Маршрути

12/04/2021 Дирекция "НП Централен Балкан" ще маркирa границите на управляваните територии.

В рамките на проект Проект №BG16M1OP002-3.007-0006 „Възстановяване и опазване на природни местообитания и видове в Национален парк "Централен Балкан", Парковата Дирекция предприема действия по маркиране на управляваните защитени територии. В изпълнение на дейност 12 „Обозначаване на границите на НПЦБ и резерватите в него“ по Проекта е сключен договор № 97 МВ-2/29.03.2021 г. “Маркиране на терен на границите на НП „Централен Балкан“, резерват „Еленова гора“ и поддържан резерват „Чамджа“, от правоспособни геодезисти.

Виж повече  >>
07/04/2021 Отбелязваме Седмицата на горатa

Сред големите богатства на Национален парк „Централен Балкан“ са горите в него – обширни, естествени, вековни. Те заемат около две трети от площта на Защитената територия, преобладават широколистните гори. Ограничено по южните склонове на Парка са представени поясите на дъбовите и дъбово-габъровите гори, а на места във високите части – фрагменти от иглолистния пояс.

Виж повече  >>
05/04/2021 Служители на Дирекцията провеждат мониторинг на видовете от семейство Сънливцови (Gliridae) в Национален парк „Централен Балкан“.

Служители на Дирекция "Национален парк Централен Балкан“ и Природонаучен музей – с. Черни Осъм изработиха 32 бр. къщички за сънливци. Тридесет от къщичките бяха поставени в района на КИП „Нешковци“, ПУ „Троян“ с цел провеждане на мониторингови наблюдения на видовете от семейство Сънливцови (Gliridae), а две ще бъдат поставени в двора на Природонаучния музей и ще се използват за образователни нужди.

Виж повече  >>
08/03/2021 Утвърден е Планът за пашата и ползването на сено в Национален парк „Централен Балкан“ през 2021 г.

Със Заповед на Директора на Парковата дирекция днес, 8 март 2021 г. е утвърден Годишният план за пашата и ползването на сено в Национален парк „Централен Балкан“ за 2021 г.

Виж повече  >>
21/07/2020 Дирекция „Национален парк Централен Балкан“ възложи извършването на ремонт на съществуващ път местност Беклемето – хижа „Дерменка“.

Във връзка с разпространена информация Дирекция Национален парк "Централен Балкан" съобщава: Дирекция „Национален парк Централен Балкан“ възложи извършването на ремонт на съществуващ път м. Беклемето – х.„Дерменка“. Рехабилитационните дейности се извършват в рамките на Договор по проект "Възстановяване и опазване на природните местообитания и видове в Национален парк „Централен Балкан”, финансиран по Оперативна програма „Околна среда 2014 - 2020 г.

Виж повече  >>

Архив новини

Покажи

Сопот – Сопотски манастир – Аневско кале – 2 часа

Този маршрут е един от най-леките, тъй като е сравнително кратък и не се преодоляват големи височини. Обектите могат да се видят отдалеч и вероятност за объркване на пътя не съществува. Туристическия маршрут започва от центъра на град Сопот, където е превърнатата в музей родна къща на патриарха на българската литература – Иван Вазов. Къща-музей “Иван Вазов” не е оригинална. Тя е възстановена по инициатива на брата на поета, Георги Вазов, през 1932 година и открита като музей на 6 юни 1935 година. В нея наред с оригиналните документи, разказващи за живота и творчеството на Вазов е възпроизведена и характерната обстановка за онова време, което творецът описва в романа “Под игото”. На площада пред къщата-музей се издига паметникът на поета.
В Сопот е запазена и къщата на още един известен българин – куриерът на вестник “Искра” Иван Загубански.
Като се тръгне по улицата на север от площада само след няколко минути се стига до Радиното училище и градската църква с високо издигнатата камбанария. Църквата “Св. Петър и Павел” е построена от брациговския майстор Никола Траянов през 1846 година и е била изгорена от башибозушките орди през 1877 година. Две години по-късно е възстановена в предишния си вид. Църквата е забележителен паметник на българската възрожденска архитектура. В същия двор е Радиното училище, описано в романа “Под игото”, а през малка порта в източния зид се влиза в девическия манастир, също описан в романа и свързан с дейността на големия български революционер Васил Левски.
Манастирът е основан през 1665 година. От старите му постройки след опожаряването му от башибозуците през 1877 година са запазени само църквата “Въведение Богородично” и жилищната сграда, в която е живеела игуменката. Оцеляла е и лозницата в двора. Днес тук могат да се видят килията на игуменката Христина, давала многократно подслон на Васил Левски, тайният вход от килията й до скривалището на Апостола, а също и самото скривалище. До стената на манастирската църква, строена през 1402 година се намира гробът на игуменката Христина, убита от турците през 1877 година.
От тук маршрутът продължава на североизток между крайните къщи на Сопот и боровата гора. Минава се през вилната зона и Манастирски дол. Там, където стръмните южни склонове на Троянската планина опират в Карловското поле, в долината на Манастирска река, между дърветата се показват белите зидове на Сопотския манастир “Св. Спас” – основан през XIV век, а през 1877 година опожарен от турците. След Освобождението е възстановен с помощта на българи, живеещи в Румъния и затова, когато се влезе в църквата му, прави впечатление нейният необичаен интериор. Църквата е възстановена без стенописи. По време на османското владичество манастирът се оформя като културен, просветен и революционен център. Тук на 7 декември 1958 година Васил Левски става дякон Игнатий. И пак тук през 1875 година Тодор Каблешков заклева членовете на възстановения сопотски революционен комитет.
На около 150 м южно от портите на манастира по тясна пътечка се стига до дядо Стояновата воденица – сега реставрирана. За Аневското кале, кацнало на рида (960 м.н.в.) трябва да се продължи на северозапад от манастира. От твърдината, строена по време на Второто българско царство, сега са останали да стърчат само дебели 1 м и високи 10 – 15 м зидове – части от две кули – южна и северна, съединени помежду си с крепостна стена.
Изкачването до калето е изморително, но гледката разкриваща се от това място към Карловското поле и Средна гора си заслужава усилието.
Връщането в град Сопот може да стане по обратния път като се мине на юг и при село Анево се излезе на магистралата София – Бургас, откъдето за около половин час се стига до Сопот.


Снимки:

 

  • гр.Сопот
  • дядо Стояновата воденица
  • Аневско кале
Телефон за подаване на сигнали и жалби: +35966801277
(всеки делничен ден от 8:00 до 16:30)
+359886090658
(в извънработно време)
или е-mail адрес:
office@centralbalkan.bg