Маршрути

03/12/2019 Предприети мерки в Националния парк, поради установена Африканска чума по свинете

Със Заповед на Директора на Дирекция „Национален парк Централен Балкан“ в засегнатите от заболяването Африканска чума по свинете територии (подзона А) започва прилагането на мерки за предотвратяване и ликвидиране на болеста.

Виж повече  >>
11/11/2019 Министерството на здравеопазването обявява XII-то издание на Националния ученически конкурс „Посланици на здравето” за учебната 2019/2020 година

Националният ученически конкурс „Посланици на здравето” се провежда в рамките на Националната програма за превенция на хроничните незаразни болести 2014-2020 г. и е в подкрепа на здравословния начин на живот на младите хора.

Виж повече  >>
25/10/2019 Паркови служители и децата от SOS детско селище поставиха хранилки за птици

Служители от Дирекцията на Национален парк „Централен Балкан” посетиха вчера – 24 октомври, децата в SOS детско селище Трявна. Те им разказаха за птиците в парка, за трудния им живот през зимата, как може да им се помогне и поставиха хранилки за диви птици.

Виж повече  >>
11/10/2019 МОСВ обявява фотоконкурс „ПриРодоЛюбие в 4 сезона

Министерството на околната среда и водите обявява фотоконкурс на тема „ПриРодоЛюбие в 4 сезона“. Каним за участие изкушените да намират красотата в природата и да я запечатват в кадри, които са готови да споделят. Фотографиите трябва да отговарят на едно важно условие – да отразяват красотата на родната природа през четирите сезона, да са актуални, заснети в България през последните две години.

Виж повече  >>

Архив новини

Покажи

Град Карлово - хижа Хубавец - хижа Балкански рози - хижа Васил Левски - местността Баш мандра - хижа Рай - местността Параджика - град Калофер (12 часа)

 От град Карлово по широка наклонена улица покрай болницата се излиза накрая на града. През лозя и овощни градини широка маркирана пътека се изкачва по опороен терен. Покрай млада борова гора се излиза на равна скалиста площадка – местността Стесни магаре, от която се открива поглед към каньона на Стара река.Пътеката свива в ляво и стръмно се спуска към речното корито. Реката се минава по бетонен мост. Между хаос от скални блокове по източния бряг на реката се набира височина. Пресича се отново реката и се стига до изравнителя на ВЕЦ Карлово. Пътеката следва западния горист бряг, подминава се чешмичка и по нов мост се прехвърля от източната страна на реката. След остър завой пътеката е изсечена в отвесна скала и е обезопасена. С плавно изкачване все покрай реката се достига хижа Хубавец. Продължава се покрай реката, преминава се на 3 – 4 места, подминава се продълговата горска поляна - местността Малък Башит и през вековна букова гора се достига хижа Балкански рози. Пътеката се прехвърля на западния бряг, минава през местността Големия Башит и по стръмен склон се изкачва високо над реката. Завива се на изток и изкачването продължава по малък наклон из букова гора по десния бряг на реката. Неколкостотин метра преди хижа Васил Левски, по мостче се пресича поток, идващ от връх Костенурката. С няколко завоя пътеката заобикаля ниско възвишение в гората и извежда на стръмната поляна пред хижата.
Пътеката за връх Ботев започва зад хижата и в началото си е доста стръмна. С къси завои из смесена буково-елова гора, а след това с широка дъга вдясно и на изток, пътеката излиза стръмно над гората и се изкачва на скалистото възвишение Говедарника, край развалините на малка кошара. От Говедарника пътеката тръгва на изток-югоизток, високо по северния склон на Голямата река. При стръмни скали се отделя зимната стълбова маркировка за връх Ботев през Млечния чал. След това отклонение лятната пътека за хижа Рай е лавиноопасна. Добре очертаната пътека с полегат наклон се насочва към продълговатият рид Дюза – съединение между главното било и страничния масив Равнец. Тя извива на югоизток към единични иглолистни дървета и извежда до равната местност Дюза, където на маркировъчен стълб са монтирани табелки за връх Ботев, хижа Рай и хижа Равнец. Продължава се право на изток, като се следва стълбовата маркировка – надолу към долината на Дълбоката река (Дерикдере). След 30 – 40 метра пътеката се разширява и завива рязко на север. С малък наклон по северния склон тя достига речното корито, преминава реката по брод и с остър завой на юг продължава по източния склон. Из планински пасища се завива на югоизток и се излиза на плоския вододел между Дерикдере и река Башмандра, откъдето се отправя право на изток. Слиза се покрай постройките на голямата Башмандра и се достига едноименния поток, който се прекосява и с късо изкачване се излиза на вододела с река Хайдука. От тази камениста площадка, със следи от каменна кошара, започва слизане на североизток. Подминават се останки от каменни заграждения за овце, навлиза се във вековна букова гора и се минават по брод буйните води на река Хайдука. Пътеката криволичи на изток почти по хоризонтал по наклонени на юг пасища. Близо до хижа Рай тревистите южни склонове на връх Ботев се наричат Пасището. Пътеката излиза от гората и превежда над самотна голяма скала, която от юг образува естествено укритие и често се използува за подслон при рязко влошаване на времето. Нарича се Спасителната скала. Пресича се вторият начален приток на река Хайдука, извиращ непосредствено южно от заслон Ботев. С полегато изкачване на югоизток се обхожда силно наклонен на юг тревист рид. След още три завоя из открити суходолия високо над гората, пътеката се съединява с т. н. Тарзанова пътека, водеща от хижа Рай към връх Ботев. От тук се виждат хижа Рай, Калоферските Купени и Райските скали с Райското пръскало. Пътеката слиза диагонално на североизток, прекосява Пръскалската река и достига до хижа Рай.
От хижа Рай се тръгва на изток-югоизток. Достига се до седловината между Райските скали и Калоферския Купен. С няколко дълги серпантини на изток се слиза през стръмната Рогачева гора до моста на река Голяма Бъзовица. С още серпантини и по увеличаващ се наклон се достига до вододела с Малка Бъзовица. Пътеката се спуска към нея, пресича я по брод и със стръмни серпантини излиза на местността Каменливеца. Поема се по изоставен черен път и след три завоя се достига местността Червената глина, откъдето се завива на югоизток и се достига до пасищата Долен Параджик. Слизането продължава по стълбовата маркировка по рида Параджика и се достига до малък бетонен склад в местността Сливката. Оттук се тръгва по черен път, заобикалящ ниските заоблени връхчета Табите и продължава по тесния тревист вододел на Бяла реки и Тунджа. Все на югоизток се спуска през широколистна гора и се достига курортната местност Паниците, откъдето до Калофер се следва асфалтиран път.
Част от маршрута е през резерват Стара река и резерват Джендема!
Резерват Стара река съхранява природата на една от най-красивите планински реки в България. Резерватът е сред първите по броя на редките растения – повече от 45 са вписани в Червената книга, 20 се срещат само у нас. Богатството на животинския свят не отстъпва на растителния. Зорко ви следят дневните грабливи птици, а влажната земя пази следите на вълк и мечка. Гората е невероятно разнообразна – топлолюбивият мъждрян и водният габър се срещат с бука, елата и смърча. Затова тук есента е като приказка с щастлив край – феерия от нюанси на жълтото, червеното и зеленото, която покорява завинаги… А над Стара река бди Купенът – нейния страховит и вечен страж.
Джендемът е не само най-големия старопланински резерват, но и един от най-големите в България. Дълбоките и тесни каньони, шилестите скали и пенестите водопади внушават страхопочитание към природата, ревниво скрила тук образци от великолепието си. Безспорното богатство тук са горите – почти недокоснати от човешка ръка и обширните пасища, превзети от масивни варовикови скални венци. Тук е най-високият български водопад – Райското пръскало, спускащо се почти от самия връх Ботев. Поради особената си геология, районът е в сърцето на съвременен център за формиране на нови растения. Впечатлен от страшното величие на природата, човекът е нарекъл мястото “Джендема” – Адът, но това е раят за естествените обитатели на планината – хищниците, дивите кози, грабливите птици.


Дирекция "Национален парк Централен Балкан" предупреждава:
 - Движете се по маршрута с повишено внимание!
 - Преминавайте по мостовете по един!


Снимки

  • гр.Карлово
  • Хижа Васил Левски
  • местност Баш мандра
  • Поглед от Калофер към НП
Телефон за подаване на сигнали и жалби: +35966801277
(всеки делничен ден от 8:00 до 16:30)
+359886090658
(в извънработно време)
или е-mail адрес:
office@centralbalkan.bg