Информация

16/07/2018 Съветът на Европа поднови Европейската диплома на „Централен Балкан"

Комитетът на министрите към Съвета на Европа поднови Европейската диплома за защитени територии на Национален парк „Централен Балкан“ за още десет години.

Виж повече  >>
16/07/2018 Черни щъркели се излюпиха в Национален парк „Централен Балкан“

Четири черни щъркелчета се излюпиха в Национален парк „Централен Балкан“. Гнездото се намира в типичното за вида местообитание – по скали, близо да речно ждрело в южната част на Парка.

Виж повече  >>
05/07/2018 Находищата на жълта тинтява и скален пелин в НП „Централен Балкан“ са в добро състояниe

Проведеният мониторинг в Национален парк „Централен Балкан“ потвърди, че находищата на жълта тинтява (Gentiana lutea) и скален пелин (Artemisia erianthа) са в добро състояние.

Виж повече  >>

Архив новини

Покажи

Село Кърнаре - град Троян (Троянски проход, Беклемето) - второкласен републикански път

Троянският проход (Беклемето) е един от основните пътища, свързващи северна и южна България.

Виж повече
Град Калофер – Параджика – връх Ботев

От град Калофер се тръгва към курортната местност Паниците.

Виж повече
Град Карлово - хижа Равнец - връх Ботев


Пътеката тръгва от местността Бешбунар, през широколистна гора от дъб и габър. Пътеката е камениста и със слаб наклон.

Виж повече
Местността Лъгът - местността Червена локва (път) - хижа Мазалат - хижа Соколна - село Габарево (10 часа)

Местността Лъгът се намира на водослива на реките Росица, Багарещица и Зелениковска. От тук в южна посока се тръгва по черен път по долината на река Росица, след петнадесетина минути се достига водослива на реките Росица и Багарещица.

Виж повече
Хижа Плевен – връх Костенурката

От хижа Плевен маршрутът се изкачва на юг по рида Бъзов Дял. След преминаване на рядка букова гора се достига местността Мургата – по-равно място, след което изкачването на юг продължава из наклонени пасища.

Виж повече
Хижа Левски – Млечния чал - връх Ботев

Пътеката за връх Ботев започва зад хижата и в началото си е доста стръмна. С къси завои из смесена буково-елова гора, а след това с широка дъга вдясно и на изток, пътеката излиза стръмно над гората и се изкачва на скалистото възвишение Говедарника, край развалините на малка кошара.

Виж повече
Град Априлци (Острец) - Дългата поляна - хижа Тъжа (3 часа)

Квартал Острец на град Априлци е най-удобният изходен пункт за посещение на хижа Тъжа. От центъра на този квартал се поема по долината на Острешка река по планинско шосе, достига се водосливат с малък поток – Атанасова стружна.

Виж повече
Хижа Хайдушка песен - връх Ушите - хижа Ехо (4 часа)

От хижа Хайдушка песен се тръгва в западна посока и през коритото на Рогачева река се излиза на вододела между Араганов дол и Камачарското дере. По него през сечища и малинажи се стига до билото в подножието на връх Кашка.

Виж повече
Хижа Хайдушка песен - връх Кучето - хижа Козя стена (2,5 часа)

От хижа Хайдушка песен маркираната пътека се вие с множество серпантини по десния склон на Рогачева река, изкачвайки Тумин дял – вододелният рид с река Козещица.

Виж повече
Село Черни Осъм – местността смесите - Зоранов рът - хижа Амбарица - хижа Добрила

От село Черни Осъм се тръгва по асфалтовия път по долината на река Черни Осъм и след около 5 км се достига местността Смесите (водослива с река Крайовица).

Виж повече
Село Христо Даново - местността Дамлъдере - местността Узунборун - хижа Козя стена

От село Христо Даново се тръгва покрай училището в северозападна посока, пресича се реката и се продължава по шосето обхождащо през розови и овощни градини полегатия горист рид и резервата Чамджа.

Виж повече
Хижа Паскал - хижа Момина поляна (3,30 часа)

От хижа Паскал се тръгва по Чернивитската пътека на северозапад към местността Табиите (Косишки превал).

Виж повече
Град Клисура - местността Равна река - местността Ветровити преслап - хижа Ехо

От северозападния край на града маркираната пътека върви покрай овощни и розови градини, пресича жп линията и шосето и тръгва по острото гористо връхче Острица.

Виж повече
Хижа Яворова лъка - хижа Плевен

Преходът е доста дълъг, около 7 часа, но е добре маркиран. От хижа Яворова лъка се тръгва по черен път и след около 350 м се достига разклонение, от където се продължава по левия път. След около 1,5 часа се стига до запустели бараки в местността Бряза.

Виж повече
Град Априлци (Видима) - местността Мазането - хижа Плевен - връх Ботев - хижа Рай

От квартал Видима на град Априлци се тръгва на юг по шосето за ВЕЦ Видима. Шосето следва Стърна река – начален приток Видима, пресича я след 1,5 км. по мост и се разклонява, продължава се по лявото отклонение.

Виж повече
Град Сопот - хижа Незабравка - хижа Добрила – местността Топалица - хижа Васил Левски

Изкачването от Сопот се улеснява от седалковата въжена линия. Старата пътека край Манастира св. Спас, Манастирска река, Костин дол, местността Гроба, Кривия път и Почивалото за хижа Незабравка и хижа Добрила не се използува

Виж повече
Международен маршрут Е3 (Ком – Емине)

Международният планински път Ком –Емине е известен с инициалите Е-3. Той минава по билото на Стара планина – най-дългата планинска верига в България.

Виж повече
Хижа Амбарица - хижа Хубавец (през Кюмюрджиева поляна)

 

На юг от хижа Амбарица, към билото, води добре очертана пътека по най-високите части на тревистия Дълги дял. От разклонението за хижа Добрила се продължава все на юг, като се подсичат стръмните североизточни склонове на връх Амбарица и се излиза на възловата билна седловина Платнешки ярове – между върховете Малък Купен от изток и Амбарица от запад. От тук, прехвърляйки билото на югоизток и подсичайки склоновете на Малък Купен, пътеката за около 20 минути пресича пътеката между хижа Добрила и хижа Васил Левски и се спуска на юг по стръмни пасища. Тя е очертана западно от рида Хубавец – вододел на Малката и Голямата река. При слизането ориентир е разположената ниско долу малка кошара. Под нея за около един час се навлиза в гората, където пътеката с по-малък наклон следва десния бряг на Малката река. След още един час се стига до хижа Хубавец, разположена на водослива на Малката и Голямата река.
Част от маршрута е през резерват Стара река!Резерватът е сред първите по броя на редките растения – повече от 45 са вписани в Червената книга, 20 се срещат само у нас. Богатството на животинския свят не отстъпва на растителния. Зорко ви следят дневните грабливи птици, а влажната земя пази следите на вълк и мечка. Гората е невероятно разнообразна – топлолюбивият мъждрян и водният габър се срещат с бука, елата и смърча. Затова тук есента е като приказка с щастлив край – феерия от нюанси на жълтото, червеното и зеленото, която покорява завинаги… А над Стара река бди Купенът – нейния страховит и вечен страж.


Снимки:

- х. Хубавец
- х. Амбарица
- изглед пред хижата



 

Виж повече
Град Карлово - хижа Хубавец - хижа Балкански рози - хижа Васил Левски - местността Баш мандра - хижа Рай - местността Параджика - град Калофер (12 часа)

От град Карлово по широка наклонена улица покрай болницата се излиза накрая на града. През лозя и овощни градини широка маркирана пътека се изкачва по опороен терен. Покрай млада борова гора се излиза на равна скалиста площадка – местността Стесни магаре, от която се открива поглед към каньона на Стара река.

Виж повече
Хижа Балкански рози - Вековната ела

Тръгва се на югоизток от хижа Балкански рози. Вековното дърво се намира на около 10 минути от хижата, на склоновете на връх Големия Башит, на територията на резерват Стара река. Не се знае каква е точната възраст на това великолепно дърво, то със сигурност помни и други времена и други хора …
При преминаването по този маршрут можете да се насладите на резерват Стара река. Той съхранява природата на една от най-красивите планински реки в България. Резерватът е сред първите по броя на редките растения – повече от 45 са вписани в Червената книга, 20 се срещат само у нас. Богатството на животинския свят не отстъпва на растителния. Зорко ви следят дневните грабливи птици, а влажната земя пази следите на вълк и мечка. Гората е невероятно разнообразна – топлолюбивият мъждрян и водният габър се срещат с бука, елата и смърча. Затова тук есента е като приказка с щастлив край – феерия от нюанси на жълтото, червеното и зеленото, която покорява завинаги… А над Стара река бди Купенът – нейния страховит и вечен страж.

Виж повече
Село Чифлик - местността Тумин дял - връх Кучето - хижа Козя стена (зимен вариант)f


От село Чифлик се продължава по асфалтовия път и след басейна, при който е водослива на Рогачева река и Козещица, пътеката се отделя вляво и изкачва сравнително високия рид Тумин дял. За около 2 часа се достига до границата на резерват Козя стена, източно от Рогачевите камъни. Тук пътеката се слива с пътеката от хижа Хайдушка песен и продължава към зъберите на връх Кучето и седловината Ветровити преслап при паметника на загиналия хижар Петко Дачев. От него в западна и леко югозападна посока, подсичайки от юг оголеното главно било, се слиза до хижа Козя стена.
Част от маршрута е през резерват Козя стена (Тумин дял – Ветровити преслап)!
Резерватът е разположен в много стръмна част на планината. Скалите израстват отвесно от вековните букови и буково-елови гори. Козята стена е съхранила в непристъпността си находищата на множество изключително редки растения и може да се нарече “ботанически” резерват. Ще спрете пред нежните цветове на сребърника, или ароматните цветове на благаевото бясно дърво – то се среща само тук. Дивата красота на нежният еделвайс – цъфнал самотно сред скалите няма цена. Полюбувайте на скалите на резервата – в слънчев ден или в лунна нощ те са незабравими. Суровата им непристъпност вдъхва изумление от невероятното въображение на Природата.

Снимки:

  • с.Чифлик
  • вр.Кучето
  • вр.Козя стена

Виж повече
Село Кърнаре - хижа Дерменкая

От северния край на селото се тръгва към планината по черен път, през овощни градини и орешак. Право насреща е тясната клисура на Горски дол, по чийто западен склон се катери пътеката. Тя продължава през местността Чернооковата поляна. Опороената пътека пресича иглолистни култури, набира височина и излиза на наклонена терасовидна площадка – Седлото. От тук на север се продължава до Дебели дял, завива се на североизток и по диагонал се пресича средната част на Горски дол. По серпантини се излиза на вододелния рид Каваклия (между Горски дол и Ипчедере). По този каменист рид с остър завой отново започват серпантини на север към билото. Излиза се на пасище, от което на северозапад се вижда шилестата пирамида на връх Острец. Вече с по-малък наклон се минава край елова горичка – Късия чамлък (елак), над която е скалистото възвишение Салчова кошара. Продължава се на североизток без отклонения и след група високи скали се излиза на билната седловина между Табите и хижа Дерменкая, където се намира малка къщичка - т. н. хижа Мъка или Пешова мъка. От тук се следва билната маркировка на изток, подсича се връх Келкая и се достига хижа Дерменкая.
Част от маршрута е през резерват Стенето (местността Късия чамлък – Пешова мъка)!
Той е всепризнатото птиче царство – има повече видове отколкото всички останали старопланински резервати. С повече късмет ще видите и чуете редки птици – малкият и царският орел, соколът орко, почти всички български кълвачи и сови. Непристъпните, естествено защитени каньони на Куманица и Сухата река са между най-сигурните и значими убежища за кафявата мечка – вид унищожен в почти цяла Европа. В “Стенето” се опазват и над 1 000 вида растения – почти 1/3 от българската флора. Природата е ваяла с векове зашеметяващите скални стени и спиращи дъха пропасти, в дъното на които шумят водопади – искрящите съкровища на Стенето. Поспри и помисли за щедрия подарък на природата към България!

Виж повече
Хижа Васил Левски – Пръскалото

От хижа Васил Левски се тръгва в южна посока, пресича се Голямата река по дървено мостче и се тръгва по източния и бряг нагоре по течението. На места пътеката минава по полегати и хлъзгави скални плочи. За около 15 минути се достига до Пръскалото с височина на пада 26 м. Този малък водопад е красив целогодишно, тъй като се спуска по обрасла с мъх скална стена и излъчва очарование дори при маловодие.
При преминаването по този маршрут можете да се насладите на резерват Стара река. Той съхранява природата на една от най-красивите планински реки в България. Резерватът е сред първите по броя на редките растения – повече от 45 са вписани в Червената книга, 20 се срещат само у нас. Богатството на животинския свят не отстъпва на растителния. Зорко ви следят дневните грабливи птици, а влажната земя пази следите на вълк и мечка. Гората е невероятно разнообразна – топлолюбивият мъждрян и водният габър се срещат с бука, елата и смърча. Затова тук есента е като приказка с щастлив край – феерия от нюанси на жълтото, червеното и зеленото, която покорява завинаги… А над Стара река бди Купенът – нейния страховит и вечен страж.

Виж повече
хижа Соколна - връх Триглав - хижа Тъжа

Маршрутът е с много изкачвания и слизания. Пътеката от хижа Соколна тръгва на север по стръмна поляна, промушва се през хоризонталните бели скали – Каменна ограда, и излиза на обширно високопланинско пасище.

Виж повече
Село Тъжа - хижа Русалка - хижа Тъжа (по път - 6 часа)

 

От село Тъжа се тръгва на север по планинско шосе. Преминава се между пасища, малки овощни градини и лозя. В подножието на планината то завива на запад. Подминава борова гора, а при втора борова гора се поема надясно и на северозапад. Може да се използва и добре очертана и маркирана пътека, която напряко изкачва стръмните южни склонове на планината. По нея след преодоляване на опороен терен се пресича завой на шосето и се продължава през ниска дъбова и габърова гора. Шосето се пресича за втори път. Тук трябва да се внимава да не се направи отклонение от пътеката из ниската, гъста гора. Още по на север се навлиза под сенките на стара дъбова гора и се пресича за трети път шосето. По брод се преминава Равнецка вада и се излиза на наклонено пасище. Продължава се диагонално нагоре, с по-малък наклон, през единични дървета и храсти, пътеката се съединява с шосето до горската постройка в местността Голяма папратлива. Завива се на север, пресича се дола Енкина вада, завива се на запад и отново на север. Оттук до хижа Русалка води тесен път. След хижа Русалка пътят пресича по мост река Светишка вада и със завой на запад се изкачва по дългото пасище Светицата. Западно от него той завива на север, като следва хоризонтала. Подминава се чешмата Сладката вода и се доближава скалистата долина на Бабската река. Отдалеч се вижда бялата лента на 54-метровото Бабско пръскало. Следва леко изкачване на запад и остър завой на север. В местността Лукът шосето се разклонява – на ляво се стига до скалния феномен Пиростията, на дясно – до базите за отдих в местността Голяма равна. Трябва да следва средното шосе, което е най-широко. То описва няколко завоя ниско под местността Голяма равна, прекосява скалисти чукари, извива през дола Калния поток и прави остър завой надясно през просека в скалите. След около 300 м се стига до стар горски пункт. Шосето преминава през букова гора и следва дол със студен извор. В дясно от него се появяват бели варовикови пластове. След остър завой на североизток се разкрива внушителна панорама към Кадемлийското пръскало с височина на пада 72 м. Почти по хоризонтал и все на север шосето се изкачва по източния склон на долината на река Тъжа. През отвесните канари на местността Ганьов камък, през опожарените останки на Калоферските стружни се излиза на просторната местност Смесите. На изток се отделя пътеката по билото към хижа Мазалат, на североизток е потокът Кръвенишко дере, а на север е Пожардере. Тръгва се по маркировката на запад. Широката пътека следва северния бряг на река Тъжа, преминава през местността Варницата, пресича Татарско дере и насреща се белее хижа Тъжа.

Виж повече
Село Антон - хижа Момина поляна (4,30 часа)

От гарата на село Антон се тръгва на север и покрай стопанските постройки в края на селото се стига до Подбалканското шосе.

Виж повече
Гара Копривщица - местността Въртопа - хижа Вежен (6,5 часа)

Северно от гара Копривщица по късия пролом на Кознишка река се навлиза в малко котловинно понижение, отделено от Златишко - Пирдопската котловина с нисък, слабо изразен праг, образуван от рида на върховете Малко и Голямо Гламе.

Виж повече
Село Антон - местността Заногата - хижа Бенковски (4,30 часа)

От селото се поема в източна посока до моста на река Маргарта на Подбалканското шосе. Непосредствено западно от него към планината, по реката води черен път.

Виж повече
Село Антон - хижа Планински извори - хижа Бенковски

От гарата на село Антон се тръгва на север и покрай стопанските постройки в края на селото се стига до Подбалканското шосе. Пресича се и се продължава по левия бряг на реката. Стига се до постройки в подножието на планината и се поема по пътека на североизток, тя се изкачва на гъсти серпантини стръмно нагоре, след последната серпантина се тръгва на северозапад и се достига до равна площадка. На запад зее пропастта на речната долина, оградена от високи отвесни скали. Продължава се на север и следва ново стръмно изкачване, на северозапад се пресича местността Мандрели, когато стръмнината намалее се завива на северозапад, в тази посока се достига до местността Гьолът – обширна, леко вълновидна заравненост с много извори, където е изоставената хижа Планински извори. Тя е най-високата хижа в Стара планина. Продължава се почти на изток по билната, стълбова маркировка и се стига до западното подножие на връх Тетевенска баба, тук пътеката се събира с тази, идваща от хижа Момина поляна, подсичаща северните склонове на връх Картала, която е лавиноопасна през зимата, и опасна през пролетта и началото на лятото, поради задържащия се в улеите фирнован сняг. Върхът се изкачва леко, заобикаля се от юг, след което започва стръмно спускане по източния му склон към седловината Попови гробове (Антонски превал). Тя е важно кръстовище – тук излиза пътеката от село Антон. На изток се продължава по билната маркировка към връх Вежен и хижа Вежен. От тази седловина има два варианта за достигане до хижа Бенковски:
Първи вариант: Тръгва се на североизток и косо надолу се пресича къс хребет, минава се край паметната плоча на Иван Капетан, подсичат се ниските северозападни и северни склонове на връх Булуваня и се слиза в местността Дебели дял при няколко кошари и чешми. Право на север е връх Гугла, дотук идва и черен път, отделящ се от долината на река Заводна при Суватски дол, пресича се коритото на Равна река и на север се отива до хижа Бенковски.
Втори вариант: Този вариант е по-дълъг. Продължава се на изток по билото, през връх Булувания и седловината Хайдушките камъни до връх Братаница. От него почти на север се слиза по вододела между реките Равна (на запад) и Заводна (на изток), до седловината Ветровития пряслоп – между върховете Братаница и Братанишки Уши, по ясно очертана и маркирана пътека на север се достига до хижа Бенковски.

Виж повече
Град Клисура - хижа Вежен (по Клисурската пътека и зимен вариант през връх Вежен)

От северозападния край на града маркираната пътека върви покрай овощни и розови градини, пресича жп линията и шосето и тръгва по острото гористо връхче Острица. Пътеката се движи на север по оголен и пороен терен, вододел между Хайдушкия дол и Каменица (началото на река Стряма), източно от местността Локвата и през местността Вельови черкви и излиза в горния край на местността Равна – широко вододелно било между Равна река, Каменица и Хайдушки дол. Оттук се продължава по добре маркиран път на северозапад, а след това на североизток по вододела между изворните притоци на Равна река и Каменица. Минава се край Влашки кладенец (извора на река Каменица) и се излиза на седловината Портата (Каменната порта) между връх Каменица на изток и връх Вежен на запад. От тук са възможни два маршрута – зимен и летен.

