Фауна

Наближава Световният ден на водата
На 22 март светът отбелязва Деня на водата чрез провеждането на различни кампании и инициативи, целящи да повишат осведомеността на населението относно глобалната водна криза.
Виж повече >>
Въвежда се временно ограничение за движението на посетителите в южните части на Парка
Със заповед № РД-61/11.03.2025 г. на Директора на Дирекция Национален парк „Централен Балкан" (ДНПЦБ)се въвежда временна забрана за движението на посетители извън маркираните туристически маршрути и пътищата върху цялата територия на паркови участъци Тъжа и Калофер в Национален парк „Централен Балкан“.
Виж повече >>
Санкционирани са нарушители с високо проходими МПС в Национален парк „Централен Балкан“
Служители на Парковата дирекция установиха нерегламетирано движение на моторни превозни средства (МПС) в Парка през изминалите почивни дни.
Виж повече >>
Резултати от конкурсни процедури за длъжностите Главен и Старши експерт в Отдел БППП
КЛАСИРАНЕ на кандидатите в проведени конкурси за длъжности в специализираната администрация на ДНПЦБ
Виж повече >>
Завръщане вкъщи
На 28.02.2025 г. експерти от Дирекция „Национален парк Централен Балкан“ и експерти от „Зелени Балкани“ пуснаха отново на свобода 3 броя птици
Виж повече >>
Система за определяне на резултатите от конкурсни процедури за заемане на длъжностите старши и главен експерт в Отдел БППП
Система за определяне на резултатите от конкурсната процедура, открита със Заповед № РД-25/ 27.01.2025г. на Директора на ДНПЦБ
Виж повече >>
Образователна беседа с младежи от Национално училище за планински водачи в с. Черни Осъм
На 13 февруари в Природонаучен музей – с. Черни Осъм, експерт от Дирекция „НП Централен Балкан“ проведе образователна беседа с ученици от Национално училище за планински водачи.
Виж повече >>
Списък на допуснатите и недопуснатите кандидати, участващи в конкурсна процедура за старши и главен експерт в областта на управление на зоните по Натура 2000
Списък на допуснати и недопуснати кандидати за заемане на длъжностите Старши и Главен експерт в отдел „Биоразнообразие, планове, програми и проекти“, Дирекция БКО, в ДНПЦБ с място на работа централен офис Габрово
Виж повече >>
Резултати от конкурсна процедура за Главен инспектор в отдел Контрол и охрана - Север
КЛАСИРАНЕ на кандидатите в конкурса за длъжността Главен инспектор Парков участък в отдел „Контрол и охрана – Север“, Парков участък „Троян“, Дирекция „Биоразнообразие, контрол и охрана“ в Дирекция „Национален парк Централен Балкан“ с място на работа – офис Троян
Виж повече >>
2ри февруари - Световен ден на влажните зони
На 2ри февруари светът отбеляза Световния ден на влажните зони под мотото „Да опазим влажните зони за нашето общо бъдеще“.
Виж повече >>
Образователна среща с „Младежки информационен център“ – гр. Карлово
Експерти от Дирекцията запознаха юноши от „Младежки информационен център“ – Карлово и техните румънски гости от Asociatia Mod of Life с дейността на Национален парк „Централен Балкан“ (НПЦБ).
Виж повече >>
Експерти от Национален парк „Централен Балкан“ участваха в международното Среднозимно преброяване на водолюбивите птици
Служители на Парковата дирекция за поредна година се включиха в инициативата за Среднозимно преброяване на водолюбивите птици в страната.
Виж повече >>
Честит Международен ден на планината - 11 декември!
През настоящата година Биосферeн парк "Централен Балкан" бе приет като член на Световната мрежа на планинските биосферни паркове и резервати (World Network of Mountain Biosphere Reserves)
