Пропастната пещера Птича дупка се намира в източния дял на Троянския Балкан. Заради изключителната си красота може да се нарече “перлата сред троянските пещери”. Входовете й се намират северно от местността Радия трап сред гора и за намирането им няма характерни ориентири.

Масивът "Триглав" е една от най-атрактивните части на Националния парк "Централен Балкан". Издига се на 2276 м. надморска височина.

Връх Юмрука (1818 м) се намира почти в централната част на Стара планина. Той попада в територията на Национален парк Централен Балкан.

Връх Марагидик – Хубавата Мара – е един от най-красивите върхове в Средна Стара планина. Той остава встрани от централното било, но е висок (1889 м.) и видим от цялото северно подножие на планината източно от прохода Беклемето.

Намира се по билния маршрут х. Добрила – вр. Ботев, който се движи по вододелното било на Троянска и Калоферска планина. Не се препоръчва за използване през зимата, защото е лавиноопасен.

Височината му е 2169 м. Намира се по билния маршрут х. Добрила – вр. Ботев, който се движи по вододелното било на Троянска и Калоферска планина.

Върхът разделя Селската и Капаклийската, от сливането на които се образува една от най-големите ни реки – Тунджа.

Върхът е с височина 1707,9 м и е вододел между реките Пенчовска и Тъжа.

Върхът е висок 1189,9 м и се издига на север от местността Гроба и южно от Дълбока река.

Връх Кадемлия (Везир тепе) – 2275.4 метра надморска височина е вторият по височина връх в Национален Парк “Централен Балкан”.

Връх Параджик – 2208 метра надморска височина, се намира между връх Ботев и връх Юрушка грамада.

Върхът е висок 2136,2 м. Той е част от маршрута вр. Ботев – х. Тъжа, минаващ по откритите, високи части на планината, където времето се променя много бързо, често духат силни ветрове, а през лятото падат градушки.

Той бележи началото на билния маршрут х. Добрила – вр. Ботев, който се движи по вододелното било на Троянска и Калоферска планина.

Върхът следва източно от връх Купена, след преминаването на масива на Кръстците.

Намира се по билния маршрут х. Добрила – вр. Ботев, който се движи по вододелното било на Троянска и Калоферска планина. Не се препоръчва за използване през зимата, защото е лавиноопасен.

С този връх завършва скалистата част на Стара планина, която има по алпийски облик. На запад от него е Костенурката. Жълтец се достига след стръмно изкачване по здападния му ръб, наречен Брустовете.

Равнец е страничен масив, отделен от централното било от дълбоковрязаната долина на Стара Река. Той е разположен между два резервата – “Джендема” и “Стара река”.

Връх Момена могила остава северно от централното било и се издига над хижа Амбарица.

Връх Козя стена завършва субалпийския, скалист, варовиков ансамбъл, разположен в най-западната част на Троянската планина. Самият връх е можеби най-впечатляващ от поредицата Ушите, Кучето, Боба (Баба).

Този скалист връх е разположен непосредствено на запад от запомнящата се Козя стена. Той е частот главното било, но не е особено висок.

По билота на Стара планина на запад от връх Кучето, следва красивата Маркова ливада, веднага след нея е и връх Ушите – той е известен още като Капуджика, Вратцата, Малката врата, висок 1637 м.

Върхът е страж на западната граница на парка. Височината му е 2071 м. на изток от него се простират обширните пасища на Булованя.

Връх Вълчата глава, по известен с турското си име Куртбашица е част от високото вододелно било белязано освен от него от върховете Росоватец, Зелениковец и острата пирамида на връх Марагидик (Русалка).

Връх Зелениковец е разположен в източната част на “Централен Балкан”, височината му е 1681 м.

Връх Вежен е най-високият от Веженския масив (2198 м.) и седми по височина сред първенците на Балкана.

Пещерата Хан Маара (къща-пещера) е най-голямата пещера в Калоферската част на Централен Балкан.

Пещерата се намира в местността Мазето в Троянския Балкан, западно от Троянския проход, на надморската височина 1350 м. Дължината й е 367 м, а денивелацията – 11 м.

Пещерата Куманица се намира в източния дял на Троянския Балкан в резерват Стенето - на левия географски бряг на река Куманица, в най-тясната и живописна част на каньона, над красивия водопад Големия Казан.

Пропастната пещера Райчова дупка се намира в източния дял на Троянски Балкан в резерват Стенето, по горното течение на Малък Чаушов дол, като надморската височина на входа й е 1400 м.

Пещерата се намира югоизточно от хижа Плевен, в северния склон на масива на връх Ботев. Първото проучване и картиране на Водните дупки е през 1961 г. През 1982 г. тя е детайлно изследвана и картирана от пещерен клуб Студенец (Плевен).

Тук скалите – част от Ботеввръшкия гранитен навлак, са особено впечатляващи.

На връх Къдря (Кедрия), висок скалист връх в района на село Рибарица, е открито скално светилище от І век пр. Хр. На повърхността са открити фрагменти от тракийски керамични съдове.

Васильовската планина е най-високата част на Предбалкана. Неин орографски и хидрографски център е връх Васильов (1490 м). Той е дал и името на планината, от гръцкото “василевс” – цар. И наистина има нещо царствено в масивния конус на върха и надиплените като мантия негови склонове.

Паметна плоча на връх Картала напомня за състоялата се на 20 юли 1867 година среща между четите на Панайот Хитов и Филип Тотьо.

Връх Паскал е скалист връх, висок 2029 м.

Връх Косица се намира в Златишко-Тетевенската планина. Висок е 2001 м.

От връх Братаница  - 1992  м н. в., се отделя Братанишко било с връх Ушите (Братанишки уши).