Виж повече
Хижа Вежен - връх Вежен (по зимната пътека и по пътеката за град Клисура)

Денивелацията между хижата и върха е около 600 м. Изкачването на върха може да стане по три пътеки, разклоняването им е на около 1 км южно от хижата, близо до горната граница на гората. От хижата се тръгва на юг-югоизток. По широка и добре маркирана пътека се прекосява вековна иглолистна гора, след това стръмна горска поляна, след което отново се навлиза в гората. Тук се отделя пътеката, която води на запад към хижа Бенковски. Основната пътека се изкачва на юг-югоизток с няколко серпантини и малко преди да излезе от гората се раздвоява.
1. Лявата пътека е т. н. Каменен или Клисурски път, който почти по хоризонтал подсича в югоизточна посока стръмните североизточни склонове на връх Вежен, под изворните притоци на Болованджика. Изкачвайки се плавно, пътят излиза на билото на седловината Портата (Каменната порта), която се намира между връх Каменица на изток и връх Вежен на запад. От тук се тръгва по билната маркировка на запад.
2. Дясната пътека траверсира със широка дъга стръмните северозападни склонове на върха. Изкачва се постепенно през местността Касаджика (където на запад се отделя пътеката за хижа Бенковски покрай връх Пъпа и Кончето) и излиза в западната част на обширна заравненост. От тук се следва билната маркировка. Горните две пътеки се използуват само през лятото, тъй като през зимата са лавиноопасни.
3. През зимата се използва Зимният път, който е маркиран със железни стълбове и гъста маркировка. Той следва билото право в южна посока между двете летни пътеки. Пътеката не е ясно очертана и често се губи в тревни пасажи, хвойна и камъни. По нея се излиза на обширната върхова заравненост, откъдето след 1,5 км в югоизточна посока се достига връх Вежен.
Части от маршрутите минават през резерват Царичина!
При преминаването по тези маршрути можете да се насладите на резерват Царичина, който е третият по големина старопланински резерват. Тук се опазват самоподдържащи се букови, буково-елови и особено ценните смърчово-мурови екосистеми, формиращи горната граница на гората. Тук е и единственият по-компактен масив от бяла мура в Средна Стара планина. Този дървесен вид се среща само на Балканския полуостров. В “Царичина” е най-северното му находище в света. Резерватът гарантира оцеляването на повече от 600 вида растения. Името на запомнящото се огненочервено омайниче, наричано в района “цариче”, му приляга чудесно – веднъж преминал през омайните гори, човек ги съхранява в спомените и сърцето си завинаги!

Виж повече
Хижа Бенковски - хижа Вежен (2 часа)

От хижа Бенковски се следва пътеката до седловината Ветровития пряслоп, от нея се слиза до Кольов краварник. От там се спуска по пътя или по пряката пътека до шосето в Соватски дол. След моста се отива до разклон, от който левият път слиза по река Заводна на север за село Рибарица, а десният води до хижа Вежен. Малко преди връх Черна могила от него се отделя маркирана пътека. През иглолистна гора тя довежда до хижа Вежен.
 

Виж повече
Село Рибарица - местността Костина - хижа Бенковски (3,45 – 4 часа)

Тръгва се от квартал Костина (в западната част на Рибарица, при водослива на река Костина с река Бели Вит). Срещу течението на река Костина води асфалтирано шосе, което след около 3 км достига до местността Костина, продълговата поляна, към която се спускат гористите склонове на Габрова кръш и Голям Климаш. В долния край на поляната се вижда каменен мост, а срещу него (на десния бряг) е паметникът на Бенковски. В каменните основи на моста е историческото Кърваво кладенче. На това място на 25 май 1876 год. е бил убит Георги Бенковски, другарите му заловени, а само Захари Стоянов се спасява по чудо. Продължава се на юг по шосето, срещу течението на река Костина. Подминава се водосливът със Свинска река, малък разсадник с горски бараки и се достига водосливът между Равна (Лявата) река и река Дълбокото дере, които образуват река Костина. След още десетина минути шосето пресича Равна река. Тук то се изоставя и се тръгва по маркирана пътека по десния бряг на Равна река. Последователно се пресичат три къси дола, десни притоци на реката. След третия дол пътеката се откъсва от речното корито и със серпантини изкачва стръмния склон, покрит със стара букова и смърчова гора. След 30 – 40 мин. се достига Царската почивка, надвесена над долината скална козирка. След Царската почивка склонът става по-полегат, а серпантините по-плавни. Пресичат се два потока и пътеката навлиза в гората на обширна наклонена поляна. В долния и край се вижда хижа Бенковски, а североизточно от нея се издигат Братанишки уши (Малки и Големи Братанишки уши)

Виж повече
Хижа Тъжа, Русалиите, заслон Маринка, връх Ботев

Туристическо бюро град Априлци организира излети в планината, като осигурява трансфера до изходните пунктове за хижите Плевен и Тъжа. По желание и при групи с не повече от 10-12 човека се осигуряват опитни планински водачи и инструктори.
От хижа Тъжа се тръгва в посока юг-югозапад по ясно открояващ се път и след около 1.20 часа се излиза при местността Пенчов чучур. От там се следва билото на планината и се тръгва по вертикалната републиканска маркировка в посока запад. След около 1.40 часа се стига до заслон Маринка, в подножието на връх Ботев. Питейна вода има на около 100 метра от заслона, в скалите. Мястото е опасно, трябва да се внимава за подхлъзване. От заслон Маринка до върха се стига за не повече от 40 минути. На връх Ботев няма туристическа спалня.

Виж повече
Квартал Острец, Христова стружна, хижа Тъжа, връх Марагидик

Туристическо бюро град Априлци организира излети в планината, като осигурява трансфера до изходните пунктове за хижите Плевен и Тъжа. По желание и при групи с не повече от 10-12 човека се осигуряват опитни планински водачи и инструктори.

Виж повече
Хижа Плевен, пещера Водните дупки, хижа Плевен

Туристическо бюро град Априлци организира излети в планината, като осигурява трансфера до изходните пунктове за хижите Плевен и Тъжа. По желание и при групи с не повече от 10-12 човека се осигуряват опитни планински водачи и инструктори.
Маршрутът е интересен и не много труден двучасов преход до пещерата Водните дупки. Пътеката е със слаба маркировка, движи се хоризонтално на хижа Плевен и навлиза в Джендема. Самата пещера е с много ниши и зали. От нея извира вода с голям дебит. Влизането в пещерата без светлина и въже е забранено. За маршрута се препоръчва наемането на планински водач.

