Маршрути

30/06/2020 Изготвен е Годишен план за ползване нa гъби и диворастящи плодове, които не са от лечебни растения в Национален парк Централен Балкан, 2020 г.

Предоставяме на вниманието Ви оповестен със заповед на Директора на ДНПЦБ проект на Годишен план за ползване на гъби и диворастящи плодове, които не са от лечебни растения в Национален парк Централен Балкан, 2020 г.., приемането на който е задължително условие за издаване на позволително за събиране на гъби и диворастящи плодове на територията на Парка.

Виж повече  >>
18/06/2020 Утвърден е годишен план за ползване на лечебни растения в Национален парк „Централен Балкан“, 2020 г

В плана са разписани процедурите по определяне на допустимите за събиране количества от ресурсите от лечебни растения.

Виж повече  >>
16/06/2020 Установен е нов за Национален парк „Централен Балкан“ растителен вид

Парков служител открива находище на вида през миналата година в парков участък „Тъжа“. По време на тазгодишния мониторинг на кафява мечка, експерти от Парковата дирекция откриват второ находище – в резерват „Стара река“

Виж повече  >>
10/06/2020 Oбучение на служители на Дирекция „Национален парк Централен Балкан“

Дирекция „Национален парк Централен Балкан“ ще изпълнява проект за обучение на служителите, финансиран от Оперативна програма „Добро управление“

Виж повече  >>
08/06/2020 Важно! Процедура за случайно разпределение на свободни пасища

На основание т. VII.8. и Приложение №8 от Годишния план за пашата и ползването на сено в Национален парк „Централен Балкан“, 2020 г. утвърден със Заповед № РД-24/24.02.2020 г. Дирекция „Национален парк Централен Балкан“ обявява график за провеждане на процедура по случайно разпределение на свободни пасищни площи на територията на Националния парк.

Виж повече  >>
14/05/2020 В Национален парк „Централен Балкан“ създават противоерозионни насаждения

Служители на Национален парк „Централен Балкан“ залесиха част от площите в парков участък „Троян“ като мярка против ерозия в защитената територия. На 11 май бяха засадени 340 броя сива върба (Salix cinerea), 80 броя трошлива върба (Salix fragilis), 280 броя теснолистна върба (Salix elaagnus), 100 броя планинска върба (Salix caprea) и 40 броя силезийска върба (Salix silesiaca).

Виж повече  >>
12/05/2020 Изготвен е Проект на Годишен план за ползване на лечебни растения в НП „Централен Балкан“

Предоставяме на вниманието Ви оповестен със заповед на Директора на ДНПЦБ проект на Годишен план за ползване на лечебни растения в Национален Парк „Централен Балкан“, 2020 г.

Виж повече  >>
11/05/2020 Литературен конкурс „Мими Праматарова“ 2020

„ На другия ден след COVID 19 – какво ще е новото „нормално“ в поведението ни към околната среда“

Виж повече  >>
05/05/2020 Временно се затваря път в НП „Централен Балкан"

Със заповед на директора на Национален парк “Централен Балкан” от 5 май до 31 декември 2020 година се спира движението, престоя и паркирането на МПС (вкл. ATV и UTV от всички класове) по път „Беклемето“ - хижа „Дерменка“. Това е път със свободен достъп, съгласно План за управление на Национален парк "Централен Балкан" 2016 - 2025 г., приет с Решение на МС №195/24.03.2016 г.

Виж повече  >>
04/05/2020 Указания при посещения на територията на национален парк „Централен Балкан“

На основание Заповед № РД-01-248 от 01.05.2020 г. на Министъра на здравеопазването за организация за посещения на лицата във всички национални паркове, природни паркове, планини и др. обособени маста с паркова среда, извън населените места на територията на общините е задължително спазването на определени правила.

