От хижа Паскал се тръгва по Чернивитската пътека на северозапад към местността Табиите (Косишки превал). Още почти в началото в североизточна посока се отделя пътека със стълбова маркировка, тя извежда на главното било на около 300 метра западно от връх Косица, от него може да се продължи за хижа Бенковски и Планински извори. Изкачва се върха и се продължава на изток по самото било към връх Паскал. Пътеката подсича върха от юг – на някои места се губи в големи каменни блокажи. От връх Паскал се продължава на изток, след 10-15 мин. се минава северно от самотно скалисто връхче, от където леко се завива на изток - североизток. След още 15-20 минути се стига до друго безименно връхче – точно на юг на около 300 метра от връх Картала. Източно от него до маркировъчния стълб е поставена паметна плоча. Това място е слабоизразена седловина между три върха – Картала и две безименни връхчета, южно и източно от него. Тук е важно кръстовище - на изток се отива към местността Гьола и хижа Планински извори, към хижите Бенковски и Вежен; на север към хижа Момина поляна и село Дивчовото (през връх Момински чукар); на юг е пряката пътека към село Антон. При лошо време, мъгла и през зимата трябва да се избягва движение по главното било и северно от него, в посока Косишки превал, защото районът е лавиноопасен, ориентирите са малко, а билната заравненост – обширна. От стълба с паметната плоча, почти в северна посока се тръгва към хижа Момина поляна по ясно очертана и маркирана с лентова и стълбова маркировка пътека, тя минава източно от връх Картала и се спуска сред камънаци, хвойни и боровинки към седловината в самото южно подножие на връх Момински чукар. Тя също е важно туристическо кръстовище – на север през върха се слиза към село Дивчовото; на изток е лятната пътека за хижите Бенковски и Вежен; на запад по широка, маркирана пътека през иглолистна гора се слиза до хижа Момина поляна.
Част от маршрута е през резерват Боатин (в района на Момински чукар)!
При преминаването по този маршрут можете да се насладите на резерват Боатин. Той е тайнственото царство на бука, скрито в дъното на приказна долина в северната част на Стара планина. Огромни, достолепни дървета на възраст над 200 години покриват по-голяма част от резервата. Човек се чувства като във вълшебна зала – устремени към небето, огромните стволове са високи по 40-50 метра. Символ на резервата може да бъде и уралската улулица – древен пришълец от времената на последните заледявания. За да я зърнете излезте по здрач. Вслушайте се и в странните викове на мъдрите сови, разказващи вечната приказка на дивата гора.

На снимките: