Австрия, Министерството на екологичния и солидарен преход на Франция, Федералното канцлерство и Съвета по устойчиво развитие на Германия.

Виж повече  >>
08/03/2018 НП „Централен Балкан“ с нова образователна програма

Целта е да допринесе за разнообразяване на природозащитното образование в урочната и извънкласната работа на училищата. За тази година са предвидени дейности по две образователни инициативи.

Виж повече  >>
02/03/2018 Дванадесето издание на конкурса "Мими Праматарова"

Национален доверителен екофонд, Национален парк „Рила“ и Фондация „Екологичен форум плюс” обявяват за дванадесета поредна година Национална награда за природозащита "Мими Праматарова" 2018

Виж повече  >>
28/02/2018 Утвърден е Годишният план за пашата и ползването на сено в НП „Централен Балкан“, 2018 г.

Със Заповед на Директора на Парковата дирекция днес, 28.02.2017 г. е утвърден Годишен план за пашата и ползването на сено в Национален парк „Централен Балкан“, 2018 г.

Виж повече  >>
23/02/2018 НП „Централен Балкан" отличи учaстници в конкурс за детска рисунка

Експерти от дирекция на парка връчиха награди на участниците в Националния конкурс за детска рисунка „Наследници на Дечко Узунов.

Виж повече  >>
21/02/2018 Биосферен парк „Централен Балкан“ ще кандидатства за участие в проект на ЮНЕСКО

​Биосферен парк „Централен Балкан“ има възможност да кандидатства за участие в проект на ЮНЕСКО. Това беше една от темите, обсъдени днес на първата работна среща на координационния съвет към парка, която се проведе в габровския офис на Дирекцията „Национален парк „Централен Балкан“ към МОСВ. В съвета членуват представители на общините (чиито територии са част от биосферния парк) и на Изпълнителната агенция по горите към МЗХГ.

Виж повече  >>
21/02/2018 Провежда се мониторинг на совите в НП „Централен Балкан“

Вече седмица продължава мониторинга на нощните грабливи птици в Националния парк. Теренната работа е в изпълнение на годишния план за мониторинг на биологичното разнообразие в Парка. Въпреки неблагоприятното време във високите части на планината, парковите служители са установили горска улулица - един от осемте вида сови, обитатели на Парка.

Виж повече  >>
20/02/2018 Обявление за провеждане на втори търг с тайно наддаване за продажба на мотоциклет

На основание чл. 4(1), чл. 1(2), чл. 6 от Наредба 7/14.11.97г. за продажба на движими вещи - частна държавна собственост и чл. 7, т. 5 от Правилника за устройството и дейността на дирекциите на националните паркове ДИРЕКЦИЯ „НАЦИОНАЛЕН ПАРК ЦЕНТРАЛЕН БАЛКАН” обявява:

Виж повече  >>
02/02/2018 ПОКАНА за участие в среща-представяне на проект на Годишен План за паша и ползване на сено в Национален парк „Централен Балкан“, 2018 г.

Във връзка с разработването и оповестяването на Проект на Годишен план за пашата и ползването на сено в Национален парк „Централен Балкан“, 2018 г. Парковата дирекция кани всички заинтересовани страни на среща-представяне на проекта на документа, както и на реда и условията за ползване на планинските пасища на територията на Парка през 2018 г.

Виж повече  >>
29/01/2018 Обявление за провеждане на търг с тайно наддаване за продажба на автомобили

На основание чл. 4(1), чл. 1(2), чл. 6 от Наредба 7/14.11.97г. за продажба на движими вещи - частна държавна собственост и чл. 7, т. 5 от Правилника за устройството и дейността на дирекциите на националните паркове ДИРЕКЦИЯ „НАЦИОНАЛЕН ПАРК ЦЕНТРАЛЕН БАЛКАН” обявява:

Виж повече  >>
29/01/2018 2 февруари – Световен ден на влажните зони

Световният ден на влажните зони е свързан с Конвенцията за влажните зони с международно значение. Наричат я още Рамсарска конвенция, тъй като е приета на 2 февруари 1971 г. в град Рамсар, Иран. Тя е първият от съвременните глобални международни договори за опазване и устойчиво ползване на природните ресурси.

Виж повече  >>
26/01/2018 Проект на годишен план за пашата и ползване на сено в НП "Централен Балкан", 2018 г.

Със заповед на директора на Парковата дирекция е оповестен проект на Годишен план за пашата и ползването на сено в Национален парк "Централен Балкан" за 2018 г.