Виж повече
Хижа Плевен, Поленици, връх Жълтец, Пещта, хижа Плевен

Туристическо бюро град Априлци организира излети в планината, като осигурява трансфера до изходните пунктове за хижите Плевен и Тъжа. По желание и при групи с не повече от 10-12 човека се осигуряват опитни планински водачи и инструктори.

Виж повече
Хижа Плевен, връх Ботев, хижа Рай, Баш мандра, хижа Плевен

Туристическо бюро град Априлци организира излети в планината, като осигурява трансфера до изходните пунктове за хижите Плевен и Тъжа. По желание и при групи с не повече от 10-12 човека се осигуряват опитни планински водачи и инструктори.

Виж повече
Местност Мазането- хижа Плевен- връх Ботев- хижа Плевен-местност Мазането


Туристическо бюро град Априлци организира излети в планината, като осигурява трансфера до изходните пунктове за хижите Плевен и Тъжа. По желание и при групи с не повече от 10-12 човека се осигуряват опитни планински водачи и инструктори.
За начало на маршрута се използват градските автобуси от Априлци до ВЕЦ “Видима”. От ВЕЦ-а до местността Мазането (4 км) се пътува пеша по асфалтов път около 1 час. От Мазането се тръгва по добре маркирана и ясно открояваща се туристическа пътека и след още един час се стига до хижа Плевен. След почивка може да продължите на юг по маркираната пътека, която след 2-3 часа ще ви отведе до билото на първенеца на Стара планина – връх Ботев. Около 40 минути след хижа Плевен пътеката започва да се движи хоризонтално по ръба на живописния Северен Джендем. Тук имате възможност да се наслаждавате в продължение на 1 час на непристъпните зъбери и канари от най-живописната част на Стара планина. При ясно време гледката от върха е величествена. На югозапад се наблюдават могъщите очертания на Рила и назъбеният профил на Пирин. На юг тъмнее лабиринта на легендарните Родопи. На север се редуват безкрайни възвишения, които постепенно се снижават към Дунавската равнина. На върха времето бързо се променя, за това след като се насладите на гледката и добре отпочинете, побързайте по обратният път за хижа Плевен.

Виж повече
Сопот – Залъмово кладенче – хижа Добрила – 7 часа

Маршрутът от Сопот по река Леевица за билото на планината е пътят по който са бягали беззащитните жители на Сопот на 21 юли 1877г. за да се спасят от куршумите и ятаганите на башибозуците.
На същия ден шест години по-късно Иван Вазов минава по този път и покрай Залъмово кладенче достига билото на планината.

Виж повече
Тетевен – връх Висок (2 часа) – седловината Тръса – село Малка Желязна (2.30 часа) – общо 4.30 часа

От площада на град Тетевен се тръгва в северна посока през квартал Манастирски дол. Минава се покрай манастира и местността Камичец. В тази местност водите на дола са се врязали във варовиците и са изградили дълбока долина.
Коларският път преминава през дола, изкачва се по стръмна пътека и все по левия склон на долината, през букови гори достига подножието на връх Висок (1 часа).

Виж повече
Село Христо Даново – хижа Козя стена – 4.30 часа

Маршрутът към хижа Козя стена започва от центъра на село Христо Даново. Минава се покрай училището и се продължава извън селото на юг.

Виж повече
Село Кърнаре – хижа Дерменка – 3.30 часа

Село Кърнаре е свързано с редовни автобусни линии със Сопот и Карлово. Има жп спирка за пътнически влакове, движещи се по подбалканската линия. В Кърнаре няма туристическа спалня.
Добре очертана пътека води от селото до хижа Дерменка. На север от селото, след като се минат овощните градини, пътеката започва да се изкачва по обезлесените склонове на Джафар дере. След това продължава по Дебели дял, пресича в североизточно направление Орман дере и на серпентини излиза на рида Каваклия. Пътеката продължава да се вие серпентина след серпентина до излизане на планинска ливада, откъдето се открива хубава гледка на запад към връх Сиврия.
След поляната пътеката вече не е толкова стръмна. Минава се покрай иглолистна гора и движейки се на североизток, се достига билото на Троянската планина, източно от връх Табиите.
На това място пътеката от с.Кърнаре се слива с билната пътека от Троянския проход за хижа Дерменка.

Виж повече
Хижа Хайдушка песен – хижа Козя стена – 2.30 часа


ЗА МАРШРУТА


Пътеката от хижа Хайдушка песен за хижа Козя стена тръгва на югозапад. Изкачвайки склоновете на Рогачева река, тя продължава да набира височина, като навлиза в гора. По Тумин дял пътеката се изкачва още по-високо. Минава през поляната Киселинча и след това под скалите на връх Кучето достига лавиноопасния улей на Ветровити преслап.
Оттук се продължава за още 15 минути по билната пътека и се отива на хижата. Тя се издига южно от централното било на планината в местността Хайдук чешме. Последната част от маршрута дава възможност на туристите да се насладят на разкриващите се широки панорами на север и юг.
Хижа Козя стена (1600 м.н.в.) носи името на близко разположения скалист връх Козя стена (1670 м.н.в.).

Виж повече
Хижа Васил Левски – хижа Рай – 4 часа

От хижа Васил Левски в почти източна посока покрай ски пистата и през хубава буково-елова гора, чрез няколко къси серпентини за около 30 минути се излиза над горския пояс при Говедарника. Оттук в същата посока, плавно набирайки височина пътеката косо траверсира десния долинен склон на Голямата река и пак за около 30 минути се измъква в северната част на голяма заравненост. На това възлово място се преплитат няколко основни туристически пътеки: на север-северозапад през връх Жълтец и Поляниците – за Троян, на североизток за връх Ботев, с отклонение за хижа Плевен и на югозапад през Кочмара за град Карлово с отклонение за село Васил Левски и през Чуфадарица за Калоферския Манастир и град Калофер.
От този разклон маркираната пътека за хижа Рай се спуска на североизток в плитката долина на Дериндере, пресича коритото му и в обратна югоизточна посока се изкачва на плоския вододел между Дериндере и Канлъдере. С лек завой отново на североизток тя слиза до каменната сграда на Башмандра, наричана от местните овчари Канлъмандра (Кървава мандра). Името й е свързано с кървава драма от робските години, когато голяма турска банда за отмъщение изклала по тия места мандраджиите и овчарите, заради което според легендите водите на планинския поток потекли кървави. На юг при водослива на Канлъдере с Бяла река се намира легендарната местност Хайдушката воденица. От Башмандра до хижа Рай пътеката е много ясно очертана и маркирана. С множество извивки тя траверсира по южните склонове на връх Ботев, под каскадата от отвесни гранитни стени и над бездните на Южния Джендем.
Пресичат се четирите основни потока, които формират река Хайдушка, преминава се покрай Дереклийската пещера и множество малки и красиви водопадчета и пръскала. Преди да достигне до стръмното корито на река Пръскалска, пътеката се изкачва на западния й вододел, откъдето се открива хубава гледка към хижа Рай, Калоферските Купени и Райското пръскало – най-високия водопад в България. От това място в северна посока се отделя лятната (Тарзановата) пътека за връх Ботев. С леко спускане по диагонал се минава ниско под Райското пръскало, над пещерата Ханмаара и се излиза на равната поляна, на която се намира хижа Рай.

