„Соколна” и „Пеещи скали” – на 35 години
„Соколна” – птици над море от люляци
Обявен е на 11 юли 1979 г., с цел да се запазят характерни местообитания и находища на редки и застрашени от изчезване растителни и животински видове в Старопланинския масив Триглав. Резерват „Соколна” е с площ 12,5 км2 и е разположен върху стръмните южни склонове на Триглав. Обхваща речните долини на планинските части на водособорите на реките Соколна и Кюйдере. В горните им течения билните части са широки и заоблени, но извън тази заравненост долините стават стръмни, V-образни, със 150-200-метрови, почти възправящи се склонове. Най-ниската точка на резервата е м. Курудере – 730 м н.в., а най-високата – скалният масив Пощите – 1770 м н.в. Могъщи, отвесни варовикови стени и стръмни склонове оформят каньонообразния напречен профил на река Соколна. С варовиците са свързани различни надземни и подземни карстови форми – кари, жлебове и гребени, въртопи, скални венци, ниши, пещери, пропасти, карстови извори.
Резерватът е една от естествените ботанически градини на България. Горите са от бук, дъб, габър, мъждрян, явор. Срещат се над 600 висши растения, от тях 40 са редки и застрашени – старопланинска иглика, костова тлъстига, старопланински еделвайс, родопски силивряк, български скален копър, янкиев крем. Тук е най-ниско разположеното находище на старопланински еделвайс в България и най-голямото находище на тис у нас. През пролетта люляците разцъфват и изпъстрят резервата с натежали от омайващо ухание облаци в бяло и лилаво.
В лабиринта от скали и дебри може да се зърнат благороден елен, сърна, дива свиня, дива коза, постоянен обитател е кафявата мечка. В небето, над живописните скални хребети, се вият скален орел, ловен сокол, сокол скитник, голям и малък ястреб, обикновена ветрушка.
Със Заповед на МОСВ от 2006 г., през резерват „Соколна” са определени две пътеки за посетителите: м. Лъгът – х. „Мазалат” – х. „Соколна” – с. Габарево и х. „Тъжа” – вр. Триглав – х. „Соколна”.
„Пеещи скали” – гласът на ветровете
Резерват „Пеещи скали” е обявен е на 11 юли 1979 г. Целта му е да се запазят високопланинските безлесни местообитания, естествените букови гори и характерната фауна във водосбора на река Росица – най-големият приток на Янтра. Обявяването на Резервата съвпада със създаването на самостоятелна Комисия за опазване на природната среда към Министерския съвет. Екип на тази комисия, оглавен председателя ѝ – Костадин Белалов, обхожда през м. март 1979 г. предложената за поставяне под строга защита територия. Експертите са категорични – налице са всички качества за обявяване на резерват.
Името на Резервата не е избрано отведнъж. Багарещица, Цървулщица, Росица са трите идеи. Кръстник на резервата става радетелят за природозащита в България – Жеко Спиридонов. Той предлага „Пеещи скали” в чест на чудния феномен – скалните образувания по билото в източните части на Калоферската планина и тяхна загадъчна песен с гласа на ветровете.
Територията на резервата от 14,7 км2 включва едноименните, подобни на корона уникални скални образувания. Буковите гори са над 170-годишни, срещат се ела, обикновен и планински явор, офика, ясен, габър, червена, черна и синя боровинка. Установени са 29 ендемични, реликтни и редки видове – еделвайс, янкиев крем, родопски силивряк, старопланинска иглика, старопланинска теменуга, райхенбахова перуника. Далеч от човека, убежище намират много животни – мечка, златка, дива коза, благороден елен, сърна, дива котка, дива свиня. Над меките диви треви по билата на Триглав , край скалистите зъбери и надолу край шумящата в дълбокото Габровница се вият скални орли и мишелови, странният им писък пронизва сърцето с магията на един приказен свят, обрича те на него, за да се връщаш тук отново и отново.
Със Заповед на МОСВ от 2006 г., през резерват „Пеещи скали” е определена за посетители пътеката х. „Мазала” – х. „Тъжа” (част от Международен маршрут Е 3).