Виж повече >>
Незаконно поставен фургон е отстранен от територията на резерват „Джендема“
След проведена акция на служители от Дирекция „Национален парк Централен Балкан“ от територията на Резерват „Джендема“ e отстранен незаконно поставен фургон с камера за наблюдение и хранилка за диви животни.
Виж повече >>
УСПЕШНА АКЦИЯ СРЕЩУ МОТОРИСТИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА НАЦИОНАЛЕН ПАРК „ЦЕНТРАЛЕН БАЛКАН”
На 2-ри и 3-ти ноември се проведе акция срещу нерегламентираното движение на мотори на територията на Национален парк „Централен Балкан”, ръководена от Директора на защитената територия - Георги Кръстев, с участието на служители от няколко паркови участъци.
Виж повече >>
Дирекция „Национален парк Централен Балкан“ отбеляза Международния ден на биосферните паркове, 3 ноември, с фестивали събития
По повод Деня на биосферните паркове Дирекцията на Национален парк „Централен Балкан“ проведе три фестивални събития в общинските центрове от преходната зона на Биосферен парк „Централен Балкан“ – в Троян, Севлиево, Карлово
Виж повече >>
Отбелязваме 33 години от обявяването на Национален парк „Централен Балкан“ с изложба „Поглед към Балкана“
По повод 33-та годишнина на „Централен Балкан“, Дирекцията на парка откри изложба под надслов „Поглед към Балкана“, събрала 15 селектирани фотографии от проведения през настоящата година конкурс за любителска фотография.
Виж повече >>
Стартира проект „Проучване на горски екосистеми в планински водосбори в Биосферен парк „Централен Балкан“
Проектът „Проучване на горски екосистеми в планински водосбори в Биосферен парк „Централен Балкан“ е сред петте селектирани през 2024 г. проекти за Европа и Северна Америка.
Виж повече >>
Служители на Национален парк „Централен Балкан“ откриха труп на убита мечка
Сезирани са компетентните органи и случаят се разследва.
Виж повече >>
Какво трябва да знаете, посещавайки Национален парк „Централен Балкан“
Дивата природа има право на неприкосновеност. Съхранявайте я в естествения й вид, като използвате разумно правото си на отдих и познание.
Виж повече >>
Отбелязваме Международния ден на рейнджъра
Дирекция „Национален парк Централен Балкан“ отбеляза датата от природозащитния календар с две последователни събития.
Виж повече >>
Пожарът в Централен Балкан е потушен
Завалялият около 16:00 часа над района дъжд спомогна за овладяването на огъня. Повече от 72 часа продължиха усилията за гасенето му в резерват „Стенето“ на територията на Национален парк "Централен Балкан".
Виж повече >>
Дирекция „Национален парк Централен Балкан“ и Етнографски музей на открито „Етър“, отбелязаха Еньовден
Във връзка с отбелязването на празника на лечебните растения Еньовден, на 23 и 24 юни, посетителите на музейния център на ЕМО „Етър“ имаха възможността да научат повече за билките от експерти на Парковата дирекция.
Виж повече >>
Проведе се първият празник на Биосферен парк „Централен Балкан“ в град Севлиево
В неделния ден (1 октомври) на централния градски площад в град Севлиево се състоя фестивалното събитие под надслов „Общо бъдеще за хората и природата“, организирано от Дирекция „Национален парк Централен Балкан“, подкрепено от Община Севлиево.
Виж повече >>Архив новини
Няколко важни факта свидетелстват за значението на Стара планина и Национален парк „Централен Балкан” за опазването на фаунистичното разнообразие на България, а именно:
- Височинно-поясното положение на НП „Централен Балкан“ го причислява към високите планини, при които се наблюдава добре изразена зоналност във вертикално направление.
