Решението за обявяването на 1 април за международен ден на птиците е прието на 6 декември 1906 г. по силата на Конвенцията за защита на редките птици. Това е една от първите природозащитни дати в международния календар от мащабни събития, чрез която хората заявяват своята загриженост и призовават за опазването и съхранението на дивата природа на планета Земя.
Национален парк „Централен Балкан” е дом за 220 вида птици, от които 123 вида се срещат през размножителния период.  Заради птичето си богатство и стабилния природозащитен статус,  през 1997 г. цялата територия на Парка е обявена за Орнитологично важно място. „Централен Балкан” е с приоритетно значение за опазването на застрашени видовес европейска природозащитна значимосте (SPEC) – 56 вида, а 121 вида са оценени в Червения списък на IUCN. В Бонската конвенция, отговаряща за опазването на мигриращите видове животни, попадат 29 вида. От обитателите на Парка в Червената книга на България са включени 40 вида, а 120вида са защитени по Закона за биологичното разнообразие (ЗБР).
Безспорно е значението на „Централен Балкан“ за опазването на три от световно застрашените видове – ливаден дърдавец, ловен сокол и царски орел. Ливадният дърдавец (Crex crex) гнезди в района на около 1800 м н.в. и то в нехарактерни за вида места, като ливадите между хвойновите храсти. Това се обяснява с търсенето на по-спокойни и недостъпни места, каквато е тенденцията за почти всичките му гнездови находища.Ливадният дърдавец е прелетен вид, който мигрира основно нощем често заедно с пъдпъдъка. В ливадите е трудно забележим, но често се чува типичното механично обаждане, наподобяващо латинското му име. Ако имате късмет, ще видите главата на мъжкия да стърчи между тревите.Другите представители на кокошоподобните птици са глухарят и лещарката. Глухарят (Tetrao urogallus) за съжаление вече не е обитател на Парка. Наблюдаван е за последен път през осемдесетте години на миналия век. Обнадеждаващо е, че има условия, както и предприети мерки за реинтродукцията му в защитената територия. Лещарката (Tetrastesbonasia) е гнездящ вид, който предпочита смесени гори с много подлес и сянка, където е трудно забележима. Ако случайно е изплашена, ще чуете само шума от крилата на отлитащата птица.
Черният щъркел (Ciconia nigra) e потаен обитател на Парка и за разлика от белия си „събрат“ предпочита да гнезди и ловува далеч от хората. Самият факт, че е по-специализиран ловец – главно на риба, го прави по-уязвим. В Червената книга на България е включен в категорията „уязвим вид“.
Ловният сокол (Falco cherrug),  представител на дневните грабливи птици, е критично застрашен вид в Червената книга и застрашен в Световния червен списък на IUCN. Включен е в почти всички природозащитни конвенции, но все още е  на ръба на изчезването и взетите мерки са недостатъчни за опазването му. Той е сравнително едър сокол, храни се основно с гризачи и по-рядко с птици. Със сигурност ловният сокол е гнездял в Парка допреди няколко години. Напоследък са предприети действия за възстановяване на вида в защитената територия.
Въпреки че е обявен за критично застрашен у нас и уязвим в света, царският орел (Aquila heliaca)засега има по-добра съдба от ловния сокол. През последните няколко години грижите от страна на неправителствени организации, подпомагани от държавата, успяват не само да стабилизират, но и да увеличат броя на гнездовите му находища. Царският (кръстат) орел идва в територията на Парка основно да почива или ловува. Храни се с бозайници и птици, но не отказва и мърша, особено при по-продължителна липса на храна. Обитава предимно ниски планини или хълмове с открити пространства - където ловува и наличие на единични, обикновено стари дървета - където гнезди или си почива, наблюдавайки „царството“ си. По скалните отвеси и корнизи и на старите дървета гнездят още скален орел (Aquilachrysaetos), орел змияр (Circaetusgallicus), малък орел (Aquilapennata), белоопашат мишелов (Buteorufinus), малък ястреб (Accipiternisus), черношипа ветрушка (Falcotinnunculus)и сокол скитник (Falcoperegrinus).
Най-едрата нощна граблива птица – бухалът (Bubo bubo), също предпочита скалните корнизи за гнездене, но като универсален хищник можем да го видим почти навсякъде в района. Другите сови, като уралската улулица (Strix uralensis), пернатоногата кукумявка (Aegolius funereus) и врабчовата кукумявка (Glaucidium passerinum), също обитатели на Националния парк, попадат в групата на приоритетните видове с определени изисквания към местообитания, свързани със стари гори. Повечето от тях са и реликти (без обикновената кукумявка и бухала). Паркът е с национално значение за опазването на уралската улулица, тъй като приютява почти всички гнездящи двойки на вида в България.
Козодоят (Caprimulgus europaeus) е една от редките и потайни птици. Обитава по-разредената част на гората с много поляни. През деня трудно можем да го забележим кацнал на клон или на земята. Нощем ловува едри насекоми, подобно на лястовиците. През брачния период често чуваме неговата характерна стържеща песен, подобна на тази при жабите.
Сред „по-пъстрите“ видове, като синявицоподобните птици, се открояват папунякът (Upupa epops) и пчелоядът (Merops apiaster), които могат да се видят в по-ниските части на Парка. Със своите  цветна окраска, обаждания и поведение те привличат вниманието на много любители на дивата природа. Подобно е и отношението към всички кълвачови птици. Черният кълвач (Dryocopus martius), сивият кълвач (Picuscanus), големият пъстър кълвач (Dendrocoposmajor)и другите пъстри кълвачи са не само лечители на гората, унищожавайки много насекоми и техните ларви, но и градинари, които помагат за възстановяването й. Застрашен от изчезване, но с най-многочислена популация в Парка, е гнездящият глациален реликтен подвид на белогърбия кълвач (Dendrocopos leucotos lilfordii).
Многочислена в Националния парк е популацията на субендемичния подвид на алпийската чучулига – балканската чучулига (Eremophila alpestris balcanica). Обикновените видове, като бялата стърчиопашка (Motacillaalba)и планинската стърчиопашка (Motacillacinerea), се хранят също с насекоми, но обичайно ловуват на открити пространства, в близост до водоеми. Гурлюто или водният кос (Cincluscinclus),предпочита бързотечащи планински реки, където, гмуркайки се, „лети“ под водата в преследване на  различни насекоми и техните ларви. Водният кос обича местата с много камъни – удобни за почивка и похапване. Срещат се и двата вида завирушки, като подвидът на пъстрогушата завирушка (Prunella collaris subalpinum)е балкански ендемит и реликт. „Централен Балкан“ е едно от основните зимовища в България за хвойновия дрозд (Turdus pilaris).Гнездящи видове с добра численост в Парка са ръждивогушото ливадарче (Saxicola rubetra), белогушият дрозд (Turdus torquatus), голямото черноглаво коприварче (Sylvia atricapilla), обикновеният или елов певец (Phylloscopuscollybita).
Типични за иглолистните гори са червеноглавото кралче (Regulus regulus), жълтоглавото кралче (Regulus ignicapilla) и качулатият синигер (Lophophanescristatus). Сред доминиращите птици можем да споменем още и сокерицата (Nucifragacaryocatactes), елшовата скатия (Carduelis spinus), червенушката (Pyrrhula pyrrhula) и кръсточовката (Loxia curvirostra).
В елово-буковите гори наблюдаваме червеногушата мухоловка (Ficedula parva). Жалобният синигер (Parus lugubris) също се среща в Парка, но не е толкова многочислен поради изискванията му към местообитанията, изключващи високите части на планината.
Тринадесет са видовете с предпочитания към  скалите, особено по ждрелото на р. Тъжа, каньоните на Стенето и Соколна. Националният парк е със световно значение като представителен район за Алпийския биом - изолирани екосистеми с определени климат и съобщества. Тук се срещат три от характерните за него видове – пъстрогуша завирушка (Prunella collaris), скалолазка (Tichodroma muraria) и жълтоклюна гарга (Pyrrhocorax graculus). Скалолазката гнезди по скални отвеси над 1000 м н.в. С полет, подобен на пеперуда, съчетан с елегантното контрастно черно-червено оперение и характерна песен, тя е един от най-желаните обекти за наблюдение, въпреки че това изисква търпение и достигане до труднодостъпни скалисти терени.