Райони

22/04/2019 Експерти от парк „Централен Балкан“ проведоха открит урок за Деня на Земята

Тази година мотото на инициативите е „Защитете биологичните видове“. Средношколците бяха запознати защо световната общност обръща вниманието на милиони хора, че унищожаването на местообитанията, неразумната експлоатация на природни ресурси и изменението на климата водят до загуба на половината диви животни в света. За да опазваме видовете, трябва да ги познаваме, затова учениците бяха запознати с редки и защитени видове от флората и фауната на Национален парк „Централен Балкан“.

Виж повече  >>
15/04/2019 Окончателен график за процедура за случайно разпределение на свободни пасища

​На основание т. VII.8. и Приложение №8 от Годишния план за пашата и ползването на сено в Национален парк „Централен Балкан“, 2019 г. утвърден със Заповед № РД-37/25.02.2019 г. Дирекция „Национален парк Централен Балкан“ обявява график за провеждане на процедура по случайно разпределение на свободни пасищни площи на територията на Националния парк.

Виж повече  >>
11/04/2019 График за процедура за случайно разпределение на свободни пасища

Дирекция „Национален парк Централен Балкан“ обявява график за провеждане на процедура по случайно разпределение на свободни пасищни площи на територията на Националния парк

Виж повече  >>
28/03/2019 Буковите гори на национален парк „Централен Балкан" получиха сертификат за обект на световното наследство на ЮНЕСКО

Заместник-министърът на околната среда и водите Красимир Живков връчи вчера на Генчо Илиев, директор на Дирекция „Национален парк Централен Балкан“, сертификатът, който потвърждава, че буковите гори в резерватите на парка са част от серийния европейски обект на световното наследство „Старите и първични букови гори на Карпатите и други региони в Европа“. Официалната церемония се състоя в МОСВ в присъствието на Христо Георгиев, главен секретар на Националната комисия за България на ЮНЕСКО.

Виж повече  >>

Архив новини

Покажи

Пещера Птича дупка


Пропастната пещера Птича дупка се намира в източния дял на Троянския Балкан. Заради изключителната си красота може да се нарече “перлата сред троянските пещери”. Входовете й се намират северно от местността Радия трап сред гора и за намирането им няма характерни ориентири.
Първият опит за проникване в пропастта е още през 1948 г. от алпиниста Енчо Петков. През 1958 г. български и полски пещерняци слизат до дъното й, а проучванията продължават през 1962 и 1972 г., като през 1975 г. е направено геоложко описание на района и на пропастта.
За местните хора местоположението на входовете й е отдавна известно, а по-високо разположеният от тях е по-удобният за спускане. Надморската му височина е 1260 м. Входният отвес е с дължина 65 м, като в дълбочина се разширява камбанообразно и достига диаметър над 10 м. Дъното му представлява блокаж, покрит с пръст и нападали отгоре материали – основно шума. Същинското дъно обаче, се намира по-ниско и до него се слиза вече без въже. Там тече малък поток и в противоположни посоки се отделят две галерии – възходяща и низходяща. Всъщност, низходящата галерия следва потока. Основният цвят на стените й е червеникав. Преодолявайки един блокаж, два прага и едно чудно красиво синтрово езеро, се достига до зала с дължина около 30 м. Богатството и разнообразието на образуванията е изключително – наблюдават се пещерни бисери, разположени в малки синтрови джобчета и езерца, натеци, цевични и морковени сталактити, сталагмити, сталактони, богати драперии и вкаменени водопади. Тук е най-ниската точка на пропастта – 108 м, където подземният поток се губи в сифон сред нападали от тавана блокове. Общата дължина на низходящата галерия е 302 м.
Възходящата галерия представлява низ от прагове и залички, а подът й е покрит със синтрови езерца, пълни с вода. Стените са обсипани с дендрити и антодити (калцитни образувания, подобни на цветя), а навътре се виждат искрящи хелектити и коралити. В последната зала е съсредоточено цялото подземно богатство на пещерните образувания. Навсякъде има вкаменени водопади, сталактити, сталагмити, сталактони, каменни колони. Всички те са оцветени в най-нежни и топли тонове. Небесно синьото синтрово езерце, изпълнено с жълтоцветни бисери и каменни лилии допълват неземната красота на залата. За да се съхрани тази крехка красота, е необходимо още в предпоследната зала да оставите ботушите си и по чорапи да пристъпвате много внимателно напред.
Общата дължина на Птича дупка е 652 м, а дълбочината й е – 108 м. Името си носи от колонията жълтоклюни (хайдушки) гарги, която я обитава. Гнездата им са разположени по стените на отвеса и отглеждат малките си в условията оскъдна или даже липсваща слънчева светлина. Други обитатели на пропастта са троблобионтния охлюв Spinophallus uminskii и троглобионтния мамарец Niphargus bureschi, а многоножката Anamastigona alba е ендемит за Птича дупка и Куманица. Открити са и паяци, сенокосци и бръмбари.
Пропастта Птича дупка изисква специална подготовка за използване на вертикална техника. Проникването в нея е опасно за хора, които не я притежават, а също така не бива да се подценява и рискът от изгубване в гората при търсене на входа й. Тъй като е в резерват Стенето, в Национален парк „Централен Балкан”, за извършване на научно-изследователски проучвания в нея е необходимо те предварително да се съгласуват с МОСВ и Дирекцията на Парка.

Адрес на обекта: Троянски Балкан
Капацитет: 28
Телефон за подаване на сигнали и жалби: +35966801277
(всеки делничен ден от 8:00 до 16:30)
+359886090658
(в извънработно време)
или е-mail адрес:
office@centralbalkan.bg