Вечнозелено дърво, достигащо височина до 65 метра.

Обикновеният бук е един от видовете с най- важна роля за Балкана. Той е високо дърво с много характерно стъбло...

Широколистно дърво, достигащо до 25-30 метра височина. Короната му е конусовидна...

Широколистно дърво, високо до 30 метра. Короната е закръглена. Кората е сребристо сивопепелява, гладка и тънка...

Иглолистно дърво, достигащо 20-27 метра височина с широка корона, образувана от бързо растящите долни клони...

Обикновеният смърч е дърво, достигащо до 50 м височина, с правилна и конусовидна корона...

Наричат я още “смрика” или “ардъч” или

В Средна Стара планина видът е разпространен основно в района на резерват Царичина, където е най-северното му находище в света.

Черният бор (Pinus nigra) е дърво, достигащо до 40 м височина, с неправилна и разперена корона. Кората е дебела, сива на цвят и дълбоко напукана...

Вечнозелено храстче, разпространено в Централна и Югоизточна Европа. В България обитава само района на Средна Стара планина.

Видът е Балкански ендемит. Застрашен вид, включен в Червената книга на България и Червения списък на IUCN.

Видовото име на черната боровинка идва от древногръцкия митологичен герой Myrtilus- Миртил, син на Хермес.

Жълтата тинтява е многогодишно тревисто растение с месесто дебело коренище. Листата са срещуположни, елипсовидни с дъговидно жилкуване. Цветовете са златистожълти, приседнали в пазвите на стъбловите листа.

Видът се среща край потоци и влажни места, из влажни скални пукнатини, предимно на варовик, между 900 и 2000 м. в Средна Стара планина.

Разпространено е в Средна Европа и на Балканския полуостров. Обитава храсталаци, гори и поляни до около 1800 м н. в.

Видът е повсеместно разпространен в Средна Стара планина, а и в другите наши планини. Причина за това са неговите особености – мощна коренова система, състояща се от два вида корени.

Видът е включен в Червената книга на България, защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Лудото биле е многогодишно тревисто растение, което може да достигне до 3m височина. Цветовете са тъмночервени до кафяви, камбанковидни, а плодовете са лъскавочерни ягоди.

Петровият кръст е изключително красиво луковично растение, което достига височина до 100 сm.

Плодовете се използват и като гарнитура в месни гозби. Те са ценна храна за редица ловни птици – глухари, лещарки. Намира приложение като декоративно растение в паркове и градини, заради вечнозелените си листа.

Народът нарича това растение пищялка. Според една средновековна легенда, ангел разкрил в сън лечебното действие на билката срещу чумата. В негова чест растението било наречено Angelica. Латинското име идва от лат. angelicus – “ангелски”.

Според легендата Ахил излекувал ранения мизийски цар Телеф с бял равнец. Макар че според друга версия това е станало с ръждивото острие на копието му, името на Ахил е влязло в латинското наименование на растението.

Латинското име произлиза от гр. calathos – “чаша” заради формата на цветовете и лат. palus – “блато”, където предпочитано се среща.

Латинското име се получава от лат. sorbeo – “поглъщам”, auca – “птица” и pario – “раждам”.

Според древногръцката легенда веднъж Аполон срещнал красивата Дафне и пламенно я обикнал. Но нимфата обягнала, защото преди време Ерос пронизал сърцето й със стрела, убиваща любовта и причиняваща ужасни страдания.

В българския фолклор жълтият кантарион се нарича още “самодивско цвете”. Бере се специално на Еньовден, когато се смята, че е най-лековит.

Риганът е едно от най-широко употребяваните растения за приготвянето на билков чай, известен под името “балкански чай”. Билката влиза в състава на габровския кувет-маджун. Заради превъзходната си миризма, се използва за ароматизиране на ястия от месо и особено за дивечови гозби.

Латинското име идва от лат. centaurus – “кентавър” и гр. erithros – “червен”, поради баграта на цветовете. Според древногръцката легенда, кентаврите били диво тесалийско племе, наполовина хора, наполовина коне.

Младите листа на малината се използват като заместител на чая. Те са богати на дъбилни вещества и могат да се използват за дъбене (щавене) на кожи.

Вярва се, че в дом, в който има имел, ще бъде щастлив, а стопаните здрави. За най-лековит и чудотворен у нас се смята имелът...

По света растението намира разнообразна приложение: младите листа се използват като зеленчук в салати или добавени към супи. Пепелта от изсушените листа е била използвана като заместител на солта. Младите корени се използват за храна захаросани в захарен сироп.

Червеникавият дебелец е многогодишно сукулентно тревисто растение, достигащо до 20 cm височина. Приосновните листа образуват розетка, а цветовете са розово- червени с тесни венчелистчета.

Лечебните му свойства са познати още от древността, а към тях е било приписвано и магическо действие.