Виж повече  >>
25/01/2018 102 ПРОЕКТА НА УЧЕНИЦИ ОТ ЦЯЛАТА СТРАНА СА ДОПУСНАТИ ДО УЧАСТИЕ В ПОРЕДНОТО ИЗДАНИЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ УЧЕНИЧЕСКИ КОНКУРС „ПОСЛАНИЦИ НА ЗДРАВЕТО” 2017/2018 г.

102 проекта на ученици от 1-ви до 12-ти клас от цялата страна са допуснати до участие в Националния ученически конкурс „Посланици на здравето”, за учебната 2017/2018 г. Конкурсът се организира от Министерството на здравеопазването, в партньорство с Министерството на образованието и науката, Министерството на културата, Министерството на младежта и спорта, Министерство на околната среда и водите и Представителството на Европейската комисия в България.

Виж повече  >>
17/01/2018 Нов вид от групата на кръглолистната камбанка е установен в Национален парк „Централен Балкан“

Научни изследвания в масива Триглав на Национален парк „Централен Балкан“ установиха нов вид от групата на кръглолистната камбанка (Campanula rotundifolia L.).

Виж повече  >>
11/01/2018 Открити са три нови за НП „Централен Балкан“ вида растения

Трите нови за територията на Национален парк „Централен Балкан“ вида висши растения – полски окситропис, източна каменоломка и скална острица, са установени през изминалата 2017 г. Досега те не са съобщавани за флористичния район, в който попада Парка.

Виж повече  >>
14/12/2017 Пета мечка с GPS-GSM нашийник обитава Национален парк „Централен Балкан“

Екип на Сдружението за дива природа „Балкани“ е уловил кафява мечка и поставил GPS-GSM нашийник и микрочип за идентификация. Животното е уловено на 12 декември над село Черни Осъм до границата на националния парк . Мечокът е мъжки,  6-7 годишен с тегло над 190 кг и в добро здраво

Виж повече  >>
07/12/2017 Сигнал за бракониерство в „Централен Балкан“ провери дирекцията на парка

Дирекцията на НП „Централен Балкан“ провери сигнал за присъствие на хора с ловно оръжие в хижа „Певците“ - парков участък Карлово, в защитената територия където внасянето на ловно оръжие и ловът са забранени. В хижата парковите охранители са посрещнати от петима мъже с шес

Виж повече  >>

Архив новини

Покажи

Пещера Птича дупка

Пропастната пещера Птича дупка се намира в източния дял на Троянския Балкан. Заради изключителната си красота може да се нарече “перлата сред троянските пещери”. Входовете й се намират северно от местността Радия трап сред гора и за намирането им няма характерни ориентири.

Виж повече
Масив Триглав

Масивът "Триглав" е една от най-атрактивните части на Националния парк "Централен Балкан". Издига се на 2276 м. надморска височина.

Виж повече
Местност Кривините

Тук планината е прорязана от стръмни лавинни улеи, гърмят леденостудените води на Дяволската река.

Виж повече
Връх “Бузлуджа”

На изток от Шипка се издига друг исторически връх - Бузлуджа. В подножието му загива войводата Хаджи Димитър, водил неравен бой, начело на малка чета срещу многоброен противник на 30 юли 1868 г.  

Виж повече
Връх Юмрука

Връх Юмрука (1818 м) се намира почти в централната част на Стара планина. Той попада в територията на Национален парк Централен Балкан.

Виж повече
Пещера Съева дупка

Наречена е на имената на братята Сейо и Съю, които тук са се укривали от турците по време на робството. При преустройството на пещерата са намерени кости на животни, глинени съдове, монети, датиращи от времето на римската империя и император Антоний.

Виж повече
Ждрелото на Бяла река

Със своите водопади, прагове и скалисти теснини, Бяла река е определена като най-забележителната в България – с дължина 37 км и водосборна площ 239 кв. км.

Виж повече
Връх Марагидик

Връх Марагидик – Хубавата Мара – е един от най-красивите върхове в Средна Стара планина. Той остава встрани от централното било, но е висок (1889 м.) и видим от цялото северно подножие на планината източно от прохода Беклемето.

Виж повече
Връх Голям Купен

Височината му е 2169 м. Намира се по билния маршрут х. Добрила – вр. Ботев, който се движи по вододелното било на Троянска и Калоферска планина.

Виж повече
Връх Капаклия

Върхът разделя Селската и Капаклийската, от сливането на които се образува една от най-големите ни реки – Тунджа.

Виж повече
Връх Козя стена

Върхът е с височина 1707,9 м и е вододел между реките Пенчовска и Тъжа.

Виж повече
Връх Седльовец

Върхът е висок 1189,9 м и се издига на север от местността Гроба и южно от Дълбока река.