- Еволюцията на видовете от фауната на Стара планина е протекла независимо от останалите ни високи планини, за което съдим по изобилието на ендемични форми, особено силно изразени във високопланинската и нископланинските зони (eндемитите са биологични видове, разпространението на които се ограничава върху определен район - например европейски, балкански, български или локален ендемит);
- Местоположението на Стара планина играе важна бариерна роля за много видове и има определящо значение за микроклиматичните особености на района. Тя разделя не само България, но и полуострова на две относително добре обособени фаунистични части.
- Билото на планината е вододел на два големи водосбора – Черноморски, чрез река Дунав и Егейски, чрез река Марица. Тези водосбори имат независим фауногенезис (произход, история на зараждането), което обяснява големите фаунистични различия на хидробионтите им - организмите, които живеят във водна среда или при които определени етапи от развитието им задължително се извършват във водна среда.
Всичко това обуславя голямото биологично разнообразие на територията на Национален парк „Централен Балкан”.
С относително висок процент на ендемизъм сред безгръбначните животни са насекомите – 113 вида, съставляващи 7% от общия брой. От тях 62 вида са Балкански, 31 вида са Български и 20 вида са локални ендемити.
- "Централен Балкан" е с най-висок брой на различни типове местообитания от трите национални Парка.
- Паркът е една от трите защитени територии с най-висока степен на естественост (над 70% от територията е заета от естествени екосистеми).
- Националният парк е един от най-значимите в България екологични коридори, способстващ генетичния обмен, разпространението и връзката между видове от Карпатите и други планини в Източна Европа, южната част на Балканския полуостров и Мала Азия.
- Защитената територия е формообразувателно огнище за растения и безгръбначни животни.
- "Централен Балкан" съхранява около 30% от срещащите се в България безгръбначни таксони, 54% от размножаващите се в страната видове сухоземни гръбначни животни, над 50% от видовете от сухоземната флора на страната.
- "Централен Балкан" опазва световно значимите популации на осем вида животни: снежната полевка (Chionomys nivalis), лалугерът (Spermophilus citellus), сляпото куче (Nannospalax leucodon), нощник на Бехщайн (Myotis bechsteinii), дивата котка (Felis silvestris), горският сънливец (Dryomys nitedula), лешниковият сънливец (Muscardinus avellanarius), балканската дива коза (Rupicapra rupicapra).
- На територията на Националния парк се срещат повече от 50% от видовете от българската орнитофауна (съвкупност от птиците, които обитават определена територия) и 40% от гнездящите у нас видове.
- От всичките 30 вида европейски прилепи, 18 вида са установени в Парка, а 5 от тях са застрашени, според Червената книга на България.
- Това е една от най-важните защитени територии в световен мащаб за полубеловратата мухоловка (Ficedula semitorquata), южния белогръб кълвач (Dendrocopos leucotos lilfordi), бехщайновия нощник (Myotis bechsteinii), лалугера (Spermophilus citellus) и планинското сляпо куче (Spalax leucodon).
- В Националния парк се намира най-значимото национално находище на уралска улулица (Strix uralensis) и на планински кеклик (Alectoris graeca).
- "Централен Балкан" е ключова територия за възстановяване на едрите европейски видове лешояди – белоглав (Gyps fulvus), черен (Aegypius monachus) и брадат (Gypaetus barbatus) и на ловният сокол (Falco cherrug).