Виж повече
Хижа Тъжа – връх Русалка (Марагидик) – 1.15 часа

Красивият връх Русалка се издига северозападно от хижата. Изкачването му е леко и приятно, а денивелацията, която се преодолява е сравнително малка – около 400 метра. По добре очертана пътека в западна посока се набира плавно височина. След около 1 км пътеката се раздвоява – лявата траверсира под главното било изворите на река Тъжа и с огромна дъга извежда на Русалийска поляна. Дясната пътека продължава в северозападна посока и изкачва връх Русалка. От него се открива широка панорама към цялото поречие на река Видима и град Априлци, към част от Северния Джендем и Предбалкана.
По-популярно е старото име на върха – Марагидик. С него са свързани различни легенди и предания. Една легенда разказва за смела българка от този край, хвърлила се в бездните и намерила смъртта, за да се спаси от поругаването на поробителите. Друга легенда е за хубавата и капризна мома Мара, която обещала да стане изгора на този момък, който на ръце я изнесе на челото на стръмния връх. Намерил се такъв юнак, но на върха той умрял от изтощение. Трета легенда свързва този интересен връх с името на сестрата на Крали Марко. Едно от най-интересните предания е свързано със сестрата на цар Иван Шишман – княгиня Мара. Обречена за харема на султан Мурад, на път за Одрин тя минала по тия места. Княгинята пожелала да погледне родината си от този връх, изкачила се на него и от мъка по поробеното отечество от очите и потекли бистри сълзи. Те дали живот на река Тъжа и на името на върха и прохода източно от него – Марагидик (Марин проход).

Виж повече
Хижа Тъжа – връх Ботев – 4.30 часа

Това е един от най-популярните и често използвани маршрути за изкачване на старопланинския първенец. Той е много често предпочитан и през зимния период, но трябва да се има предвид, че при лошо време и най-вече при гъста мъгла той крие редица изненади и опасности поради четите силни ветрове по откритото било и коварните снежни козирки, които надвисват между Юрушка грамада и Ушите. Пътеката е отлично маркирана със стандартната зимна и лятна маркировка.
От хижа Тъжа покрай малката електроцентрала южно от нея се пресича долината на река Тъжа, откъдето косо, в югозападна посока започва продължително изкачване. Пресича се вековна букова гора, където през зимата се образуват дебели преспи, излиза се на открито и се подсичат високо северозападните склонове на връх Русалиите, след което се стига до Русалийска поляна. В западна посока добре очертаната пътека преодолява изкачване от около 200 метра, минава южно от връх Юрушка грамада, следи за кратко време главното било и с широка дъга заобикаля от юг връх Параджика. Оттук пътеката завива на северозапад и южно от Ушите слиза на заслона Маринка. На 200 м запад-северозападно от сградата на заслона от пукнатина сред гранитите блика студеният извор Маринка. От седловината Маринка до върха се преодолява денивелация от 300 м. По маркировката и покрай връх Малкия Юмрук връх Ботев се изкачва откъм северната му страна.

Виж повече
Град Калофер – Калоферски манастир – 1.15 часа

В западния край на град Калофер от шосето за Карлово в северна посока се отделя път, който минава край паметника на Калифер воевода и следи плоския вододел между река Тунджа и Бяла река. На същия път се излиза и откъм северния край на града – през черковния мост и покрай Горния метох. Оттук пътеката се отправя на север през ароматни лавандулови полета. Пред погледа се извисяват върховете Чуфадарица, Равнец, Жълтец и Ботев. Ниско долу по пътя за Карлово се вижда мостът на Бяла река. В този район има следи от турска крайпътна стражева кула. Счита се, че от нея идва името на рида Стражата. Няколко километра по-долу, там където Бяла река навлиза в Карловското поле, по левия й долинен склон има развалини от стара крепост – Калето.
На 200 – 300 м северно от паметника на Калифер воевода от пътя в северозападна посока се отделя малка пътека, която стръмно се спуска към Бяла река, прехвърля я на около 2 км северно от Кулата и се изкачва на връх Юрумбаир (671 м).
На около 2 км северозападно от Калофер близо до местността Трънката пътят се раздвоява. Дясното разклонение води през Параджика за хижа Рай, а лявото постепенно се спуска в долината на Бяла река. В тази местност наричана Средна Курнидица е била старата българска твърдина Звъниград. Пътят пресича реката и се слива с пътека, която идва по долината откъм Кулата. Оттук до Калоферския Манастир остават само около15-20 минути. Бялата сграда на Манастира, разположена сред равна поляна на около 20 м височина над реката, отдалеч привлича погледа. Точно срещу Манастира се открояват Белите брегове – който потоците и дъждовната вода са моделирали като драперии и земни пирамиди. Над тях, на самия ръб е кацнало Малкото манастирче, чиито околности са старо хайдушко сборище. Само на неколкостотин метра северно от Калоферския Манастир започват безкрайните лабиринти на Южния Джендем и се открояват Големият Калоферски Купен и величественият връх Ботев.
Предполага се, че Манастирът е възникнал около 1606 – 1640 година. Също както град Калофер е бил многократно опожаряван и ограбван по време на набезите на турските орди и през Освободителната война в 1876 година. Калоферският Манастир е удобна изходна точка за хижа Рай – 5.30 часа или връх Ботев – 7 часа.
Връщането до Калофер може да стане по няколко маршрута. По един от тях се следва пътя до моста на Бяла река, откъдето добре очертан път отвежда до Кулата и оттам се продължава по шосето или по пряката пътека за град Калофер – общо 1.45 часа. Друга пътека от Манастира прекосява Бяла река, заобикаля Белите брегове от юг и край Малкото манастирче излиза на широкия път по вододела между Бяла река и Тунджа. По него в южна посока се стига до Калофер за около 1.15 часа.