Виж повече
Връх Кадемлия

Връх Кадемлия (Везир тепе) – 2275.4 метра надморска височина е вторият по височина връх в Национален Парк “Централен Балкан”.

Виж повече
Връх Параджик

Връх Параджик – 2208 метра надморска височина, се намира между връх Ботев и връх Юрушка грамада.

Виж повече
Връх ”Юрушка грамада”

Върхът е висок 2136,2 м. Той е част от маршрута вр. Ботев – х. Тъжа, минаващ по откритите, високи части на планината, където времето се променя много бързо, често духат силни ветрове, а през лятото падат градушки.

Виж повече
Връх Добрила

Той бележи началото на билния маршрут х. Добрила – вр. Ботев, който се движи по вододелното било на Троянска и Калоферска планина.

Виж повече
Връх Костенурката

Върхът следва източно от връх Купена, след преминаването на масива на Кръстците.

Виж повече
Връх Кръстците

Намира се по билния маршрут х. Добрила – вр. Ботев, който се движи по вододелното било на Троянска и Калоферска планина. Не се препоръчва за използване през зимата, защото е лавиноопасен.

Виж повече
Връх Жълтец

С този връх завършва скалистата част на Стара планина, която има по алпийски облик. На запад от него е Костенурката. Жълтец се достига след стръмно изкачване по здападния му ръб, наречен Брустовете.

Виж повече
Връх Равнец

Равнец е страничен масив, отделен от централното било от дълбоковрязаната долина на Стара Река. Той е разположен между два резервата – “Джендема” и “Стара река”.

Виж повече
Рид Куманица

Ридът Куманица се спуска от северната страна на връх Левски (Амбарица) към река Черни Осъм.

Виж повече
Връх Момина могила

Връх Момена могила остава северно от централното било и се издига над хижа Амбарица.

Виж повече
Връх Козя стена

Връх Козя стена завършва субалпийския, скалист, варовиков ансамбъл, разположен в най-западната част на Троянската планина. Самият връх е можеби най-впечатляващ от поредицата Ушите, Кучето, Боба (Баба).

Виж повече
Връх Кучето

Този скалист връх е разположен непосредствено на запад от запомнящата се Козя стена. Той е частот главното било, но не е особено висок.

Виж повече
връх Ушите

Върхът е част от масивния Веженски дял на планината.

Виж повече
връх Тетевенска баба

Върхът е страж на западната граница на парка. Височината му е 2071 м. на изток от него се простират обширните пасища на Булованя.

Виж повече
Връх Вълчата глава

Връх Вълчата глава, по известен с турското си име Куртбашица е част от високото вододелно било белязано освен от него от върховете Росоватец, Зелениковец и острата пирамида на връх Марагидик (Русалка).

Виж повече
Връх Зелениковец

Връх Зелениковец е разположен в източната част на “Централен Балкан”, височината му е 1681 м.

Виж повече
Връх Калпака

Връх Калпака е двуглав връх северно от пътеката връх Ботев – хижа Тъжа.

Виж повече
връх Вежен

Връх Вежен е най-високият от Веженския масив (2198 м.) и седми по височина сред първенците на Балкана.

Виж повече
Каньонът на река Черни Осъм

Най-прекрасният каньон в Стара планина – прочутото Стене, включено в едноименния резерват. Той е изпъстрен с множество пещери, сред които е и Райчова дупка - най-дълбоката пещера в България.

Виж повече
Погледно място "Стесни магаре"

Непосредствено след Къдравото дере се изкачва каменисто възвишение, завършващо със скално стеснение, през което може да премине само едно магаре.

Виж повече
Скален феномен Стара река

Скалният феномен Стара река е всъщност самият “вход” на едноименния резерват над град Карлово.

Виж повече
Скален мост Крали Маркова дупка

Уникалният скален мост Крали Маркова дупка представлява по своята същност пещера в последния стадий от развитието си, когато по-голямата част от варовиковите й стени са се “разтворили” под действието на водата и изветрянето и така тя се е превърнала в проходна пещера или скален мост.

Виж повече
Пещера Куманица

Пещерата Куманица се намира в източния дял на Троянския Балкан в резерват Стенето - на левия географски бряг на река Куманица, в най-тясната и живописна част на каньона, над красивия водопад Големия Казан.

Виж повече
Пещера Райчова дупка

Пропастната пещера Райчова дупка се намира в източния дял на Троянски Балкан в резерват Стенето, по горното течение на Малък Чаушов дол, като надморската височина на входа й е 1400 м.