Балканската пъстърва (Salmo trutta fario) е типичен представител на бързо течащите бистри води.

Белоопашатият мишелов има светлоръждивото тяло и ярки бледокремави опашка и глава.

Царският орел е внушителна дневна граблива птица с размах на крилата до 205 cm. Той е втори по големина между орлите. Отличава се по светлата глава и ярките бели рамене.

Той е истински “Голиат” сред совите.В много европейски страни видът е на изчезване. В България бухалът е защитен вид.

Този дребен горски певец достига едва 13 см. У нас се среща източният подвид на беловратата мухоловка.

Тя е една от най-елегантните и “стройни” сови. Когато я видите дори в гръб веднага ще се откажете от мисълта, че совите са сиви и мрачни птици. Въпреки че в окраската й преобладава сивият цвят, веднага изпъква ръждивият оттенък в подредени тъмни ивици и щрихи.

Тя е една от най-едрите и най-интересни сови в България. С размах на крилата до 129 см и тегло почти до 1 кг , тя е по-дребна само от бухала. Цветът на оперението и имитира кората на дърво. Спада към тъмнооките сови – ирисът и е тъмнокафяв.

Лалугерите са многочислени у нас, но застрашени в световен план поради унищожението на местообитанията им.

Златката е типично горско животно. Обитава стари иглолистни и смесени гори с хралупести дървета.

Властелинът на планината ще познаете по следите от лапите – задните приличат на човешките.

Тя е малко по-едра от домашната. Тялото и е покрито с гъста и мека козина със сиво-кафява окраска на ивици и петна.

Впечатляващ с достолепната си осанка, благородният елен е втори по големина европейски елен.

Дивата коза се отличава с червеникаво- кафява козина, която през зимата става тъмно кафява.

Среден по размери гладконос прилеп (с тегло 7 – 18 г. и дължина на тялото 43 –55 мм) от богатия на видове род Нощници (Myotis).

Окраската на лисицата (Vulpes vulpes) е от оранжевочервеникава до черна. Има дълга опашка и добре развит слух.

Вълкът (Canis lupus) е символ на дивата природа. Окраската му е сива, сивокафеникава.

Окраската по гърба на язовеца (Meles meles) е сребриста, а коремната част е кафява, с черни и бели ивици по главата.

Среща се в широколистни и смесени гори. Храни се с плодовете на растения, грудки, дребни бозайници, мърша, яйца и др.

Обитава смесени и широколистни гори. В “менюто “ си включва плодове, листа, треви, гъби и др.

Сляпото куче е наистина напълно сляпо, но не е куче – принадлежи към разреда на мишевидните. Обитава типичните открити пространства.

Соколът скитник е най- бързото животно на Земята.

Горската дългокрака жаба зимува под водата. Женската снася яйца (600-1400) през нощта, разположени в купчинки между водната растителност и паднали клонки.

Крехарят е получил името си благодарение на способността си да “счупва” опашката си при опасност, особено при опит да бъде задържан за нея.

Малките по окраска се различават от възрастните по наличието на една или две кафяви или сиво-кафяви надлъжни ивици по гърба, оградени с тънки светли ивички. С нарастването на гущера ивиците се “разкъсват” на отделни петна, разположени в един или два реда. Ливадният гущер е активен през деня. За убежище използва пролуки под камъни и пънове, дупки на гризачи и къртици, но и сам копае подземни ходове. Храни се основно с насекоми, предимно със скакалци. Женската снася 4-15 яйца от началото на юни до средата на август. Инкубационният период е около 55-65 дни. Можем да видим ливадния гущер най-често сред влажни ливади във високите полета до 2000 м н.в.

Върху гърба си усойницата (Vipera berus) има широка, остро начупена зигзагообразна тъмна ивица. На дължина достига 70, рядко 80 см.

Окраската на обикновения мишелов (Buteo Buteo) варира отгоре от ръждиво до тъмнокафяво, а отдолу – белезникава с дребни тъмни петна до тъмнокафява.

Големият ястреб е средно голяма граблива птица (дължина на тялото – до 55 см., размах на крилете – до 160 см.).

При ловуване често застава на едно място във въздуха, треперейки с крила като пеперуда.

Горската улулица (Strix aluco) има две фази на оцветяване – сиво-кафява и ръждивокафява. Защитен от закона вид.

Гърбът на горския сънливец е сивокафяв, а коремът е бял с жълтеникав оттенък.

Къртица има цилиндрично тяло с дължина до 16 см.

Таралежът е единственото бодливо животно в България. Може да плува, да се катери по стени и да бяга (развива скорост до 2 м/с.).

Видрата има а удължено тяло, сплескана глава и дълга опашка, сплескана в основата и заострена в края.

Европейската снежна полевка или снежна полевка (Chionomys nivalis) е вид гризач от семейство Cricetidae.

Разпространен е в по-голямата част от Европа и в северните области на Мала Азия.

Папунякът наричан още и Евразийски папуняк (Upupa epops) е несъмнено разпознаваева птица, принадлежаща към разреда на Сиявицоподобните (Coraciiforme), единственият съществуващ вид, принадлежащ към семейството на Папуняковите (Upupidae).