Виж повече
Сопот – Сопотски манастир – Аневско кале – 2 часа

Този маршрут е един от най-леките, тъй като е сравнително кратък и не се преодоляват големи височини. Обектите могат да се видят отдалеч и вероятност за объркване на пътя не съществува. Туристическия маршрут започва от центъра на град Сопот, където е превърнатата в музей родна къща на патриарха на българската литература – Иван Вазов. Къща-музей “Иван Вазов” не е оригинална. Тя е възстановена по инициатива на брата на поета, Георги Вазов, през 1932 година и открита като музей на 6 юни 1935 година. В нея наред с оригиналните документи, разказващи за живота и творчеството на Вазов е възпроизведена и характерната обстановка за онова време, което творецът описва в романа “Под игото”. На площада пред къщата-музей се издига паметникът на поета.
В Сопот е запазена и къщата на още един известен българин – куриерът на вестник “Искра” Иван Загубански.
Като се тръгне по улицата на север от площада само след няколко минути се стига до Радиното училище и градската църква с високо издигнатата камбанария. Църквата “Св. Петър и Павел” е построена от брациговския майстор Никола Траянов през 1846 година и е била изгорена от башибозушките орди през 1877 година. Две години по-късно е възстановена в предишния си вид. Църквата е забележителен паметник на българската възрожденска архитектура. В същия двор е Радиното училище, описано в романа “Под игото”, а през малка порта в източния зид се влиза в девическия манастир, също описан в романа и свързан с дейността на големия български революционер Васил Левски.
Манастирът е основан през 1665 година. От старите му постройки след опожаряването му от башибозуците през 1877 година са запазени само църквата “Въведение Богородично” и жилищната сграда, в която е живеела игуменката. Оцеляла е и лозницата в двора. Днес тук могат да се видят килията на игуменката Христина, давала многократно подслон на Васил Левски, тайният вход от килията й до скривалището на Апостола, а също и самото скривалище. До стената на манастирската църква, строена през 1402 година се намира гробът на игуменката Христина, убита от турците през 1877 година.
От тук маршрутът продължава на североизток между крайните къщи на Сопот и боровата гора. Минава се през вилната зона и Манастирски дол. Там, където стръмните южни склонове на Троянската планина опират в Карловското поле, в долината на Манастирска река, между дърветата се показват белите зидове на Сопотския манастир “Св. Спас” – основан през XIV век, а през 1877 година опожарен от турците. След Освобождението е възстановен с помощта на българи, живеещи в Румъния и затова, когато се влезе в църквата му, прави впечатление нейният необичаен интериор. Църквата е възстановена без стенописи. По време на османското владичество манастирът се оформя като културен, просветен и революционен център. Тук на 7 декември 1958 година Васил Левски става дякон Игнатий. И пак тук през 1875 година Тодор Каблешков заклева членовете на възстановения сопотски революционен комитет.
На около 150 м южно от портите на манастира по тясна пътечка се стига до дядо Стояновата воденица – сега реставрирана. За Аневското кале, кацнало на рида (960 м.н.в.) трябва да се продължи на северозапад от манастира. От твърдината, строена по време на Второто българско царство, сега са останали да стърчат само дебели 1 м и високи 10 – 15 м зидове – части от две кули – южна и северна, съединени помежду си с крепостна стена.
Изкачването до калето е изморително, но гледката разкриваща се от това място към Карловското поле и Средна гора си заслужава усилието.
Връщането в град Сопот може да стане по обратния път като се мине на юг и при село Анево се излезе на магистралата София – Бургас, откъдето за около половин час се стига до Сопот.

Виж повече
Местност Смесите – хижа Стенето – 7 км

От местността Смесите за хижа Стенето се тръгва по шосето за махала Нешковци. Преминава се през махалата и все покрай пенливите води на река Черни Осъм се стига до Киселицата (Киселчова поляна), а след това и хижата. Хижа Стенето е един от изходните пунктове за групите желаещи да се запознаят с красотите на Национален парк Стенето или да продължат към хижа Дерменка или Беклемето.

Виж повече
Хижа Мазалат – връх Голям Кадемлия – 2.30 часа

От хижа Мазалат в западна посока се тръгва по маркираната пътека за хижа Тъжа, която обхожда връх Корубашица от юг или от север, минава покрай Пеещите скали и в югозападна посока достига връх Росоватец. Маркировката за хижа Тъжа продължава в същата посока, към връх Гроба, а откъм Голям Кадемлия трябва да се хване пътеката, която в почти южна посока отвежда на седловината Чим колиба. Оттук пътят се изкачва за около час до връх Триглав. Този маршрут може да се разнообрази като от връх Голям Кадемлия през седловината Гроба, през върховете Малък Кадемлия, Пиргос, Мазалат и Белите кладенци се слезе на превала Киминчето, откъдето по Тънката рътлина през Габровница и по Кривата пътека се стига до хижа Мазалат.

Виж повече
Хижа Васил Левски – хижа Плевен – 4.30 – 5 часа

От хижа Васил Левски покрай Говедарника до местността Дюза се върви в продължение на 1 час по пътя за хижа Рай. Оттук пътеката, ясно очертана през тревистите пасажи на високопланинските пасища и маркирана със стандартна маркировка върви в северна-североизточна посока и пресича река Дериндере близо до извора й. В същата посока последователно се пресичат река Канлъдере и река Хайдука, минава се северно от връх Побита глава и се излиза на седловината при заслон Христо Ботев (2050 м.н.в.).
На 250 – 300 метра преди да се достигне заслона, от основната пътека в север-североизточна посока се отделя пътеката за хижа Плевен. Тя прехвърля седловината между връх Ботев и връх Безименния и отначало се спуска право на север, като с няколко извивки на два пъти пресича изворния поток на река Василковица, северно от главното било на планината. След като се спусне на около 150 м под главното било, пътеката която се провира през големи скални отломъци и висока алпийска трева, рязко завива в западна посока и траверсира стръмните северни склонове на връх Безименния и Млечен чал. Под нея остава Северния Джендем. На сравнително късо разстояние се пресичат стръмните и скалисти корита на пет леви притока на река Василковица – Елачов дол, Трите купни, Шейтанска река, Въртележката и Кралимарков поток, като се минава непосредствено южно от връх Купата и се излиза в местността Пещта – малка скалиста площадка северно от връх Млечен чал. Оттук се завива рязко в северна посока и по стеснения хребет Мургата, през рядка букова гора се слиза на Бъзов дял – вододел между река Лява Видима и река Кривинишка, където се издига хижа Плевен (1390 м.н.в.).

