Резерват „ПЕЕЩИ СКАЛИ“

 
Обявен е през 1979 год. и опазва високопланинските безлесни местообитания, естествените букови гори и характерната фауна във водосбора на река Росица – най-големият ляв приток на Янтра. На не голяма площ  блика диво великолепие от живот, форми и багри. Името на резервата не е избрано случайно. “Пеещи скали” е наречен така в чест на чудния феномен – скалните образувания по билото в източните части на Калоферската планина и тяхната загадъчна песен с гласа на ветровете.
 
Резерватът ревниво пази гори изпъстрени с ели, явор, ясен и габър. Растителното богатство се допълва от червени и черни боровинки, сибирска хвойна, лавровишня, родопски силивряк, дебелец, синя и жълта петниста тинтява. През ранната пролет сини килими от минзухари следват пътя до Дебиделската поляна. Тук могат да се срещнат диви кози, мечки, елени и сърни, златки, диви котки и невестулки. На северозапад е челото на връх Зелениковец, а от запад се издига връх Росоватец. От север потънали в хладната прохлада на зелени тесни долини, извиват тела реките Багарещица и Цървулщица. В посока изток е гръбнака на Старопланинската верига, там белее паметникът на връх Шипка, подир него и върхът на войводата Хаджи Димитър. На юг при вида на Триглавския масив дъхът секва. Над меките диви треви по билата на Триглав, край скалистите зъбери и надолу край шумящата в дълбокото Габровница се вият скални орли и мишелови.
 
Когато в късна есен, на път към хижа Мазалат, преминавате през приказната букова гора и чуете страховит рев, не се плашете – благородните елени надават своя брачен зов.

А ако във ветровит ден прекосявате пеещите скали, ослушайте се  – те наистина пеят…

Карта...

Заповед за определяне на пътеки за посетители през резерват "Пеещи скали"

Снимки от резерват "Пеещи скали"

 
Резерватът „Пеещи скали” е обявен на 11.07.1979 г. Заема площ от 1 412.9 ха. Той е разположен в североизточната част на Парка. Границата на резервата се спуска от връх Вълчата глава на север по вододела между реките Росица и Цървулщица, завива на запад през местностите Скрадлива поляна, Градът, Купнец, Горната кукла, Рударника и излиза на главното било при връх Устриката. От там продължава на изток през върховете Росоватец и Пеещи скали и достига отново до връх Вълчата глава.
 
Разликата в надморската височина е почти 1400 метра. Релефът е пресечен с множество повишения и понижения, отвесни скали, лавинни легла, малки полянки. Почвите са представени основно от кафява горска почва, формирана под горската растителност, планинско-ливадна в безлесната зона и недоразвити почвени типове върху скалните местообитания. Основните скали са пясъчници, глинести шисти, варовици. Красиви и неповторими са скалните образувания (скален феномен "Пеещи скали"), дали името на резервата. Резерватът е богат в хидрографско отношение и обхваща изворите, и най-горните течения, на няколко реки – части от водосборите на реките Цървулщица и Багарещица, притоци на река Росица.
 
Сред горската растителност доминира букът (Fagus sylvatica). Относително неповлияни от човека, горите се отличават с девственост и вековност – възрастта на дърветата стига до над 170 години. Буковите гори са изключително важна част от цялата екосистема, включително за опазването на чистата питейната вода. Представител на иглолистните е обикновената ела (Abies alba). Освен нея,  спътници на бука са обикновен и планински явор (Acer pseudoplatanus, Acer heldreichii), офика (Sorbus alcuparia), планински ясен (Fraxinus excelsior), бряст (Ulmus sp.).
 
Растителното богатство на Пеещи скали се допълва от червена и черна боровинка (Vaccinium vitis-idaea, Vaccinium myrtillus), а по високопланинските поляни преобладават сибирска хвойна (Juniperus sibirica), килими от минзухари покриват поляните на резервата. В горската част се среща лавровишнята (Prunus laurocerasus), а по влажните скали – родопският силивряк (Haberlea rhodopensis). Срещат се още видове от род Тинтява.
 
Фауната се отличава с високо разнообразие на екологични групи. Резерватът е дом на сърни (Capreolus capreolus), вълци (Canis lupus), диви кози (Rupicarpa rupicarpa). В гъстите букови гори потайно обитават златки (Martes martes) и диви котки (Felix silvestris), невестулки (Mustela nivalis) и белки (Martes foina), срещат се и диви свине (Sus scrofa) и благороден елен (Cervus elaphus). По стръмните склонове броди и величественият господар на гората – кафявата мечка (Ursus arctos).
Птичето многообразие на резервата е изключително. В горите гнездят кълвачи (видове от род Picoides), бухал (Bubo bubo), горска улулица (Strix alico), обикновена кукумявка (Athene noctua). Множество хищни птици кръжат в небето над резервата. Тук се среща и най-големият орел у нас – скалният (Aquila chrysaetos). Той може с право да бъде наречен символ на дивата планина.
 
Туристическа дейност: реално през самият резерват не преминават туристически маршрути, но по периферията на резервата от хижа Мазалат на запад за хижа Тъжа тръгва маркирана пътека – част от Международния пешеходен маршрут Е3 – Ком – Емине. Пътеката обхожда връх Курт башица и в югозападна посока достига връх Росоватец. Маркировката за хижа Тъжа продължава в същата посока, към връх Гроба, а към вр. Голям Кадемлия ни отвежда пътека в южна посока през седловината Чим колиба. Отклоняването от туристическата пътека и навлизането в територията на резервата е забранено, съгласно заповед на министъра на околна среда и водите.