Повече информация

14/12/2017 Пета мечка с GPS-GSM нашийник обитава Национален парк „Централен Балкан“

Екип на Сдружението за дива природа „Балкани“ е уловил кафява мечка и поставил GPS-GSM нашийник и микрочип за идентификация. Животното е уловено на 12 декември над село Черни Осъм до границата на националния парк . Мечокът е мъжки,  6-7 годишен с тегло над 190 кг и в добро здраво

Виж повече  >>
07/12/2017 Сигнал за бракониерство в „Централен Балкан“ провери дирекцията на парка

Дирекцията на НП „Централен Балкан“ провери сигнал за присъствие на хора с ловно оръжие в хижа „Певците“ - парков участък Карлово, в защитената територия където внасянето на ловно оръжие и ловът са забранени. В хижата парковите охранители са посрещнати от петима мъже с шес

Виж повече  >>

Архив новини

Покажи

 

 

Резерват СТАРА РЕКА

 

 

Обявен е през 1981г., заема площ от 1 974,7 ha.

Резерват Стара река обхваща водосбора на едноименната река на север от гр. Карлово. Западната му граница се движи по западното водоразделно било на Малка река, преминава на север по южните склонове на вр. Левски (2166 m) и вр. Купена (2168,8 m), за да слезе на юг по източното водоразделно било на Голяма река. Над Карлово резерватът се стеснява фуниевидно в естествен скален венец по горното течение на Стара река.

            Релефът е подчертано каньоновиден по поречието на Стара река и долинен по нейните притоци. Терените на места са трудно достъпни или изцяло скалисти, което ги е запазило от прекомерно ползване. Надморската височина се изменя между 1000  и 1800 m. Южните склонове на Стара планина предлагат по-мек климат с по-високи средногодишни температури, а снежната покривка се задържа средно 120 дни. Значително е разнообразието на почвени типове  планинско-ливадни, кафяви горски до канелени горски в най-ниските части. Дълбочината на почвения профил и влагообезпечеността му намаляват с намаляване на надморската височина. Основна почвообразуваща скала е гранитът и пясъчниците.

            Стара река се приема за една от най-красивите старопланински реки. По нейното течение се образуват множество вирове и водоскоци.

             Резерватът опазва уникален комплекс от горска растителност  реликтни иглолистни и смесени гори. Мезоклимата във водосбора на Стара река определя формирането на съобщества от средно четири до пет дървесни вида. С богатството си и участието на иглолистни видове, те наподобяват на характерни за Рилородопския фитогеографски район съобщества. В Централен Балкан обаче, те са представени само в няколко локалитета. В най-ниските части на рзервата обикновеният бук (Fagus sylvatica) си съжителства с мъждряна (Fraxinus ornus), водния и келявия габър (Ostrya carpinifollia, Carpinus orientalis ) и особено с горуна (Quercus dalechampii). Над тях се простират буково-елови и сравнително редките за Стара планина буково-елово-смърчови гори. В тази най-обширна зона са още кленът (Acer campestre), планинският ясен (Acer heldreichii), брезата (Betula pendula). В най-северната част на резервата букът образува горната граница на гората, в отделни чисти гори на не много стръмни склонове с южно изложение. В най-високите източни и западни части се настанява обикновеният смърч (Picea abies).

               Във флористично отношение впечатляващ е броят на редките видове. В Червената книга на България са вписани над 45 вида, 20 от тях са български ендемити като кернерова метличина (Centaurea kerneriana), троянска камбанка (Campanula trojanensis), български ранилист (Stachys alpina).

            Наличието на лалугерови популации и подходящи местообитания за сухоземните костенурки са предпоставка за добра хранителна база за царския и скален орел (Aquila heliaca, A. chrysaetos), малкия орел (Hieraaetus pennatus), белоопашатия мишелов (Buteo rufinus) и ловния сокол (Falco cherrug). Богатството от грабливи птици се допълва още от големия и малък ястреб (Accipiter gentilis, A. nisus), осояда (Pernis apivorus), сокол орко (Falco subbuteo), а в южната скалиста част на долината гнездят соколът скитник (Falco peregrinus) и бухала (Bubo bubo). Орнитофауната изпъква още с лещарката (Bonasa bonasia), белогръб и черен кълвач (Dendrocopos leucotos, Dryocopus martius), и др.

            Бозайниците са също твърде интересни от природозащитна гледна точка. В Стара река е най-западното постоянно находище по южните старопланински склонове на дивата коза (Rupicapra rupicapra), която осъществява миграции тук от резерват Джендема през зимата. В хабитатно отношение на резервата в голяма степен разчитат златката (Martes martes), кафявата мечка (Ursus arctos) и видрата (Lutra lutra).



 

Снимки от резервата...

Телефон за подаване на сигнали и жалби: +35966801277
(всеки делничен ден от 8:00 до 16:30)
+359886090658
(в извънработно време)
или е-mail адрес:
office@centralbalkan.bg