Виж повече
Хижа Рай – Калоферските Купени – 0.30 часа

До билото на Купените следваме пътеката от град Калофер. Оттук по самото било в юг-югоизточна посока изкачваме Малкия Купен (1478 м), който всъщност е с 30 метра по-висок от своя съсед. Не става дума за грешка. Големият Купен (1448 м) е в действителност по-внушителен и прави далеч по-силно впечатление. И двата върха са наречени така заради характерната им форма.
От Малкия Купен пресичаме източния склон на седловината по едва забележима пътека и се изкачваме на заострения Голям Купен. От върха се разкрива невероятна панорамна гледка към връх Ботев, Пръскалото, долините на реките Малка и Голяма Бъзовица, Средна гора и Родопите далеч на югоизток, а непосредствено под нас Южният Джендем.

Виж повече
Хижа Плевен – връх Ботев – 3 часа

Хижа Плевен е много удобна изходна база за изкачването на старопланинския първенец, но само през лятото тъй като през зимата много пасажи от пътеката към него са лавиноопасни. Почти през целия път се разкриват прекрасни панорами към дивия лабиринт на Северния Джендем. От хижата в южна посока маркираната пътека пълзи през гористия хребет Мургата, излиза на откритото било и се спира на малката скалиста площадка Пещта. Оттук пътеката завива на изток и траверсира косо, като постепенно набира височина. Тя минава високо над надвесения над Джендема скалист връх Купата (Кралимарковска купа), над пещерата Водните дупки и след като пресече левия изворен приток на река Васильовица с рязък завой на юг изскача на седловината при заслон Христо Ботев. Оттук в източна посока, по серпентините на гъсто маркираната билна пътека връх Ботев се изкачва за около 30 – 40 минути.

Виж повече
Хижа Дерменка – хижа Добрила – 2.30 часа

От хижа Дерменка се тръгва на югоизток по коларски път, извеждащ на удобната за ски през зимата долина Мечо поле. Пътят я пресича по хоризонтал и навлиза в букова гора. Излезе ли се на поляна, отпред се изправя двуглавия връх Гюрдуктепе. Предполага се, че някога на него е имало наблюдателна кула – част от сигналната система, осигуряваща безопасността на Копсис. От Гюрдуктепе пътеката започва да слиза надолу и достига седловината, където има няколко почти непресъхващи локви. На изток пътеката навлиза в иглолистна гора, наречена Сопотски чамлък, и скоро от нея се отделя пътеката водеща пряко към хижа Незабравка. Пътеката за хижа Добрила се извива леко наляво, минава през поляната Гроба и след малко повече от час движение през гората се излиза на тревистата седловина между върховете Добрила и Левски, където е построена хижа Добрила.

Виж повече
Хижа Амбарица – хижа Добрила – 4 часа

От хижа Амбарица за хижа Добрила води добре очертана пътека. След 30-минутно изкачване по Дебели дял се стига до разклон, означен с маркировъчен стълб и табелки. На юг се отклонява пътеката за Купените и връх Ботев. На Платнешки ярове от нея се отделя пътека за хижа Васил Левски. Друга пътека също тръгва на юг (от разклона) и през хижа Хубавец слиза в град Карлово. Третата пътека отначало тръгва на югозапад, слиза в безводен улей, описва четири завоя и изкачва рида Куманица. След това правейки дъга пътеката достига западното подножие на връх Левски, навлиза във вековна иглолистна гора и пресича горното течение на река Черни Осъм. Водосливът на двата потока, образуващи реката се нарича Чаталчучур и се намира малко по-високо от мястото, където минава пътеката от хижа Амбарица за хижа Добрила. Оттук нататък пътеката продължава пак през иглолистна гора. Преминава се билото и отпред се показва хижа Добрила. Тя е построена на седловината между върховете Левски и Добрила, на 1750 м надморска височина.
На това място още през 1928 година сопотските туристи построяват хижа, която малко по-късно е унищожена от пожар.

Виж повече
Град Карлово – хижа Хубавец – хижа Балкански рози – хижа Васил Левски – 4.30 часа

От централния площад на Карлово на север (край градската болница) се излиза към планината, където западно от коритото на Стара река се хваща широка и маркирана пътека. Местното население я нарича Магарешката.
След като прекоси лозята, които опасват от север Карлово, пътеката извива по стръмните склонове на Сипея, високо по десния долинен склон на Стара река. Изкачването е изморително, но кратко (около 0.30 час). Долу, почти по слизането на Стара река от планината, се белее сградата на малката ВЕЦ, зад която е Карловският водопад. Колкото повече се издигаме толкова повече се разширява кръгозорът и скоро погледът обхваща почти цялата Стрямска долина. Ниско долу, сякаш под нозете ни остава Карлово.
След Сипея наклонът на пътеката плавно намалява, а кръгозорът постепенно се затваря, но затова пък всяка измината стъпка ни приближава към най-прелестната част от долината на Стара река – истинска каменна приказка.
Вървим по капризните извивки на пътеката, която минава ту по левия, ту по десния долинен склон, доближавайки често запъхтените води на реката.
След около 1.15 час излизаме до изравнителя на ВЕЦ “Карлово”. Оттук нагоре движението е значително по-леко. Реката, която пътеката прехвърля неколкократно, често успокоява водите си в изумрудени вирове.
Скалният декор постепенно се заменя от букови гори.
Омайващата прелест на целия пейзаж се дължи най-вече на брезите, които светлеят сред буковия лес.
След около 1 час стигаме водослива между Голямата и Малката река, разделени от скалистия рид Хубавец. Това име носи и малката хижа, известна до 1963 година като заслон. От хижа Хубавец по долината на Малката река, южно от в.Левски и Залъмица, до хижа Добрила се отива за около 3 часа, а до връх Левски или до връх Голям Купен – за 3.30 – 4 часа.
Пътят продължава в североизточна посока срещу течението на Голямата река, пресича на няколко места, прекосява поляната Малък башит и през вековна букова гора само за 40-50 минути стига до хижа Балкански рози.
Продължава се срещу течението на буйната Голяма река, която образува големи вирове и прагове. Пътеката ни води към Големия Башит, Маазите, извива под дебелата сянка на стара букова гора и след 1.30 час извежда при красивата местност Гюрля, приютила хижа Васил Левски.

Виж повече
Телефон за подаване на сигнали и жалби: +35966801277
(всеки делничен ден от 8:00 до 16:30)
+359886090658
(в извънработно време)
или е-mail адрес:
office@centralbalkan.bg