Виж повече  >>
21/04/2020 Промяна в сроковете в обявления за обществени поръчки, стартирали след въвеждане на извънредно положение

На основание разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и във връзка с методически указания МУ-5 от 14.04.2020 г. и МУ-6 от 16.04.2020 г. на Агенцията по обществени поръчки, относно действия на възложителите при възобновяване на спрени срокове в процедури, стартирали след 13.03.2020 г., се променят сроковете по две обществени поръчки.

Виж повече  >>
02/04/2020 Удължава се срока за прием на заявления за паша

На основание разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение със Заповед на Директора на Дирекция „НП Централен Балкан“ е изменен Годишния план за пашата и ползването на сено в НП „Централен Балкан“, 2020 г.

Виж повече  >>
16/03/2020 Важно съобщение свързано с функционирането на административните услуги в Дирекция „Национален парк Централен Балкан“

Функциониране на административните услуги в ДНПЦБ във връзка с извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г.

Виж повече  >>

Архив новини

Покажи

Град Карлово - хижа Хубавец - хижа Балкански рози - хижа Васил Левски - местността Баш мандра - хижа Рай - местността Параджика - град Калофер (12 часа)

 От град Карлово по широка наклонена улица покрай болницата се излиза накрая на града. През лозя и овощни градини широка маркирана пътека се изкачва по опороен терен. Покрай млада борова гора се излиза на равна скалиста площадка – местността Стесни магаре, от която се открива поглед към каньона на Стара река.Пътеката свива в ляво и стръмно се спуска към речното корито. Реката се минава по бетонен мост. Между хаос от скални блокове по източния бряг на реката се набира височина. Пресича се отново реката и се стига до изравнителя на ВЕЦ Карлово. Пътеката следва западния горист бряг, подминава се чешмичка и по нов мост се прехвърля от източната страна на реката. След остър завой пътеката е изсечена в отвесна скала и е обезопасена. С плавно изкачване все покрай реката се достига хижа Хубавец. Продължава се покрай реката, преминава се на 3 – 4 места, подминава се продълговата горска поляна - местността Малък Башит и през вековна букова гора се достига хижа Балкански рози. Пътеката се прехвърля на западния бряг, минава през местността Големия Башит и по стръмен склон се изкачва високо над реката. Завива се на изток и изкачването продължава по малък наклон из букова гора по десния бряг на реката. Неколкостотин метра преди хижа Васил Левски, по мостче се пресича поток, идващ от връх Костенурката. С няколко завоя пътеката заобикаля ниско възвишение в гората и извежда на стръмната поляна пред хижата.
Пътеката за връх Ботев започва зад хижата и в началото си е доста стръмна. С къси завои из смесена буково-елова гора, а след това с широка дъга вдясно и на изток, пътеката излиза стръмно над гората и се изкачва на скалистото възвишение Говедарника, край развалините на малка кошара. От Говедарника пътеката тръгва на изток-югоизток, високо по северния склон на Голямата река. При стръмни скали се отделя зимната стълбова маркировка за връх Ботев през Млечния чал. След това отклонение лятната пътека за хижа Рай е лавиноопасна. Добре очертаната пътека с полегат наклон се насочва към продълговатият рид Дюза – съединение между главното било и страничния масив Равнец. Тя извива на югоизток към единични иглолистни дървета и извежда до равната местност Дюза, където на маркировъчен стълб са монтирани табелки за връх Ботев, хижа Рай и хижа Равнец. Продължава се право на изток, като се следва стълбовата маркировка – надолу към долината на Дълбоката река (Дерикдере). След 30 – 40 метра пътеката се разширява и завива рязко на север. С малък наклон по северния склон тя достига речното корито, преминава реката по брод и с остър завой на юг продължава по източния склон. Из планински пасища се завива на югоизток и се излиза на плоския вододел между Дерикдере и река Башмандра, откъдето се отправя право на изток. Слиза се покрай постройките на голямата Башмандра и се достига едноименния