Виж повече
Пещера Водните дупки

Пещерата се намира югоизточно от хижа Плевен, в северния склон на масива на връх Ботев. Първото проучване и картиране на Водните дупки е през 1961 г. През 1982 г. тя е детайлно изследвана и картирана от пещерен клуб Студенец (Плевен).

Виж повече
Местност Табите (Косишки превал)

Местността Табите  (Косишки превал) е седловина на около 2.30 часа източно от хижа Свищи плаз и западно от връх Косица. Седловината е кръстовищно място, през което преминава т. н. втора Чернивитска пътека (между хижите Свищи плаз и Момина поляна).

Виж повече
Скален феномен Пиростията

Пиростията е скален феномен, който се намира в близост до пътеката от село Тъжа през хижа Русалка за хижа Тъжа.

Виж повече
Скален феномен Сините камъни

Сини камъни се намират преди изкачването в посока връх Белчу. От тях се откриват прекрасни гледки към насрещното главно било на Средна Стара планина.

Виж повече
Рогачеви камъни

Феноменът представлява 50 метрови скални откоси.

Виж повече
Рогачев камък

Тук скалите – част от Ботеввръшкия гранитен навлак, са особено впечатляващи.

Виж повече
Скален феномен Купата

Купата, наричана още Кралимаркова купа, е скален феномен, намиращ се в района на местността Кривините - разположени по летния маршрут от хижа Плевен за връх Ботев.

Виж повече
Новоселски скали

Скалният венец е най-съществената част от неповторимата красота на планината в този район. Той е изключително впечатляващ с непристъпността си и представлява определен интерес в спортно-техническо отношение за алпинисти.

Виж повече
Връх Къдря

На връх Къдря (Кедрия), висок скалист връх в района на село Рибарица, е открито скално светилище от І век пр. Хр. На повърхността са открити фрагменти от тракийски керамични съдове.

Виж повече
Тъжанско ждрело

Горното течение на река Тъжа представлява всечена и величествена речна долина, която не отстъпва на Южния Джендем – прочутите Тъженски теснини с дължина 2.5 км и дълбочина 300-400 м.

Виж повече
Рушовата пещера

Истински бисер сред пещерите е Рушовата пещера в село Глогово. Проучена е от специална група пещерняци през 1951 година.

Виж повече
Пещера Синьото колело

Пещерата Синьото колело се намира в подножието на Равни камък.

Виж повече
Връх Петрахиля

Връх Петрахиля е символ на град Тетевен. Висок е 1 179 м. Каменният му лоб, с височина около 130 м, пръв посреща слънчевите лъчи. От тук произлиза и името на върха (от гръцки “петрос” – камък и “хелиос” – слънце) – Слънчев камък.

Виж повече
Връх Трескавец

Връх Трескавец е най-далечният, най-труднодостъпният и най-интересният от върховете около Тетевен. Скалната му корона е с височина до 100 м и го опасва от всички страни, а височината му е 1151 м.

Виж повече
Връх Червен

Връх Червен е висок 1221 м и е най-високия връх около Тетевен. Нарича се така, защото се огрява от залязващото слънце с червена светлина.

Виж повече
Връх Острич

Връх Острич е един от най-интересните върхове около Тетевен. Висок e 1069 м. Отличава се от другите върхове с конусовидната си форма.

Виж повече
Връх Равни камък

Стъпаловидната тераса на Равни камък е с дължина около 800 м и ширина около 200 м.

Виж повече
Скално образувание Яна с брата

Скално образувание Яна с брата се намира в местността Скрибътна на около 4 км от град Тетевен, в посока Рибарица.

Виж повече
Скален феномен Кралимаркова дупка

Феноменът представлява красив скален мост, оформен при изветрянето на основната варовикова скала.

Виж повече
Връх Хайдушка поляна

Хайдушката поляна се намира на 2 км от град Тетевен. Висока е 955 м, а самата канара се спуска на 50 м.

Виж повече
връх Опасният зъб

Опасният зъб е най-често посещаваното място в околностите на Тетевен.

Виж повече
Връх Картала

Паметна плоча на връх Картала напомня за състоялата се на 20 юли 1867 година среща между четите на Панайот Хитов и Филип Тотьо.

Виж повече
Връх Паскал

Връх Паскал е скалист връх, висок 2029 м.

Виж повече
Връх Косица

Връх Косица се намира в Златишко-Тетевенската планина. Висок е 2001 м.

Виж повече
Телефон за подаване на сигнали и жалби: +35966801277
(всеки делничен ден от 8:00 до 16:30)
+359886090658
(в извънработно време)
или е-mail адрес:
office@centralbalkan.bg