поток, който се прекосява и с късо изкачване се излиза на вододела с река Хайдука. От тази камениста площадка, със следи от каменна кошара, започва слизане на североизток. Подминават се останки от каменни заграждения за овце, навлиза се във вековна букова гора и се минават по брод буйните води на река Хайдука. Пътеката криволичи на изток почти по хоризонтал по наклонени на юг пасища. Близо до хижа Рай тревистите южни склонове на връх Ботев се наричат Пасището. Пътеката излиза от гората и превежда над самотна голяма скала, която от юг образува естествено укритие и често се използува за подслон при рязко влошаване на времето. Нарича се Спасителната скала. Пресича се вторият начален приток на река Хайдука, извиращ непосредствено южно от заслон Ботев. С полегато изкачване на югоизток се обхожда силно наклонен на юг тревист рид. След още три завоя из открити суходолия високо над гората, пътеката се съединява с т. н. Тарзанова пътека, водеща от хижа Рай към връх Ботев. От тук се виждат хижа Рай, Калоферските Купени и Райските скали с Райското пръскало. Пътеката слиза диагонално на североизток, прекосява Пръскалската река и достига до хижа Рай.
От хижа Рай се тръгва на изток-югоизток. Достига се до седловината между Райските скали и Калоферския Купен. С няколко дълги серпантини на изток се слиза през стръмната Рогачева гора до моста на река Голяма Бъзовица. С още серпантини и по увеличаващ се наклон се достига до вододела с Малка Бъзовица. Пътеката се спуска към нея, пресича я по брод и със стръмни серпантини излиза на местността Каменливеца. Поема се по изоставен черен път и след три завоя се достига местността Червената глина, откъдето се завива на югоизток и се достига до пасищата Долен Параджик. Слизането продължава по стълбовата маркировка по рида Параджика и се достига до малък бетонен склад в местността Сливката. Оттук се тръгва по черен път, заобикалящ ниските заоблени връхчета Табите и продължава по тесния тревист вододел на Бяла реки и Тунджа. Все на югоизток се спуска през широколистна гора и се достига курортната местност Паниците, откъдето до Калофер се следва асфалтиран път.
Част от маршрута е през резерват Стара река и резерват Джендема!
Резерват Стара река съхранява природата на една от най-красивите планински реки в България. Резерватът е сред първите по броя на редките растения – повече от 45 са вписани в Червената книга, 20 се срещат само у нас. Богатството на животинския свят не отстъпва на растителния. Зорко ви следят дневните грабливи птици, а влажната земя пази следите на вълк и мечка. Гората е невероятно разнообразна – топлолюбивият мъждрян и водният габър се срещат с бука, елата и смърча. Затова тук есента е като приказка с щастлив край – феерия от нюанси на жълтото, червеното и зеленото, която покорява завинаги… А над Стара река бди Купенът – нейния страховит и вечен страж.
Джендемът е не само най-големия старопланински резерват, но и един от най-големите в България. Дълбоките и тесни каньони, шилестите скали и пенестите водопади внушават страхопочитание към природата, ревниво скрила тук образци от великолепието си. Безспорното богатство тук са горите – почти недокоснати от човешка ръка и обширните пасища, превзети от масивни варовикови скални венци. Тук е най-високият български водопад – Райското пръскало, спускащо се почти от самия връх Ботев. Поради особената си геология, районът е в сърцето на съвременен център за формиране на нови растения. Впечатлен от страшното величие на природата, човекът е нарекъл мястото “Джендема” – Адът, но това е раят за естествените обитатели на планината – хищниците, дивите кози, грабливите птици.


Дирекция "Национален парк Централен Балкан" предупреждава:
 - Движете се по маршрута с повишено внимание!
 - Преминавайте по мостовете по един!


Снимки

  • гр.Карлово
  • Хижа Васил Левски
  • местност Баш мандра
  • Поглед от Калофер към НП
Телефон за подаване на сигнали и жалби: +35966801277
(всеки делничен ден от 8:00 до 16:30)
+359886090658
(в извънработно време)
или е-mail адрес:
office@centralbalkan.bg